ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей Севлиево
Преди 150 години в Севлиево се ражда нашият съгражданин Христо Бучекчиев, направил през 1901 година знаменито пътешествие с велосипед и станал първият българин, обиколил Европа с велосипед. Той е един от севлиевците, които с много амбиция и преодолявайки трудностите, са дръзнали да бъдат първи в начинанието, което са си избрали.

Роден на 14 февруари 1875 г., Христо посещавал училище само до 4-о отделение, тъй като семейството нямало средства да го издържа. Имал смелостта да се изправи против волята на баща си – не му харесвал избрания от него обущарски занаят и си намерил работа в магазин за пшеница в Свищов. Известно време е на работа в Гюргево, Румъния, призован е в румънската армия, но не иска да служи на чужда държава и се връща в България. Установява се в София и не след дълго отбива военната си служба. Работил като бояджия, а сетне като търговец.

В края на XIX и началото на XX век българите все по-често пътували извън страната не само по търговия и сделки, а и за развлечение. Младият Бучекчиев искал да осъществи една своя отдавнашна мечта. Винаги, когато разговарял с приятели, ставало дума за различни пътешествия по екзотични места в страната и чужбина. Севлиевецът оставал в захлас от тези разговори и си мечтаел един ден да му се отдаде възможност и той да обиколи поне родината си. Това негово желание се засилвало с всеки изминал ден. Поради тази причина той решава да се научи да управлява велосипед и да се запише в колоездачното дружество.

На 1 август 1900 година Христо Бучекчиев става член на Софийския колоездачен клуб. Той бързо усвоява управлението на велосипеда и става един от най-дейните участници в клуба. На 23 май 1901 година в Софийския колоездачен клуб се получава телеграма от Пловдивското дружество, че на следващия ден в София ще пристигне колоездачът Джузепе Барбул. В телеграмата се споменава, че той е тръгнал от родната си Австрия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от клуба посрещат на гарата своя гост. Австриецът влиза в спор с нашия съгражданин. На неговите високомерни думи, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед, Христо отговаря, че има и българи, готови да приемат това предизвикателство и той е един от тях.

Нашият съграждани не получава достатъчна подкрепа за своите намерения от другарите си от клуба и това допълнително го амбицира наистина да обиколи Европа с велосипед. Няколко дни по-късно австриецът тайно напуска страната. Едва тогава всички от клуба разбират, че той ги е лъгал и неговите пътешествия с велосипед са един мит. Всичко това не отказва Христо Бучекчиев, който вече окончателно е взел решение да обиколи континента.
На следващата седмица той си изважда необходимия паспорт, за да пътува в Европа. Председателят на Софийския клуб му издава документ за заверка от велосипедните клубове в градовете, през които е преминал, с който да потвърди действителността на своите пътувания.
Христо Бучекчиев предприема своето пътешествие на 10 юни 1901 г. Пътуването му започва от София. В с. Враждебна той е посрещнат от роднини и приятели. Въпреки техните молби да не тръгва в това лошо време, Христо е непреклонен и те му пожелават успех в изключително трудното изпитание. Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни отново стъпва на румънска земя. След това той последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в страната на 28 август 1901 година.

През цялото си пътуване Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове го посрещат като герой. Той получава поздравления от събратята си колоездачи, които го насърчават, подпомагат го по всякакъв начин, включително и финансово и го изпращат тържествено.
В България Христо Бучекчиев е посрещнат като герой след като е обиколил 21 европейски държави и е преминал близо 9932 километра с велосипед само за 79 дни.
Една година по късно, през 1902 година, излиза от печат книгата на Христо Станчев Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията, които е изминал. Нашият съгражданин споменава и за своите преживявания във всяка една от страните, които посещава. На 3 август (ст. стил) 1902 година в Русе, по инициатива на колоездачните дружества от София, Русе, Плевен и Търново, се поставя началото на Българския колоездачен съюз. В съюза влизат русенските колоездачни клубове „Конкордия“ и „Лястовица“, обединени през 1894 г. в Русенско колоездачно дружество, както и най-старото Софийско колоездачно дружество, основано през 1889 година. Силно колоездачно дружество има и в Татар Пазарджик, където след няколко години се преселил Бучекчиев. Той става член на местното колоездачно дружество. Раждат му се двама сина, които за негово съжаление не последват примера на баща си.

През 1929-1930 г. Христо Бучекчиев, вече като член на Татарпазарджишкото съюзно колоездачно дружество, обикаля родината ни с велосипед. През 1931 г. отново с велосипед стига до Божи гроб в Йерусалим и става хаджия. Запазена е картичка от завръщането му с текст „Посрещането на дядо хаджи Христо Бочакчиев, заминал на 23 март 1931 с колело за Ерусалим – Божия гроб с пътнишко колело от фирма братя Пантеви и пристигнал в Пазарджик на 10 май 1931 год. Всичкото разстояние вземал за 47 дни. Тръгване от Татар Пазарджик и връщане пак там. За спомен на Ангел Ал. Попов“.
През 1932 г. на ХVІІІ редовен колоездачен събор, провел се в гр. Плевен, председателят на Българския колоездачен съюз – генерал-майор Здравко Георгиев награждава със съюзен орден „За заслуги”, прикрепен на трикольорна лента, Христо Бучекчиев за неговия принос към колоездачния спорт.
Христо Бучекчиев почива през 1941 година.