Н. Илийчева – секретар на ТД
В мразовитите дни на месец февруари туристическите ни души неустоимо бяха теглени към нея, планината над нас. Туристите от ТД „Росица-Мазалат”- Севлиево внимателно следяхме обстановката в Стара планина, в по-близката й част, а именно – Мазалат. Температурите- страховити, толкова минуси, колкото никой не беше мечтал да изпита на гърба си. Следейки обстановката в планината, на камери и по прогнози за времето, една примамлива картина изкушаваше безмерно. Слънцето ни се усмихваше щедро и ни обещаваше да ни обгърне с нежните си ласки, въпреки че термометърът не искаше да се вдигне в червения спектър.
Решено, ще вървим: Севлиево- х. „Партизанска песен”- х. „Мазалат”. Разнопосочни са мненията кога би било най-добре да се тръгне, за да се спестят няколко минусови градуси.
В деня на тръгване, утрото е супер свежо, с пристигане на изходния пункт веднага попадаш в друг свят- високи иглолистни дървета, отрупани със сняг, кристален въздух, който изпълва дробовете ти и сякаш всяка фибра от тялото. И се чудиш как е възможно да си се чудил дали да тръгнеш към тази красота.
Вземаме нашите гости, с които сме се уговорили да поделим тази събота и неделя и бавно потегляме нагоре. Снегът заслепява очите, хрущи под краката, редуват се картини, една от друга по-красиви. Групата пред нас е направила сериозна пъртина, което улеснява движението ни. Ниските температури не ни позволяват да спираме по-продължително. Гледката е омайна, слънцето щедро пръска лъчите си, сякаш иска да ни докаже, че ще победи зимата, да вярваме в това.
Човек върви бавно нагоре, оглежда безкрайната красота и си мисли „С какво ние грешниците заслужихме този рай??”. Отговор не намирам, нашите ежедневни терзания и негодувания остават някъде назад, толкова мънички и пренебрежими пред това ледено величие, сътворено от Майката – природа. Ако и нас Създателят беше направил толкова съвършени, като всичко, което ни заобикаля, това щеше да е някаква висша хармония, за която сега можем само да мечтаем.
Продължаваме напред, снегът блести, като кристали, или диаманти, може би, не знам! Но много красиво- ако промениш ъгъла на гледане, блестят други кристали и се чудиш дали на теб се случва това вълшебство или всичко е сън, който ей сега ще изчезне. За щастие, всичко е истина, ти си сред най-красивите гледки, които могат да съществуват, откриват се върховете наоколо, затрупани със сняг, а слънцето ги гали с нежните си лъчи.
Пристигаме в хижа „Мазалат” – топла, уютна, готова да приласкае охладените ни тела, с обещание да ни подслони в чаровната си прегръдка. ”Виновници” за този хижарски уют са семейство Силвия и Георги Пушкарови- приятелска обстановка, усмихнати хора, страхотна кухня, без претенциозен шеф- готвач, а гозби с нашенски вкус, които допълват насладата от всичко преживяно през деня. В разгара на вечерта се появява музика от истинска, нашенска каба гайда и гайдарят, който изпълнява познатите родопски мелодии, напомняйки ни отдавна отминали времена.
Същото изпълнение виждаме и чуваме на следващия ден, насред ледената красота се извиват звуците на тази вълшебница, която в най- трудните робски години ни е връщала към българските корени.
Завършваме леденото приключение уморени и много доволни, че сме били една нищожна част от нашия Балкан, толкова величествен, че освен да му се преклониш, нищо друго не остава.
Зареждане ...
