ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Технологичната революция започва да изпреварва общественото и социалното развитие, без да бъдат обезпечени осигурителни механизми. Всичко това поставя на изпитание съществуващите управленските модели. В борба за конкурентоспособност се включват както системно развиващите се икономики, така и нови, което динамизира надпреварата за завладяване на всички пространства – социално, образователно, научно и т.н.
За Америка предимството е в научно-технологичен аспект, което доминиращо е съществувало в последните десетилетия. Европа винаги е догонвала тези процеси. Япония е била определяща в някои области. Наред с доминантите се появиха индустриалните феномени от Азия. Светът на 21-ви век много бързо заличи приоритетите на развитието на 20-ви век. Идеята за устойчиво развитие формира зоната на трансформациите, интегрирайки икономика, социална сфера и околна среда. Първото ниво на трансформация на основните системи, отговорни за съответните зони, се свежда до следното: икономика – в икономика на знанието; околна среда – в зелени технологии и климатични промени; социална среда – в либерално приобщаваща. Всички следващи нива се случват в контекста на изключителната динамика в обществените отношения под въздействието на различни фактори.
Пропагандата за климатичните промени, люшкащи се между позициите, че такова нещо няма, до мненията, че човечеството със своята дейност ги предизвиква се превърна във водеща политическа концепция. Тази концепция създава стратегията за възстановяемите енергийни източници – Зелена сделка, въглерод, неутралната икономика. Дигитална революция, която изпреварва опитите за регулация и контрол, както и бързо развиващите се процеси на кибер (не) сигурност в света, едновременно с раждането на едно ново поколение, GEN Z (което някои се опитват да поставят в рамката на някакви години на раждане), нестихващи военни конфликти, които предизвикват многостранни мигрантски преходи. Всяка от тези предпоставки създава цяла система от фактори, които обуславят последиците от това. На различни форуми около 2000 -та година представените доклади и презентации започваха с изрази близки до „Предизвикателствата на 21-ви век…“, като много скоро след това се наложи да се говори с конкретни имена на случващите се събития, проблеми и теми, твърде различни от темите в края на 20-ти век.
Ключовите думи на това начало – климат, миграция, конкурентоспособност, дигитализация, устойчиво развитие, демография превърнаха всички страни, съюзи, организации и структури във взаимно зависими и ги поставиха в невъзможност за самостоятелно развитие без съобразяване с останалия свят. И Европа, и светът днес се движат с невероятно висока скорост, която сякаш не им позволява да направят необходимия анализ, за да намерят най-точния път за да регулират случващите се системни трансформации. Главоломното бързане към SMART, STEAM и още един куп абревиатурни образувания създава сериозно диференциране между центрове и периферия на всякакви нива и трансформира отношенията между държави, градове, съюзи, групи и структури в един сложен пъзел, чийто части често разменят позиции, доближаващи света до точката на кипене.
Целият този пъзел се състои от политически, социални, икономически и технологически парадигми, трансформиращи съответните системи като променят основните структури и механизми на управление в обществата ни.
Въпреки тази систематизация, в днешната динамика е трудно е да се определи коя от системите е приоритетна или как те се подреждат по значимост. Очакването, че всяка от тях има своята тежест и значимост, своя зона, дори свой регион отстъпва място на реалности, според които политико-икономическата система напуска националните и регионални параметри и се превръща в поле на глобално влияние и взаимодействие.
Новите технологии създават нови професии и предизвикват промени в начина, по който хората работят и живеят. Развитието на социалните мрежи улеснява споделянето на информация и взаимодействието, играе важна роля в социалната интеграция и достъпа до услуги. Дигитализацията предлага нови възможности за реализация на възрастни хора и други уязвими групи на пазара на труда, като им предоставя инструменти за обучение и работа.
Трансформацията на икономическите модели е отговор на глобалните предизвикателства и промени в обществото. Сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие, което поражда необходимост от нови модели. Икономическите системи трябва да се адаптират към новите реалности, като климатични промени, социална неравнопоставеност и интензивен технологичен напредък. Все повече внимание се обръща на устойчивото развитие, което също се повлиява от дигитализацията. Глобализацията и локализацията се явяват балансиращи процеси в регионалното развитие, което е от особено значение за хората. Иновации, нови бизнес модели, предприемачество, което води до променя в начина, по който функционират икономиките.