РАЙНО ДОБРЕВ
Близо седмица след изборите за местна власт през есента на 2023-та година хората в Търхово не знаеха кой ще е кмет на селото – местен или вносен, мъж, жена или досегашната, изпълняваща длъжността кмет Тинка Хараланова, ще се кандидатира за нов, четвърти управленски мандат. Развръзката дойде с появата на Катерина Павлова Добрева. Оказа се, че тя не е нито местна, нито вносна, но със стабилно забит в Търхово корен – съпругът й Пламен, известен автомонтьор в Севлиево, е внук на родената в Търхово, а омъжена в Богатово Пена Анкова. Баща й Гатю Анков беше пъдар на селото – пазеше от посегателства и кражби частните, а известно време и кооперативните имоти. Едновременно с охраната им той се грижеше за двамата донжуани, които обитаваха селския публичен дом: бикът Найден и нерезът Славчо. Появи се и трети – кочът Дянко, но като направиха фурната за хляб близо до тях, хората нададоха вик: каква е тая отвратителна миризма, какъв е тоя мръсен пръч? Силният му природен мирис го направи бързо-бързо персона нон грата без да е ощастливил поне една селска коза. Командироваха го в друг район с кози-амазонки, които не са инвитро заплождани, а се отдават само на божествено надарен сексатлет.
След освобождението ни от турско робство досега, кметовете на Търхово са около стотина. Сменяли ги без избори, като носни кърпи, в зависимост от това коя партия е на власт, без управленски опит и подходящо образование – преобладаващото било до четвърто отделение. Катерина е единствената жена – кмет на Търхово с висше образование – завършила е габровския технически университет с модерната за днешното време специалност „Мехатроника“.
Катерина се омъжила на осемнайсет години, веднага след последния гимназиален курс. Баща й починал от инфаркт рано. Учейки се от богатия кулинарен опит на овдовялата си майка, тя бързо се проявила като добра домакиня и къщовница. Двамата й сина: Стелиян, 21-годишен, завършил спортното училище във Велико Търново, се подвизава като футболист на варненския Б-отбор „Фратрия“, а малкият Пламен учи логистика в ПГ „Марин Попов“ в Севлиево. Добре възпитани и ученолюбиви, те боготворят добрата си, грижовна майка.
Откакто е кмет, семейството на Катерина напусна удобния севлиевски апартамент и се пресели да живее в наследствената къща на Пламен в Търхово. Имат двор, достатъчен за отглеждане на зеленчуци и цветя, грижат се за няколко кокошки и зайци, не се лишават и от коледно прасе – все неща, които им позволяват да се приобщят по-бързо и безпроблемно към селския начин на живот.
Катерина е човек с широк размах. Безукорна чистница – не се срамува да се захване с труд, който е под достойнството й на обществена личност. Когато седна на кметския стол, първото нещо, с което се захвана, бе да премете от нападалите есенни листа широкия асфалтов площад, на който се намира общинската сграда, да окоси околовръстната, грозно избуяла тротоарна трева. Така тя приведе в приличен вид центъра на селото за предстоящия Димитровден, за Коледа и Новата 2024-та година.
След религиозната стагнация по време на социализма Димитровден беше не само забравен, но и забранен, макар че св.Димитър е патрон на селото. Катерина го възкреси. За тържеството в негова чест осигури поп, доведе певческия хор на Ловнидол, музиканти огласиха простора, люшна се хоро, разля се топъл курбан, в някои къщи се появиха традиционните за миналите години гости и празникът се превърна в незабравима атракция за млади и стари.
Празничните прояви зачестиха: за Коледа и Нова година, за Осми март с подаръци за най-възрастните жени, за Бабин и Великден, Първи и 24-и май… Зажаднелите за разтуха и веселие търховци разровиха гардеробите с надиплените в тях дрехи под нафталин, издокарваха се като за сгледа и се отдаваха на галещите душите и сърцата им удоволствия.
Последният за тази зима празничен ден, който не отстъпи по пищност на другите, беше Трифон Зарезан. Откри го с молитва за здраве и берекет специално поканен от Катерина неин приятел свещеник. И пак музика, вити хора, калайдисани бели менчета с вино, които се подаваха от ръка на ръка, вкусни мезета и лудуващи от радост деца, дошли с родителите си от Севлиево.
Катерина се утвърждава не само като добър кмет, но се изявява и като отличен психолог. Според нея празничните ритуали на са излишна прищявка за губене на време и разхищение на пари, а са нужен, важен социално-психологичен подход за приобщаване на хората, за разкрепостяване на ценностната им система, затлачена от политическите повеи на безвремието.
