Вторият опълченец от Ловнидол – Нено Ненов

ВЕНКА ПЕТРОВА, председател на НЧ „Зора-1908“
Освен опълченеца от с. Ловнидол Минко Марков Гализов, в книгата „Кратка история на село Ловнидол“ заслужилият учител Георги Гализов записва и името Нено Стоянов Ненов. И нищо повече. Нищо не знаехме за него.
И ето, съвсем случайно при един разговор в селския магазин, мой отдавнашен колега от завода „ЕМКА“ в гр. Севлиево – Стоян Стоянов спомена, че имал медал, който е получил някой от неговите прадеди от Руско-турската война. Бил поставен е в луксозна дървена кутия. Това беше следа! По нея трябваше да намерим кой е бил вторият участник от нашето село в Опълченските дружини.
И отново Георги Гализов ни разказва за него в „Пълната история на село Ловнидол“, написана за издаване през 1988 година, но поради политическите промени, а и поради неговата смърт, така и неиздадена.
„…Често, особено при навлизане в българските земи на хайдушките чети, при въстания, войни и др., турски погромаджийски банди от околните турски села нападали чисто българското село Ловнидол – Чифлика и се отдавали на грабежи, опожарявания и кланета в него.
За отпор срещу нападащите турски банди, ловнидолци организирали бойни ядра от смели и патриотични селяни с ръководител, наречен „миралай”, с наблюдателници по високите места: Ръта, Топ-куру, Илинден, Петрова чука, с необходимото въоръжение. Участници в тези бойни ядра били: Ангел Цонев, Иван Стоянов Новаков, Христо Марков-Берима, Цвятко Марков-Лозана и др., но с особена голяма храброст се славел ловнидолския младеж Нено Стоянов Ненов“.
Изведнъж, обаче, при започването на Руско-турската Освободителна война през 1877/78 г., Нено Стоянов Ненов се изгубил. Никой вече не го виждал, нито чувал нещо за него. Всички вярвали, че при схватките си с турците, те са го отвлекли и убили.
Георги Гализов, изучавайки миналото на с. Ловнидол, търси сведения и за по-нататъшната съдба на този ловнидолец-герой, защото допуска, че не е убит от турците, а при започване на Освободителната война се е наредил при освободителите – включил се е в Българското опълчение. Проучил е много литература за Освободителната война и българското опълчение. Най-после, в книгата „Българското опълчение” от доцент Михо Иванов Михов, С, 1859 г. II стр. 616, пореден №146, се намира името на опълченеца Нено Стоянов. На стр. 642 в същата книга се сочи, че бил войник в IX дружина; на други страници се отбелязва, че за проявена храброст бил награден с ордени и пр. Също в книгата „Българско опълчение 1877/78 г.” от Румен Румянов, С 1978, на стр. 487, пореден № 9032 беше записано „Стоянов Ненко от с. Чифлик, Севлиевско, редник II дружина, I рота; постъпил на 3.9.1877 г., уволнен на 4.7.1878 г. Георги Гализов намира и Пенсионното му дело в Историческия архив при Народната библиотека „Кирил и Методи” – София под сигнатура: ПД I – 1246, а. е. 610, л. 1- 172. Документите от това дело още по-добре изясняват биографията му.

Опълченецът Нено Стоянов Ненов бил роден в с. Ловнидол (с. Чифлика), Севлиевско, през 1845 г. Произхождал от много бедно семейство. Родителите му починали рано. Нено израсъл едър, здрав, буен. Пасял селски добитък и вършел всякаква тежка работа на заможните ловнидолци. Поради бедност, не можал да посещава училище и останал неграмотен. Учил за кратко време занаята обущарство. Увлякъл се в борбата за освобождение от турско робство. Ръководел бойни ядра за защита на селото от нападащи турски банди.
При започване на Руско-турската война през 1877/78 г. напуснал тайно Ловнидол и се включил в Българското опълчение – постъпил в първа серия опълчение, а после бил прехвърлен във втора. Служил в IX и в II дружина, I рота.
