Трагичните случаи, причинени от хора с психични разстройства, винаги са били първи в новинарски емисии на медиите. Информации с такъв сюжет продължават да са водещи в печатните и електронни медии у нас, и в началото на тази година.
Освен трагичния край за потърпевшите и извършителите, общото между тях е шумът, който се вдига в публичното пространство и намеренията, че някога ще се предприемат мерки, за да не се допускат. Но последните случаи в страната доказват, че такива все още няма. Защо и какво провокира хората с психични заболявания да прибягват към убийства и самоубийства? Каква е отговорността на държавата и обществото за това, коментира за в.”Росица” д-р Донка Господинова, директор на Държавна психиатрична болница – Севлиево.
-Д-р Господинова, какво трябва да се е случило с една майка, която убива децата си?
-Убийството, което майката направи на двете си деца, е изключително тежко депресивно заболяване. Тя смята, че светът е нечовечен, лош и убивайки децата си, тя ще ги спаси от мъките, на които са обречени, живеейки в него. Съответно тя иска да убие или убива и себе си. Това е класическо разширено меланхолно убийство по психотични мотиви. Но заболяването не се е появило и развило ей сега. Имало е продроми, на които никой не е обърнал внимание, смятайки всичко за „нормално“. Ние, с Вас и преди сме говорили на тази тема. Това да виждаме, че даден човек започва да се държи по-странно, да става по –затворен, отдръпнат, да не иска да контактува с никой, да споделя че „животът му няма смисъл“, да се заглежда, заслушва или псевдофилософства и да замълчим, да го подминем, без да уведомим близките му или да се опитаме да поговорим с него, е недопустимо. Трябва съпричастност и човечност, за да помогнем възможно най-бързо, защото както всяко заболяване, така и психично разстройство, хванато навреме, е лечимо.
-Според мен за решението на този проблем отговорност имаме всички – институции, но и обществото като цяло !?
-Да, несъмнено активната гражданска позиция, приемането на психичната болест от обществото и грижата за „различните“ са основни. По някой от тези параметри се измерва зрелостта на едно общество. Но за формирането на политиката за психично здраве и изводимо от нея – адекватно функциониране на психиатрично – лечебните заведения и амбулаторната психиатрична грижа, е задължение на държавата. Психичното здраве на нацията се определя и гарантира от държавата, според Закона за здравето и Конституцията на Република България.
-Защо толкова години държавата абдикира от този проблем, което според мен доведе до стигмата, че да си бил пациент в психиатрично лечебно заведение е петно и пречка за развитието на човека за цял живот?
-Причината е в липсата на достатъчна зрялост и човечност в обществото ни, подценяването на психиатрията като медицинска специалност, неглижирането на контингента с тежка психиатрична патология, отричане на проблемите, свързани с лечението, рехабилитацията и ресоциализацията на тези хора, абдикирането на държавата от задължението си да се грижи за психичното здраве на нацията, липсата на достатъчно психиатрично лоби, което да защитава интересите на колегите, работещи психиатрия. Голяма умора и омерзение има в психиатричната гилдия – недооценени, неплатени, хулени, ругани, все по-малко на брой… Това са екипите, с това се работи в държавните психиатрични болници! Страшно е!
-В последните години по всеки повод казваме, че голяма част от българите са обсебени от омраза, от злоба, от негативизъм…. Това не е ли следствие на неглижирането на една голяма част от специалистите през тези 30 години, които можеха, знаеха и искаха да покажат тези свои способности, но със смяна на системата бяха отхвърлени?
-Много хора, и то качествени, отпаднаха от системата. През това време се написаха и много стратегии. Някои от тях добри, други – не толкова, но реалистична – НИКОЯ. Но определено с така наречената реформа в психичното здравеопазване нищо не се е случило! От една страна, защото с нея се занимават колеги, повечето от които никога не са работили на терен. Те имат малък или никакъв стаж в психиатричната болница, в психиатричното отделение, сред тежката патология. Там където се работи спешно, където се работи задължително, принудително лечение. Не може просто да стоиш зад едно бюро, да четеш едни мъдри книги и да твориш стратегия! От друга страна незаинтересоваността на държавата от развитието на психиатричната грижа и лечение, захвърлянето й в задния двор на здравеопазването. Вижте какво става, за пореден път и тази година в проектобюджета на Министерство на здравеопазването – само 1 % от него е за психиатрия! Така определено не става!
-Как ще коментирате този медиен шум, който се вдигна след поредните, шокиращи обществото случаи, с психично болни хора?
-Не съм разбрала държавата да се е ангажирала с нещо конкретно, освен с проверки, неправителствени организации, разследвания, доклади, нападки срещу психиатричната гилдия… И нищо! Доста време се говореше за това, видях и колеги в ефир, но държавата да сте я чули!? Но ако се върнем назад, при всеки проблем с човек с психично заболяване или в някоя психиатрия, има седмица, в която се изговарят много приказки в ефир, но държавата по никакъв начин не излиза, не декларира какво мисли, какво ще направи, какъв ангажимент поема и съответно – да се случват нови неща? Не, нищо! И след това всичко утихва – до следващия път.
-Държавна психиатрична болница – Севлиево е включена в проект за извършване на строително – монтажни работи и доставка на медицинско и немедицинско оборудване по инвестиция С 12.13: “Модернизация на психиатричната помощ“, финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост. Споделихте, че имате идея за изграждане на геронто-психиатричен сектор? На какъв етап е неговото изпълнение?
