ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Общественото развитие е съпроводено с поредица от продължаващи кризи, които променят социалните системи. Те имат свои собствени характеристики и не могат да съществуват сами по себе си. Независимо, че и в научната, и в популярната литература се срещат различни дефиниции и различни тълкувания, те са тези, които формират социалните нагласи на индивидите (хората) в средата.
Историците говорят за цикличност в промяната на социалните системи, като има само известна точност в тази логика. Трябва обаче да се подчертае, че промените, които настъпват в социалните системи, са причинени от определени обстоятелства и фактори, които оказват силно влияние върху самата система. Такива могат да бъдат честите регионални военни конфликти и напрежение в определени общности, които създават дискомфорт при съжителството на определена група хора и много други.
Съществен проблем е разминаването в действията между тези, които управляват социалните системи, и тези, които участват в тях. Когато очакванията на едните и на другите са в различни посоки, разривът е напълно предвидим и очаквано възможен.
Днес често говорим и пишем за обществените трансформации. Всъщност, те се случват реално пред очите ни. Случват се организирано и с нашето участие. То се изразява в различно ни качество, например като на политици, експерти или на потребители. Зелена, дигитална, демографска и много други трансформации са част от познатите ни примери.
Безкрайно различни по същността си и в същото време силно свързани в смисловото си съществуване са обществените или социалните трансформации. Те са закономерни, предизвикани изкуствено или случайно появили се са въпроси, които дълго време няма да получат задоволителни отговори.
Преходът от 20-ти към 21-ви век и по-точно последната декада на 20-ти и първата декада на 21-ви век, реализира промяна на основните парадигми. Вероятно е било възможно всичко това да се случи в друг период от време, не на границата на двете столетия, но е факт, че именно този преход беляза огромната промяна в няколко направления – промяна на социалните характеристики на обществените отношения и преход към глобализация, начало на мащабна технологична революция и преход към дигитализация. Може би това няма значение, може би е символично, но въпреки това смислово е свързано с очакванията за различност на съществуващите обществени социални системи.
През 20-ти век обществото е доминирано от индустриализацията и класовата структура, като основните социални конфликти са свързани с класовата борба и икономическите неравенства. В 21-ви век акцентът е върху високите технологии и глобализацията, дигитализацията, като социалните движения се фокусират върху права на малцинствата, екологични проблеми и социална справедливост.
През 20-ти век технологичният напредък е свързан основно с индустриализацията и механизацията, въведени са нови технологии в производството и комуникацията, но те все още са ограничени. В 21-ви век Индустрия 4.0 отрежда сериозно място на информационните и комуникационните, които променят начина на взаимодействие. Интернет пространството и мобилните технологии създават нови форми на социална свързаност и активизъм.
Икономическите системи през 20-ти век често са били базирани на противопоставянето на капиталистически и социалистически модели, с акцент върху индустриализацията и производството. В 21-ви век наблюдаваме нарастваща важност на знанието и услугите, с акцент върху иновациите и устойчивото развитие; икономиката на споделянето и дигитализацията променят традиционните бизнес модели.
През 20-ти век идентичността на индивидите често е била свързана с класовата принадлежност, националността и пола. В 21-ви век идентичността става по-многообразна и сложна, с акцент върху индивидуалността, културната идентичност и глобалната свързаност.
Зелената трансформация доведе до появата и регулирането на Зелената сделка в Европейския съюз. Период на развитие 2009 – 2015 година съвпадна с първите сигнали за по-ниската конкурентоспособност на европейската икономика и необходимостта от мерки, които да преодолеят проблемите.
„Икономика, базирана на знанието“ е първи приоритет на бюджетната рамка – Конкурентоспособност, пренасочване на Болонския процес и модернизация на висшето образование, както и редица други инициативи, които трябваше да дадат тласък и нова принадена стойност на Европа.
Сериозна инвазия на учени и екипи от еколозите достоверно доказваха вредата, която човешката дейност нанася на природата и необходимостта да се редуцира това влияние. От позиции, че климатичните промени не са свързани само с човешката дейност, до мнения, че зависимостта между двата фактора е пълна, те се движеха в политическото и общественото пространство между Брюксел и Вашингтон. И резултатът е налице – възобновяеми енергийни източници, отказ от атомна енергия, отказ от използването на въглища и изкопаеми суровини и като резултат динамичен възход на азиатски икономики. Последователно и настъпателно икономическата трансформация на 21-ви век се превърна в зелена стратегия, леко наподобяваща трансформацията в храненето към вегетарианско и веганско хранене.
Сривът на европейската икономика съвпада с няколко последователни събития – Ковид пандемията, войната между Русия и Украйна и мигрантската вълна към Европа. Всяко от тях има своя собствена тежест, но очевидно синергията между тях води до резултат, който не е по вкуса на европейците.
Повече от очевидно е, че предизвикателствата на 21-ви век се оказаха наистина големи предизвикателни за света. Натрупваните през 20-ти век проблеми, някои от които с опит да бъдат решени, други, отлагани за по-подходящи за решаване времена, създадоха предпоставките те да се проявят в пълен обем, особено във втората му декада.
Зареждане ...
