Със стръкче цвете в ръка, ученици от ОУ „Христо Ботев“ се преклониха пред живота, делото и паметта на един от най-великите българи в нашата история – Васил Левски. Това стана вчера, в Новия конак – място на историческа памет и преклонение пред Апостола на свободата. Място, откъдето преди 152 години той тръгва към бесилото, но и към безсмъртието. Към децата се присъединиха и по-големите ученици от клуб „Съхрани българското“ при ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ и малцина граждани.
Слово за делото на Васил Левски пред присъстващите изнесе Георги Костов от Историческия музей, като се спря на дейността му в Севлиево – свято място, по чиито улици е стъпвал самият Апостол, а ехото на неговите стъпки се усеща и до днес. А Новият конак е скъпо място за всеки, който милее за България и пази паметта на своите герои.
Левски посещава многократно Севлиево, а един от най-ценните исторически документи – неговото джобно тефтерче, свидетелства за дейността му в региона. Градът е споменат в тефтерчето четири пъти, като направените разходи сочат, че Апостолът е пребивавал тук за по-дълъг период от време. Това е показателно, особено като се има предвид неговата изключителна пестеливост по отношение на средствата за делото.
Историческите данни сочат, че Левски вероятно е посетил Севлиево още по време на първата си обиколка за създаване на вътрешна революционна организация. През 1870 г. в града вече функционира революционен комитет, който действа под прикритието на новосъздаденото читалище. Лидер на тези структури е д-р Стойчо Христов – първият севлиевец, завършил медицина в Букурещ. Сред сподвижниците на Левски са още свещеник Марин Софрониев и търговецът Йонко Карагьозов – изявени революционни дейци и ключови фигури в освободителното движение.
Стъпките на Левски често отекват около днешната гимназия, носеща неговото име. В близост до нея се намирали домът и ковачницата на Панайот Върбанов, където Апостолът често отсядал. Той бил чест гост и в дома на братята Димитър и Никифор Бояджиеви – известни севлиевски дейци, в чийто дом се създава читалището и се събира революционният комитет. Поради активната революционна дейност на тези личности, домът им бил известен като „комитско гнездо“ в очите на османската власт.
Историята помни последните думи на Апостола в Къкринското ханче, когато поръчва на Христо Латинеца да му осигури кон за Севлиево и да го упъти към града, за да избегне основните пътища. Левски признава, че има „малко работа“ в Севлиево, но тя може да почака за по-спокойно време – време, което така и не настъпва. Апостолът е заловен и на 31 декември преминава през Севлиево за последен път. Прекарва нощта в конашкия затвор, а на следващия ден е отведен към София, където го очаква неговата мъченическа гибел. Севлиево има честта и тъгата да бъде последният български град, в който Васил Левски прекарва нощта си. Поклон пред паметта на един от най-великите синове на България!
Там, в конака, пред лика на Левски, децата от ОУ „Христо Ботев“ рецитираха стихове в негова памет. Слово изнесоха и ученици от клуб „Съхрани българското“.
Зареждане ...