След обветрените с празнична разтуха души на хората Катерина постави на преден план проблемите на селото, които години наред са ги вълнували. На първо място е 160-годишната църква „Св. Димитьр“, която застрашително се руши. В качеството си на кмет тя стигна до Велико Търново, за да попита владиката дядо Григорий кога митрополията ще обърне внимание на подопечния й религиозен обект. Посрещнал я не той, а секретарят му, който я изпратил с извинение и без надежден отговор.
Ядосана от безхаберието на митрополията, Катерина задала писмено същия въпрос и на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство кьм Министерството на културата архитект Петър Петров. Прочетох отговора му: „Според своята значимост, пише той, паметниците на изобразителното изкуство в Габровски окръг се подреждат в три групи. Църквата „Св. Димитър“, село Търхово е включена във втора група паметници на културата с предварителна категория „местно значение“. И нито дума за евентуална реставрация на църквата с килийно училище кьм нея, дало път в живота на много момчета и момичета от Търхово и съседните Ловнидол, Адъмово (Янтра), Козирог и Каябаш (Здравковец).
Толкова! Трай коньо за зелена трева, но Катя (с извинение) е като шило в торба, търси и сигурно ще намери изход от деликатната ситуация. В разговора, който имахме на четири очи, тя се е ориентирала към друг архитект, който да предложи проект за спасение на църквата с местни (малко вероятно) или с европейски средства. Дали ще стане един Бог знае, но да се чака с примирение и бездействие е излишно губене на време.
Друга проектна идея, която не оставя Катя на мира, е обновяването на остарялата селска чешма, построена непосредствено след Освобождението на България от турско робство. Водата й идва от девствената гръд на красивата 15-километрова снага на Витата стена, белокаменното лице на която грее източно от Севлиево, а краят й се мие от водите на река Янтра край едноименното село. Природолюбителите я наричат „Малката сестра на Балкана“, (по-голямата е южнячката Средна гора).
Преди балканският водопровод да стигне до Търхово, чешмата осигуряваше вода не само на хората, но и на животните, които идваха от всички краища на селото. Освен трите корита за водопой, интересно е коритото с размери един на един метър, в което жените от миналото време перяха семейното бельо, по-леките връхни дрехи или притриваха с длани жито за булгур.
По идея на Катя в съседство на чешмата, на крачка от някогашната кооперативна кръчма, е изградено барбекю, което гостолюбивите търховки използват при важни за семействата им моменти: рождени и именни дни или за гуляй с добри приятели.
Ритуалните празници идват и отминават, но това, с което търховци ще запомнят усърдието на Катя, е решението й да организира тотално почистване на гробищния парк, потънал в избуяла трева и храсти, които надвишават паметните плочи. С безкрайни телефонни обаждания до близките на починалите, пръснати из цяла България, тя успя да получи подкрепата на над петдесет души. Надойдоха с коли, моторни косачки, брадви, мотики, гребла и метли, с които почистиха гробовете на преселилите се в небитието родственици. Това, което направи впечатление на всички беше, че наравно с тях, без да спре, размахваше дългоръка косачка със стройната си вталена фигура, с тъмна коса, полегнала на крехките и рамене, с обвеяно от доброта и умни очи лице Катя. Без капка надменно управленско самочувствие, тя съприживяваше признателността и обичта им към тези, които са ги създали, при които са минали най-щастливите им детски дни и години.
В личен план ми се ще да споделя с читателите на вестник „Росица“ един трогателен жест на Катя към мен.
Всички помним колко безмилостно гореща беше миналата 2024 година.
През най-жарките й дни ми се наложи да вляза три пъти – два в севлиевската и един в габровската болница, а с внезапния ми полуинфарктен припадък пред една от касите на магазин „Лидъл“ съм предизвикал суматоха, дошла линейка. Когато се съвзех и отворих очи видях, че до мен на болничното легло е седнал кардиологът д-р Николай Цанов, държи апарат с опряна над сърцето ми слушалка и в отговор на учудения ми поглед приветливо ми се усмихва. Този човек с дългогодишен лекарски и житейски опит два пъти ме връща в ритъма на живота, а вече бях се запътил към хоризонта, зад който е залезът. „Кураж, рече ми той, бъдещето е пред тебе!“
Бъдещето!… Звучи оптимистично, но дали деветдесетте години, които тежат на гърба ми няма да смачкат и него?
