ПРОФ. Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Устойчивостта се превърна в ключова за развитието на бизнес средата в България и в света. Това на практика означава компаниите да станат по-екологични, социално ориентирани и корпоративно отговорни. Немалък дял от предприятията в България полагат усилия за постигане на климатична неутралност, устойчивост и корпоративна отговорност
Рисковете, които са свързани с изменението на климата, са неразделна част както от българския, така и от европейския дневен ред. Природни бедствия като наводнения и суши, горски пожари и обезлесяване, ерозия на почвата и опустиняване, пресъхване на моретата и топене на ледовете, както и „парниковият ефект“, водещи до ускорено повишаване на средните глобални температури, принуждават Европейския съюз и страните членки да предприемат спешни мерки, които са насочени както към изравняване на негативното антропогенно въздействие върху околната среда, така и за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на глобалната екологична ситуация.
Европейската „Зелена сделка“ е всеобхватен и амбициозен план за борба с изменението на климата. Проектът може да се превърне в инструмент за реализиране на определени геополитически интереси на Европейския съюз. Зелената сделка е важно предизвикателство за България, което носи сериозни рискове, но и открива нови обещаващи възможности за иновативно развитие на икономиката и обновяване на отношенията вътре в Европейския съюз.
С публикуването на Европейския зелен пакт през 2019 година, Европейската комисия поставя началото на един амбициозен проект, като това е пътна карта с мерки в различни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви нетни емисии до 2050 г. Крайната цел е да се насърчи икономическото развитие на страните членки, без то да вреди на околната среда и на човешкото здраве.
Важни са Европейският „зелен“ път и националните приоритети. Иначе конкретните насоки в развитието на електроенергетиката отдавна са ясни – преход към нискоемисионни източници. Зелената сделка на Европа и всички предхождащи я директиви, регламенти и законодателни пакети не падат от небето, те не са от вчера. В интерес на истината общоевропейската енергийна стратегия страда от абсолютно същите пороци като българската – липсва разбирането на геополитическите процеси и мястото на Европа в тях. В момента заявката за енергийно лидерство на Европейския съюз буди повече насмешка, отколкото да почива на реални перспективи. С утопични климатични планове като „Зелената сделка“, Европейския съюз по-скоро се отдалечава от енергийно и всякакво друго икономическо лидерство, защото приоритетите за енергетиката на бъдещето са сбъркани. Сякаш европейските policy-makers са забравили, че енергийната система е изключително сложна и инертна конструкция, и всички необосновани и бързи промени в нея ще я преобърнат с главата надолу.
Ако трябва да се върнем към България, формалната подкрепа на общоевропейските политики за намаляване на въглеродните емисии създава огромно противоречие, защото в енергийните стратегии е записано, че страната ни ще продължи да разчита на въглищните централи. Няма как едновременно страната ни да подкрепя европейските политики в областта на енергетиката, които са фокусирани върху спирането на въглищните централи, а на местна почва да защитава позицията, че въглищата имат дългосрочно бъдеще. Да, те несъмнено са единствения местен енергиен ресурс в изобилие, който способства за енергийната сигурност, но ако страната ни иска да ги защити, то действията трябва да бъдат насочени върху включването им в програмите за въглищни региони в преход. Подобни противоречия се случват не само в България, има ги и на системно ниво в Европа, макар че казусът е малко по-различен, защото там политиките се формират предимно на базата на политически емоции, които пък се влияят от мненията на различни екоактивисти. От Брюксел се говори амбициозно, дори за пълно елиминиране на въглеродния отпечатък, но същевременно има пренебрегване на най-нискоемисионния източник на енергия в лицето на ядрената енергетика. Въпреки тези несъответствия в енергийната стратегия на Европа обаче едно е сигурно – зелените политики ще продължат и за тяхното осъществяване ще бъде мобилизиран значителен капиталов ресурс.
Ако България иска да се възползва в максимална степен от тази възможност, то на национално ниво ръководителите в енергетиката трябва най-сетне да проумеят, че без енергийна стратегия страната ни не може нито да формулира някакви приоритети, нито пък да върви към мащабна енергийна трансформация. Работа има и за българската енергийна дипломация, защото от нея зависи как интересите на България ще бъдат максимално отчетени при вземането на важните решения в Брюксел. Тук България може и трябва да търси съюзници най-вече сред източноевропейските държави, защото структурата на енергийната ни система е сходна и в немалка степен споделяме една и съща съдба. На първо време приоритетите пред един такъв „източноевропейски енергиен съюз“ биха били свързани с осигуряването на плавен преход за всички въглищни региони и включването на ядрената енергия като устойчива опция за намаляването на емисиите в електропроизводството. Преходът към нискоемисионна енергетика включва използването на онези източници, които освен, че не отделят вредни и парникови емисии, осигуряват надеждност и сигурност на цялата електроенергийна система. Именно по този параграф България има своите аргументи в подкрепа на развитието на ядрената енергетика, която далеч не се изчерпва само с евентуалното строителство на Атомната електрическа централа „Белене“. Не бива да се пропуска фактът, че в момента стожерът в българската електроенергийна система е Атомната електрическа централа „Козлодуй“, а перспективите за изграждане на нови блокове далеч не са лишени от икономическа логика. Точно тук е ролята на държавата да защити в максимална степен състоятелността на проектите в областта на ядрената енергетика, а защо не и да предложи иновативни решения като лицензирането и изграждането на малки модулни реактори например. Всичко това обаче преминава през изготвянето на енергийна стратегия, която да бъде последователно следвана.
Без енергийна стратегия България не може да формулира приоритети и да върви към мащабна енергийна трансформация.