Има много по-важни неща за решаване от това да се влиза от скандал в скандал
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ, специално за в.„Росица“
Като гледам какво става по високите етажи в последно време, взех да си харесвам рубриката, под която пиша – „Политическа лечебница“.
Дотук добре, лошото е, че няма една специализирана Здравна каса за подобни случаи. Преди време имаше училище за политика, основано от Дими Паница, когото имах честта да познавам, но една птичка пролет не прави, особено като отлети.
По този повод да отбележа, че персоналът на държавните психиатричните болници протестираше заради обидно ниските увеличения на възнагражденията. Оказа се, че били 12 за цялата страна. Ами малко са, мен да питате по две на област трябват и то като за начало, а в София умножавайте по три!
Пиша всичко това, за да се разходим отново из кулоарите на парламента и непременно из прилежащите му жълти павета. Близо седмица вилня напълно безсмислената драма с парламентарната група на Радостин Василев, кръстил я войнствено МЕЧ. Ами то си беше за филм – нещо средно между хорър (ужаси) и политически трилър с всичките му необходими атрибути – интриги, закани, тайни договорки, шантаж и изнудване. Луда работа.
А защо е луда ли? Наистина ли средностатистическият читател от Севлиево и общината се интересуват от тия драми в чаша пърцуца? И то на фона на далеч по-големите драми и у нас, и по света. Гледам миналия вторник в „Референдум“ по БНТ едно изследване за най-важните проблеми на българина. Ами цени и инфлация, възнаграждения, сигурност и корупция… Но така или иначе скандалът се случи и ненужно отне много парламентарно време и обществено внимание. Да се опитаме да извлечем малко поуки от този внезапен политически грип с усложнения.
Аз по принцип не съм буквояд, не ми допадат дотам стриктните хора, които винаги изстискват пастата за зъби по правилния начин и дори понякога карам с превишена скорост. Отбелязвам го, защото при проблема с парламентарната група на „МЕЧ“ мненията и сред политиците, и в социалните мрежи се разделиха по равно. Едните твърдяха, че законът си е закон и трябва да се спазва стриктно, а другите – че законът има и буква, но и дух и не може да се прилага заради някакви си 3-4 дни, в която командата на Радостин Василев, известен още като Руди Гела, била с 9 души, вместо изискуемите по закон 10. В смисъл „айде сега, какво толкова“…
Както, надявам се разбирате, случаят се оказва граничен – може да се реши и така, и инак. Още повече, че за подобни ситуации в правилника на НС (ПОДНС), който е със силата на закон, очевидно има празнина. Не задължавам никого с мнението си, но аз бих оставил депутатите на „МЕЧ“ като независими. Защо?
Първо, естествено, заради разпорежданията на закона. Добър-лош, но закон. Още повече, че председателката на НС на три пъти е предупреждавала Руди, че са в нарушение и ги грози заличаване на групата им. Мога само да предполагам с какво високомерно пренебрежение се е отнесъл водачът на групата към това.
Второ, заради цялостното деструктивно и нерядко гаменско поведение и език на самия Радостин Василев в парламента, което си позволява само, защото има имунитет и най-много Киселова да му наложи някое наказание, от което изобщо не му пука. Изказвания в духа, че всички са измет, мафия, крадци и мошеници, които са за затвора, закани за леене на кръв и палене на къщата на лидера на най-голямата партия и „ние ще спасим България“ изглеждат водевилно. Та като гледате два еднакви продукта, единият от които е мърляв, избирате другия.
И трето като следствие от първите две – доразрушаването на парламентаризма като цяло, за което далеч преди него се постараха и други видни представители на силния политически пол.
Изобщо, проблемът с Руди Василев много ми прилича на реплика от култовия филм „Бандата на Оушън“, в който героят казва: „Бизнесът с казината взе да става труден, все се намира някой младок да се доказва“. Та така и с „мечовете“ –нямат кадри, нямат идеология, нямат политическа култура, за демокрация да не говорим, обаче: „а, бе, дай да рушим и Борисов в затвора.“
Като написах Борисов, та се сетих, че един, който много се заканваше да го вкара в затвора, накрая го вкара в ареста за около 24 часа и сега е без имунитет и вече с второ повдигнато обвинение.
Тук логически стигаме до бързата и най-вече смислена и разумна реакция на т.нар. „системни“ партии, които преглътнаха обидите, заканите и клетвите и навреме удариха спирачките на летящия към пропастта български парламентаризъм. Мъдро и спокойно (те си знаят колко) потушиха този безсмислен политпожар, достоен наистина за политическа психиатрия.
Да, в очите на мнозина привърженици на различни партии, това е бил прекален компромис. За компромисите в родната политика обещавам да напиша в някой от следващите си коментари. Темата е толкова голяма, колкото и важна. Но тук мнозинството от народните представители проявиха мъдрост и честно казано, една от причините е, защото се уплашиха, че самото съществуване на парламентаризма е изправено пред разпад.
Та в известен смисъл с поведението си Руди Меча допринесе за връщането на парламентаризма и трезвото поведение на депутатите. Изобщо, тази прозрачна схема „Възраждане“ и „МЕЧ“ да си прехвърлят топката на агресивни протести на улицата и агресивно поведение в парламента, взе да писва на големите играчи. Те обаче правилно решиха да сложат кадифените ръкавици. Както писах по-горе – има далеч по-важни проблеми за решаване.
Понякога лекарството се крие в самообладанието, търпението и здравия разум.
Зареждане ...