Но да се върна към жеста на Катя, който никога няма да забравя.
След смъртта на жена ми, с която прекарах близо седемдесет щастливи години, останах сам. Внуците и правнуците се разбягаха по света без да мислят, че без тях съм обречен на жалко съществувание. Всяка седмица един път ходя до кооперативния магазин да си купя хляб и кофичка кисело мляко. Веднъж си тръгнах без да усещам нещо тревожно, но след двайсетина метра сърцето ми изхлопа, краката ми се подкосиха, торбичката се откачи от ръката ми, клекнах до нея, нямах сили да стана и да продължа към къщи. Свел глава към горещия асфалт, след минута-две до мен спря кола.
– Какво, лошо ли ти е? – дочух женски глас. Повдигнах очи – Катя. – Хайде, рече, опитай да станеш, ще те откарам, само ми кажи къде живееш.
Помогна ми да се надигна. Когато спряхме до портата и с мъка заслизах от колата, конфузно се одумах, че тротоарът ми е покрит с трева до колене. „Нямам сили, рекох, косачката пада от ръцете ми“.
– Това не е болка за умиране – рече Катя.- Като се съвземеш ще я окосиш.
На другия ден дочух да пърпори косачна машина. Помислих, че се е разработил комшията Тодор, но когато погледнах през оградата, дъхът ми секна като видях, че косачът е Катя. Не отворих портата да й благодаря, направих го по-късно, защото се сетих, че тя е член на сдружението „Севлиево и селата“, чиято цел е да помагат на безпомощни хора като мен.
Какво да кажа, Катя сякаш е дошла от друг свят, където хората, ако има такива, са с друг морал и манталитет.
В миналото кметът на Търхово имаше помощници: секретар-деловодител и разсилен, който с барабан на гърдите обикаляше селото и съобщаваше кметските новини. Днес Катя е сама, но с мекия си, добродушен характер успя да приобщи готовите да й помагат Драгомир Добрев, Валентин Манолов и Павлина Стаева. Те са й под ръка винаги, когато има нужда от подкрепа. В момента общите им усилия са насочени към изоставеното начално училище, което Катерина е решила да превърне в читалище с клуб на пенсионера. Не спира да й подава ръка и скулпторът Мирослав Петров, който не е търховец, живее в купена от него изоставена къща заедно с майка си. Той е автор на красивия знак на отбивката от пътя Севлиево-Дряново към центъра на селото.
Това, което Катя успя да направи за изминалата година и половина до сега, няма аналог в историята на Търхово. От ден на ден обликът на селото се променя и, надявам се, ще се превръща във все по-примамлива дестинация за живеене сред добри хора и девствена природа.
Катя е с пословична трудова дисциплина, която не убягва от погледите на хората. Всяка сутрин точно в осем, когато пристига и автобусът за Севлиево, тя се среща с чакащите пред обновената фасада на общинската сграда пътници, разменя по някоя дума с тях, пожелава им приятен път и успешен ден, и се качва в кабинета си на втория етаж. Имам усещането, че това е нарочно трениран психо-тактичен подход, който, заедно с неизменната й усмивка при среща с човек от селото, печели уважение и взаимно доверие, които затвърдяват позициите й на кмет. Преглеждайки набързо има или не някое компютърно съобщение, тя тръгва към кооперативния магазин, където се среща с подранилите клиенти. От тях и чрез тях тя научава какво е настроението в селото, как е преминало денонощието от миналата сутрин до днес. Влизайки заедно с тях в магазина, Катя обхожда с дискретен поглед обстановката в него, за да се увери дали младата, красива и акуратна в работата си магазинерка Калина, е заредила, както винаги, рафтовете и хладилните камери с нужните за ежедневието хранителни стоки. Някога пийва чашка еспресо, излиза и се захваща с предварително премислените за деня задачи.
На една от опашките за пазаруване се вслушах в разговора на две жени зад мен, говорят за Катя. „Жив и здрав де е докторът“ (д-р Иван Иванов, кмет на севлиевската община-майка с трийсет села около нея), че ни прати такава умна и всеотдайна кметица като Катя“ – каза едната.
Коментарът е излишен.
Спирам да разказвам за чаровната Катерина Павлова, която спечели и моите симпатии към нея, за да й пожелая здраве и семейно щастие след утрешния ОСМИ МАРТ, Ден на жените, на всички съпруги, майки и труженички по света.
Зареждане ...