За дейността на Нено Стоянов Ненов като опълченец са дадени сведения в удостоверението, издадено от военното министерство, което има следното съдържание:
“Военно министерство, Отдел: Канцелария № 1266
11 септември 1899 г.
Ст. София
УДОСТОВЕРЕНИЕ
Военното министерство дава настоящето на Нено Стоянов от с. Ловнидол, по негово желание, в удостоверение на това, че от имащите сведения в делата на бившата II дружина от Българското опълчение се вижда, че опълченец именуем Нено Стоянов от с. Чифлик е бил зачислен в поменатата дружина, I рота, на 3.9.1877 г. – Приказ на дружината под №137- …3, като дошъл от втора серия на опълчението, а с Приказ по дружината от 4.7.1878 г. под № 96- …3 е бил уволнен от служба.
II-ра опълченска дружина е вземала участие при следующите сражения: на 19 юний 1877 г. при Стара Загора; на 9, 10, 11, и 12 август същата година при Шипченските висоти и на 27 и 28 декември същата година при Шейново.
Началник на канцелария: Подполковник: не се чете
Адютант – Поручик: не се чете“.
След войната, Нено Стоянов Ненов не се завърнал в родното си с. Ловнидол (с. Чифлика), защото там нямал вече нито близки, нито имоти, а по настояване на свои другари-опълченци от гр. Русе се установил да живее в същия град, улица „Оборна” № 11. За да се прехранва, започнал занаята кърпачество на обуща. С другарите си опълченци образували в гр. Русе „Поборническо опълченско дружество“.
Кърпачеството не могло да му осигури средствата за преживяване, затова с прошение от 12.8.1902 г. до Министерството на финансите, отделение „Пенсионно” – София, поискал да му бъде отпусната поборническа пенсия. Много неприятности имал при отпускане на пенсията, защото в едни документи било отбелязано, че е роден в с. Ловнидол, а в други – в с. Чифлика. Трябвало да се доказва, че двете имена означават едно и също село и пр. От Ловнидол му били изпратени: удостоверение № 717/ 15.9.1902 г., подписано от кмет Дончо Попов и писар Петър Тодоров, че същият в родното си село не притежава никакви движими и недвижими имоти; свидетелство от съселяните му: Иван Грозев, Тодор Ненков и Стойно Ненков, заверено от Общинското управление с кмет Стоян Минков и писар Иван Христов, с дата 29.12.1903 г., че е авторитетен и честен човек и пр. Поборническа пенсия му била отпусната, считано от 14.8.1902 г. в размер 360 лв. годишно; същата от 24.11.1921 г. била увеличена на 1 440 лв. годишно, а от 2.12.1922 г. била прекратена, поради смъртта му.
По-късно, на 1 юли 1905 г., по покана на другари от войната земляци-преселници от Габровско-Севлиевския край, опълченецът Нено Стоянов се изселил от Русе в с. Стежерово, Свищовско. Местните хора го запомнили като буден, трудолюбив и рядко честен и скромен човек. Починал на 2.12.1922 г. в Свищовска държавна болница на 77 години.
И ето тази есен, съвсем случайно, се обявиха наследници на втория опълченец Нено Стоянов Ненов, които са запазили и ордена му за храброст. Съдейки по имената му, той би трябвало да бъде от рода на Цондарите. Те са още от старото село Харбалий, опожарено от турците. От този род е и народният певец Стоян Ненков Стоянов. И мъжът, който ни показа ордена се казва също Стоян Стоянов. Погледнете само какво запазване на имената в един толкова стар род!
А за Гализов – пред него трябва всеки ден да скланяме глава, затова, че е посветил толкова години от живота си за издирване на исторически факти, както виждате, и за отделни хора, а и за цялото общество в с. Ловнидол. И фактите, които е събрал, не трябва да лежат между напечатаните на машина страници, а трябва да стават достояние на колкото е възможно повече хора.