-Искаме да направим такъв сектор, защото демографският статус на региона е такъв. Област Габрово от години е с отрицателен прираст, с трайно застаряващо население и бъдещето ще е на геронто – психиатричното лечение. За целта ще използваме старата болнична сграда, която е почти съборена. По Проект за модернизация на психиатричната помощ болницата е одобрена за инвестиция на стойност 1 400 000 лв, която ще се използва за ремонт на сградата с отделенията, основен ремонт на кухнята и благоустрояване на болничното пространство.
На 3 февруари строително-ремонтните работи трябваше за започнат, след като фирмата, спечелила обществената поръчка дойде и огледа обектите в болницата. Това наложи ние да реорганизираме работата си в болницата, да преструктурираме отделение, защото от там трябваше да тръгне ремонта, както и от нашата кухня. Специално благодаря на собствениците на ресторант „Ловен дом“, че ни помогнаха, предоставяйки ни кухня, за да може да готвим и да изхранваме пациентите си. Към тази дата в ДПБ- Севлиево те са 88. Но днес сме 28 февруари, а фирмата все още не е започнала ремонтни дейности. На въпрос към министъра на зравеопазването на парламентарен контрол от народни представители, той заяви, че 15 милиона от държавното съфинансиране го няма по този проект и трябва да се изчака, за да се види дали новият бюджет ще даде тези 15 млн., за да започнат ремонтите.
-И това важи не само за вашата болница?
-В 18 психиатрични заведения – 5 държавни болници, центрове за психично здраве и университетски клиники. Тези ремонти изключително ще помогнат за подобряване на условията за лечението на хората с психични заболявания. Ще модернизират базата, но кога и дали ще стане факт?
-И това на фона на всички тези тежки инциденти, за които съвсем откровено се упреква държавата, че е абдикирала от психичното здравеопазване!?
-Това е поредният факт, който доказва това.
-И шумът около забраната за продажба на вейповете, след трагичните случаи с деца ли е кампанийна акция, част от кризисен пиар?
-Това също е въпрос на политика, правена в съюз с министерствата на здравеопазването, на образованието, социалното министерство, вещи специалисти колеги, които имат опит в превенция и лечение на зависимости, психолози и социални работници. Трябва да е политика, а не кампанийни акции, които много често имат точно обратния ефект.
-Според Вас увеличават ли се случаите на тежки психични разстройства на хората у нас, предвид трудното време, в което живеем – липса на доверие в институциите, което води и до липса на сигурност, и справедливост?
-Честотата на тежката ни психиатрична патология не е по-различна от тази в Европа. Но там грижата за психичното здраве е държавен приоритет, с ясно разписани правила и интегриран подход на лечение. Ясни правила за прием за лечение в болнично лечение, изписване, а след това приемане от социални служби и психиатрични институции, които наблюдават пациента в амбулаторни условия. Работата със семействата на психично болните пациенти е изключително важна за терапията им.
Този интегриран подход и ангажираност на службите създава сигурност в обществото, защото има кой да се погрижи за психично болните. Когато човек си счупи краката, той осъзнава, че има проблем и отива на лекар. При тежката психична болест хората нямат съзнанието, че са болни. Чуват гласове, които ги ръководят, виждат неща, които ги няма. И им се подчиняват, поведението им става неадекватно, склонни са към агресивни и автоагресивни актове, поради което обществото трябва да знае за това, да е грамотно на тази тема, да има обучени мобилни екипи, които да реагират. Звучи като в приказките, нали?
Беше ми много тъжно, гледайки репортажа как впоследствие самоубилият се мъж, се хвърляше пред колите и водачите го псуваха. Ужасно! Та това е един болен човек! И всъщност до какво доведе всичко това? На следващия ден той се самоуби. Никаква помощ от страна на присъстващите, неадекватна намеса на държавата, на службите и… самоубийство!
За съжаление, нашето общество отказва да разбере, че психичната болест е болест, като всички други. Отказва и да приеме, че психично болният се нуждае от помощ, приемане и разбиране, а не от стигма и анатемосване.
-Да се върнем към наркотиците и децата!?
-Също много сериозен проблем, защото голяма част от психичните заболявания се отключват или са резултат на злоупотребата с психоактивни субстанции в детската и юношеска възраст, за съжаление. Факт е, че синтетичните психоактивни вещества водят до възбуда, агресия, шизофрения, параноя, афективни разстройства. Отчита се тенденция към увеличаване броя на хората с тежки психични заболявания и зависимости. Преди години можеше да видим само шизофрения с една класическа картина, сега тя е премесена със злоупотреби и зависимости от алкохол и психоактивни вещества, като съответно и клиничната картина и начина на протичане на заболяването са различни.
-Има ли начална точка, която да ни издигне нагоре, защото все казваме, че сме стигнали дъното, но продължаваме да копаем надолу?
-Аз съм оптимист човек! За да се завърти колелото, е необходимо всички професионалисти в областта на психичното здраве да обединим усилията си. Целите, начинът, структурата, процесът на постигане, очакваните резултати които се залагат в дългосрочен или краткосрочен план, т. нар. стратегии, да бъдат очертани и обобщени от хора-професионалисти. Да, трудно е, но все още ги има… От друга страна, държавата да разбере и приеме, че за психичното здраве на нацията освен ние, психиатрите, е основно отговорна тя. Защото „Здравият дух има здраво тяло“!
Зареждане ...
