И тази година Севлиево ще отбележи националния празник на Република България – 3 март. Това ще стане с богата празнична програма, изпълнена с патриотични събития, културни прояви и възможности за среща с българската история и традиции.
На 3 март (понеделник), от 9:00 до 13:00 ч., Хаджистояновото училище ще приема гости в Деня на отворените врати. Посетителите ще имат възможност да разгледат специална изложба, посветена на национален парк „Шипка-Бузлуджа“, която ще представя знакови моменти от Освободителната война.
Час по-късно, в 10:00 ч., на площад „Свобода“ ще се състои тържествено поклонение пред Паметника на свободата. В него ще вземат участие оркестър „Севлиево“, възпитаници на ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ и вокална група „Севделея“ при НЧ „Развитие-1870“.
Веднага след това, празничните събития ще се пренесат в дома на културата „Мара Белчева“, където от 11:00 ч. жителите и гостите на града ще могат да се насладят на вълнуващия концерт на Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл. Входът за концерта ще бъде свободен.
Празничната програма ще завърши с прожекция на българския филм „Стадото“ – част от 38-ото издание на „Киномания“. Филмът, с участието на Захари Бахаров и Весела Вълчева, ще бъде излъчен в кино „21 век“.
Община Севлиево кани всички граждани и гости на града да се включат в тържествата и заедно да почетат свободата и героизма на предците ни.

Празникът на вр. Шипка

Церемонията по полагане на венци и цветя на историческия връх Шипка ще започнат в 11:30 часа идния понеделник.
За всички желаещи да посетят тържествата на върха ще има осигурен транспорт, който тръгва от пл. „Възраждане“ в Габрово, като началният обявен час е 8:30. След приключване на мероприятията автобусите ще тръгнат обратно към Габрово от 12:30 часа. Цената на двупосочен билет е 10.00 лв.

Кога 3 март става национален празник

Първите чествания на 3 март започват в края на 19 век. След това празникът е отричан, забравян, а после – връщан обратно. Най-активно у нас се отбелязва след 1978 г., а национален празник става в началото на Прехода.
Първото празнуване на Освобождението е във Велико Търново, година след неговото обявяване. Там е отслужен молебен за загиналите български и руски воини. Първоначално той е приет като Ден на възкачването на престола на руския император Александър Втори, тъй като след Освобождението е издигнат в статут на освободител на България, както е записано в протокола на Учредителното събрание. Едва шест години по-късно, след Съединението на България, празникът се отбелязва с по-малко почести заради обтегнатите ни отношения с Русия. Княз Фердинанд дори пропуска част от честванията. След признаването на княза от Великите сили, българо-руските отношения са възобновени, а 3 март се празнува с почести в цялата страна.
След това отново има прекъсване в празненствата при Първата световна война, когато България и Русия водят сражение една срещу друга. През 1925 г. Демократическата партия отново връща 3 март като национален празник.
След 9 септември е изваден от празничния календар, защото е свързан с императорската царска власт, а не с новата идея на Комунистическата империя и е обявен за фашистки. След това за националистически, за царски празник и т.н.
За 100-годишнината от Освобождението, през 1978 г., в София отново има големи чествания. Денят става национален празник по предложение на държавния глава на България след отстраняването на Тодор Живков – Петър Младенов.