Н. Илийчева – секретар на ТД
Трети март- една велика дата в нашата история, записана в аналите с пролятата кръв на освободителите, дали живота си за да отхвърлим игото на поробителите, началото на нашата Свобода. Най-високо в това освободително дело, безспорно е връх Шипка.
От много години, туристите от Туристическо Дружество „Росица-Мазалат”-Севлиево посещаваме върха точно на празника на Свободата ни. Тази година сме заедно с туристи от ТД „ Росица”- Павликени, по наша покана.
Маршрутът традиционно започва рано сутринта с придвижване до Соколския манастир над гр. Габрово с МПС, където се събираме с нашите колеги, които се оказва, са ни изпреварили, следват поздрави за празника и после- пешеходен маршрут – до върха. Преди да поемем нагоре, правят впечатление колите, паркирани пред манастира и на импровизирания паркинг, малко по-нагоре, но тази година те не са толкова много, по-лесно е да се придвижиш с автобуси, организирани от двете страни на планината . Снегът е малко и останал само в усойните участъци, туристическата пътека е суха на места, снежна в някой участъци и доволно кална в други. Без излишни словесни излияния, следваме релефа на местността, предимно положителна денивелация, заравнени участъци и леки спускания, ей така, за разнообразие. Извадили сме трибагрениците и нашето знаме на ТД, за легитимация, увлечени от нас, и колегите от Павликени забиват знамето на щека.
Не бързаме, важно е не непременно да чуем речите на официалните лица, а да отдадем нужната почит на героите, останали завинаги на тази свещена земя. Малко са групите от хора около нас, но нашата цел е върхът. С приближаването на върха, множеството от хора расте- по пътеката, по асфалтовия път, по пътя от Южна България. Знамената са високо развети. Малко ми липсва видеостената от предната година, от която ечи Вазовия стих „О Шипка…” в изпълнение на Константин Кисимов, което те кара да настръхнеш и увеличава чувството, че си на величествен връх, който може да ти „разкаже” много неща, стига да можеш да „слушаш и да чуваш” . Не може да не настръхнеш пред словата на великия ни поет, успял да предаде в стих величавия подвиг на героите, дали живота си за Свободата.
Всички търпеливо изчакват да преминат полицейския пункт и се отправят към паметника, от възрастни хора, които едва се движат до малкото, едва проходило детенце, стиснало ръката на мама, като най-сигурната опора. Множеството от хора е голямо, но липсва народната музика, която обикновено се чува от различни места, самотен музикант, застанал на стълбите към паметника показва самороден талант, изпълнявайки патриотични мелодии. След отдаване почит на самия връх, постепенно множеството се разпръсква по околните възвишения, изложените оръдия от битките, по-малките паметници на убитите в сражения герои. Няма излишни крясъци и викове, липсват агитките, които идваха да покажат настроенията си към част от присъстващите официални лица. От върха се вижда още по-добре огромното множество хора, дошли да отдадат почитта си към героите, да стъпят на това парче земя, което все още помни героизма на освободителите и да покажат на всички отношението си към Националния ни празник, денят на Свободата ни.
Бавно започваме слизане надолу- по асфалта и по пътеката идват още хора, които вървят към върха, независимо от това, че времето прехвърля пладне и започват да се спускат мъгли.
Зареждане ...
