Димитър Димитров
уредник в Историческия музей
На 29 септември 2018 година се навършват 100 години от излизането на България от Първата световна война. През 1918 г. продължава участието на страната ни в най-жестокия военен конфликт в света до този момент. Войната започва като конфликт между Австро-Унгария и Сърбия, която постепенно преминава в общоевропейска, а на по-късен етап тя прераства в световна.
В нея участват всичките Велики сили, обединени в два противостоящи военни съюза Антантата (Англия, Франция и Русия, на по-късен етап на тяхна страна застават близо 40 държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария и присъединилите се към тях България и Османската империя). В този военен конфликт участват около 75 милиона войници. Костите на близо 17 милиона от тях остават завинаги по бойните полета. Войната продължава повече от 4 години. Основните бойни действия се водят на Европейския континент. Преди избухването на Втората световна война тя е известна като Световната война или Голямата война.
България влиза в Първата световна война на 14 октомври 1915 г. с големи надежди за обединение на страната. От всеки кът на родината ни са мобилизирани над 800 000 български мъже. Сред тях са и голяма част от младежите и мъжете от Севлиево и Севлиевския край. Те воюват главно в редиците на 34-ти Троянски пехотен полк, който води епични битки в продължение на три години срещу англичани, французи и гърци при Дойран. През месеците октомври-ноември 1915 г. 34-ти пехотен Троянски полк взима активно участие в операциите по разгрома и преследването на сръбската армия – погранично сражение от 1 до 10 октомври, в настъплението към долината на река Морава 15-30 октомври (на 24.10.1915 г. полкът влиза в Ниш, който е изоставен от сърбите), в Косовската операция от 1 до 16 октомври.
През втората половина на април 1916 г., съсредоточената в района на Прилеп и Кавадарци, Девета плевенска дивизия се предислоцира на Южния фронт в най-трудния участък – Дойранският. Тук от 22.04.1917 г. действията на 34-ти пехотен Троянски полк са част от събитията, наричани „Дойранската епопея“. В паметните битки на предната Дойранска позиция на 24-25 април и 8-9 май 1917 г. полкът води тежка битка с части от 22-а и 26-а английски дивизии, под командването на генерал лорд Милн. Воините от полка записват най-светлите страници във военната ни история. С цената на саможертва те твърдо и категорично осуетяват опитите на многократно превъзхождащия ги противник да преодолее позицията и да навлезе в родината ни.
Сред загиналите от този полк са и севлиевците капитан Рачо Николов Пенков, подпоручик Никола Златев Рафаилов и войниците Васил Иванов Яранов, Димитър Пенев Дръндев, Симеон Иванов Златаров от 58 пех. полк, Христо Пенчев Славов Занзанов… Севлиевци се сражават и в 9-и артилерийски полк, който е разположен в Севлиево. През Първата световна война 9-и артилерийски полк е мобилизиран и включен в състава на 9-а пехотна Плевенска дивизия.
На Сръбския фронт 9-и полк се сражава от 2 октомври 1915 г. срещу сърбите при Глоговица. На 10, 11 и 12 октомври полкът участва в битката за връх Китка. От 17 до 23 октомври 9-и полк се сражава при Борадино, Калафат, Липница и Грамада за овладяването на Нишката позиция. От 24 до 31 октомври полкът участва в боевете при р. Морава и на фронтовата позиция село Мрамор – с. Долно Меджурово. На 31 октомври и 1 ноември 1915 г. 9-и артилерийски полк води битка за Прокупле.
На Македонския фронт полкът се сражава от 21 до 27 април 1917 г., в участъка на 9-а пехотна Плевенска дивизия. На 8 и 9 май 1917 г. 9-и полк води битки при заставите – Пазарджик, Княз Борис, Генерал Жеков, Княз Кирил и генерал Нерезов (източно от с. Долджели). От 15 до 23 септември 1918 г. 9-и артилерийски полк участва в отбраната на Дойранската позиция. Загиналите севлиевци са фелдфебел Дончо Илиев и канонир Никола Касъров. На 30 август 1919 г. полкът е разформирован и се преименува на 1-ви Софийски артилерийски полк.
Свидни жертви от Севлиево дава и 23-ти Шипченски пехотен полк, сражавал се в Македония: офицерът Христо Мержанов и войниците Ботю Бончев, Васил Марталозов, Васил Бечков, Гатю Радославов, Димитър Богданов, Иван Димитров… В сраженията на 20-ти Добруджански пехотен полк, който воюва по десния бряг на р.Морава, Долни Кормен и Одоровци загиват севлиевските офицери Лалю Плачков, Петър Динчев, Христо Йовков, Цоньо Какринчев и войниците Димитър Натев, Илия Халачев, Илия Тотев, Христо Димитров, Христо Шопов… Пети Дунавски пехотен полк води сражения със сърбите при Страцин, Куманово и Гниляне и участва в тежките битки срещу войските на Антантата при Криволак, завоя на р. Черна и Добро поле. В тези битки загиват севлиевските офицери Иван Иванов, Христо Марков, Петър Драганов, Петър Деспов и войниците Богдан Димитров, Васил Кантарджиев, Димитър Антонов, Димитър Иванов, Илия Добрев, Лалю Мончев, Никола Пенчев, Петко Генков… Севлиевци се сражават още в редиците на 12-и Балкански, 49-и Калимански, 44-ти Тунджански пехотни полкове и в много други бойни единици. Севлиевските бойци се сражават при Криволак, завоя на р. Черна, десния бряг на р. Морава, Дойран, Тутракан и на много други позиции по бойните полета на Македония, Сърбия и Добруджа. Мнозина от тях отдават живота си за обединението на родината. В тази война само от град Севлиево загиват около 50 офицери и подофицери и близо 170 войници. Сред жертвите е роденият в Севлиево и един от командирите на 6-и Сливенски артилерийски полк генерал Иван Филипов Пройнов.
За родината загиват и капитаните от Севлиево – Петър Хубанов, Филип Джамбазов, Минчо Недевски и Рачо Николов Пенков (загинал в славната битка при Дойран). Значителен е и броят на загиналите и ранени бойци от севлиевските села. Техният подвиг и героизъм ще останат завинаги в славните страници на българската военна история. Днес ние отдаваме почит на всички загинали през тази и останалите войни, водени за националното обединение на българските земи. Имената на всички загинали севлиевци са изписани на новопостроения войнишки паметник в парк „Казармите“.
Зареждане ...
