Кадастър си е съвременен термин, а защо не описанието на селищната мера (земята на селяните от едно село), войнушките парцели и селища с техните имена от 15 до 18 век да не са нещо такова?
Началото винаги е трудно. Първите писари чуват Кормянско и го запиват Корманджеска, Делбанджеска идва от Дебелцово, Душандже от Душево, Ималджува от Млечево, само Калояна си е почти същото, но по-късно го кръщават Каломен.
Годината е 1481. Мюсюлманските писари трябва да попълнят данъчните книги с имената на селищата. И те ги записват с българските им имена – Градниче, Крушова, Дебелчева, Хирова и т.н. Има и селища със старите си имена, а с ново население – Градниче, Градище, Хирова, Крушовиче(долната махала).
В 1502 г. земята севлиевска, тогава в каза Търнови започва да се раздава на запасни конегледачи (земаид хаймане), а новото мюсюлманско село Чадърлу (сега Сенник) в двете махали са настанени отделно араби от перси. Тук има уволнил се еничар, а за местната кухня са изпратили и производител на краве масло, което християните тепърва откриват. Към тези села са Душево и Дерели.
В данъчните тефтери от 1516/17 г. земята вече е описана отделно на селска мера и другата – мезра, където няма население, както е например със Серви (днес Севлиево). Тук са посочени ливадите, пасищата, даже и тръстичището близо до долната махала на Градище, последното като природна ценност е държавна собственост, която се отдава под наем за 3 години.
Тридесет години по-късно ливадите в Сърбине (М.Вършец), пасищата, горите и кошарите за овце в Гъбене влизат в кадастралния план задължително. Селската “администрация” вече е подобрена. Серви (Севлиево) вече е населено с първите си мюсюлмани.
В 1541-45 г. Дерели (Г.Росица), което си е мюсюлманско селище, уволнените военни са получили земя, която да замести заплатата и частта от плячката, когато има военни действия. Специалното тук е ,че са изпратени няколко неверници – латини(католици), със статут на зимми (закриляни от държавата и освободени от данъци) за да обучават местните на търговия и занаяти. Крушево си има старейшина, който отговаря за реда в селото.
Документите от 1548 г. са специални за разпределението на войнушките парцели и местата за войнишки села с размери от 12 до 20 декара(всъщност дюнюма, което е малко по-малко от декар). В рамките на един войнушки парцел влиза двор, харман, зеленчукови и плодни градини, лозе и ниви за зърнени растения. И тук старите български имена на местностите си остават в кадастъра – Качище, Кости лозна, Бачо могила, Дълбок дол, Обръш, Божина поляна, Добри гьол и т.н.
В 1559/60 г. Център на соколарите става Ломнидол (Ловнидол днес). Те са без данъци, но в рамките на 100 овце, а си заплащат таксата за клане, както и глобата за непредадените в годината опитомени ловни соколи. За тази цел са им дадени тескерета (паспорти), където е записано как са се издължили. Ако са пропуснали година без стока, а при две – получават глоба, към която има и лихва за изминалото време.
1579 г. войнишките парцели се увеличават особено около Крушевските две махали Агатово, Коюфче и Новосел.
Годината на пенсионерите и съкратените от армията е данъчната 1613/14. Такива са настанени в Сърбине, Идилер, Малкочлу, Дерели (Г.Росица), Градище и др. Заедно с военните идват и монаси, които са към свещенния за мюсюлманите град Медина. Повечето от новодошлите са от сектата на бекташите, които по своите обичаи са по-близо до православните. Военните са не само от конницата (спахиите), но от еничарските полкове, настанени в Богатово, Акънджилар (П.Славейково), Дамяново, Идилево, Чадърлу и Дерели. Има и изцяло военни селища, съществуването на които е много кратък и днес се водят изчезнали. Предположението е, че са били около Ловнидол, с. Янтра и Кормянско (където е и текето). Цялата тази промяна е свързана с неуспешните войни и нуждата от полицейски сили срещу дезертьори, разбойници и крадци.
Та така. Като няма пари за пенсии и заплати, земя колкото искаш, а отгоре на това се махат и данъците. Както пише по спомените на българските селяни, парите стават важни след 1890 г.
Картинките са на османски войник, овчари и свищовскаата земя.
Зареждане ...
