1502 г. Крушево. Селото си има воденичар, който дава най-главното – брашното за питата. Пътешествениците пишат, че се прави върху нагрятото огнище между две керемиди. Остъргва се от въглените и пепелта и мирише на одимено. Воденици има и в Сенник и Душево, а в една търновска махала на латиняните те са 17. Е, има и без такива, въпреки че разнообразието е голямо – караджейка, долап, сепет и вятърна мелница. Към хляба е кокошката с яйцата, преди да бъде опечена, но си е задължителна част от предлаганите ястия. Другото основно нещо е от овчето мляко.
В Сенник, тогава Чадърлу вече има и професионален овчар, както и маслар, такъв и в Дерели и тримата мюсюлмани. С млякото върви освен маслото каймак, кисело мляко, сметана и сурватка. Месото си е отделно. Отделно е и свинското месо, от животни гледани за Божик празник, където Дебнево държи първенството. В Сенник плащат данък и за грах,, с което са единствени за това време. Плащано е за плодове и отделно за орехи, онези гръцките от византийско време. за майтап в Крушево, където крушите трябва да са на първо място сред дивите ябълки, сливи, трънки и дренки.
14 години по-късно грахът се гледа в Добромирка, Богатово, Крушево, ДамяновоХирево, а в новото Серви(Севлиево) даже има зеленчукови градини. Гледачите на животни са се увеличили с овчари, говедари, свинари и коняри. Към работата с житните растения се е прикрепил и водач на диканя от Серви. Да не пропускам сладкото – основно кошерите с мед от диви или опитомени пчели. Тук в началото Градница е на едно от първите места. А с мед върви медовината, която се прави от разваления с вода до няколко градуса. Към луксозните стоки единствено Бериево предлага лук за продан, а по другите места си го гледат в градинките. Минават 20-30 годинки и зеленчуковите градини стават основна част от стопанството в почти всички селища. Както и плодовите. Грахът също става популярен, така че мястото на боба е заето. По войнишките стопанства освен къщата с двора, хармана, градините и лозята са задължителни.
1613/14 данъчна година показва, че грах и леща става много модна комбинация. Водениците се увеличават, а към стадата от свине и крави се добавят все повече овчи и кози, за които се плащат летни и зимни кошари, пасища и ливади. Дмяново добавя такса за черешовите си градини. Към класацията от старо време Богатово държи първенството за кошерите, но изглежда няма много купувачи на севлиевския пазар и ги намалява до 1/3. Няма да пропусна гроздето, ширата и виното, които са си от оно време. Ами като нямат минерална вода, а местната е лоша. Е и в нея има рибка, но соколарите по Ломнидол и другаде прибавят и птичи лов.
Картинка, почти като нарисуваната в Боянската църква. И още нещо – когато гледате апостолите на трапезата, вижте, че хляб се топи с 3 пръста, като за молитва.
Както е писал един философ в 1778 г.- „Политическото положение на един народ се определя от това как се прехранва и как си доставя храната.“