С удоволствие ще гледам как фалират тези, които се опитат да вдигнат цените след смяна на валутата
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ,
специално за в.”Росица”
Първият вот на недоверие срещу правителството мина според очакванията и прогнозите, затова ще си спестя анализите по въпроса. Сигурен съм, че читателят вече го е направил за себе си.
Темата „външна политика“, обаче си остава, а като неразделна част от нея – влизането в Еврозоната.
Силно рискувам с тази тема, най-малкото защото съм запознат със социологическите проучвания по въпроса, а оттам и с настроенията в обществото. По-голямата част или се съмняват, или се опасяват, или просто отхвърлят приемането на евровалутата у нас. Но ще приема предизвикателството.
Все пак, като основател и дългогодишен издател на единственият у нас финансово-икономически всекидневник „ПАРИ“, наричан от бизнеса с уважение „Българският Файненшъл таймс“, се надявам да ви убедя в мнението си.
Първо – да развенчая един упорито насаждан мит – за величието на българския лев. Това е важно, защото на него се градят не малко от аргументите против еврото. Да, звучи родолюбиво, патриотично, но просто не е вярно. Просто не слушайте лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, а му вижте сметките в евро. Както уважавани икономисти и финансисти многократно са обяснявали, българският лев не е независим от 1997 година, откакто приехме въвеждането на Паричен съвет у нас, известен още като Валутен борд. Това простичко казано означава, че сме „вързани“ за германската марка. Накъдето тя, натам и ние… После, когато Германия, заедно с още много страни приеха еврото, то стана нашата „котва“. И ако например еврото поевтинее на световните валутни пазари спрямо долара, в същата степен поевтинява и лева. Но за да стигнем до въвеждането на валутния борд съм длъжен да напомня нещо много важно – сами сме си виновни, че стигнахме до пенсии по 3 долара и заплати по 5-6 месечно.
Тогава да попитам – как и с какво тогава ни спаси независимият български лев? А спаси ли ни при фалита на КТБ, където заради поредният престъпно занижен контрол на БНБ изгърмяха 4.5 милиарда и десетки хиляди вложители загубиха парите си.
За уж загубата на суверенитет дори не мисля да се спирам подробно. Какъв суверенитет загубиха Германия, Франция, Италия, Испания? Да, ние сме земята на Ботев и Левски, на Борис и Симеон, но и те са земите на Гьоте и Шилер, на Бонапарт и Робеспиер, на Колумб и Пикасо… А Германия пак си е Германия, като кихне, цяла Европа вдига температура.
В този смисъл, моля да ми повярвате – ако държите в ръцете си 10 лева, всъщност държите кръгло 5 евро (за удобство, иначе точният курс е 1:1.95583). Просто засега само числата са други.
Използвам този простичък пример за преход към другия основен пример за коментиране, който най-много вълнува средния българин – няма ли да скочат цените, няма ли да стане по-скъпо. И това са напълно разбираеми страхове, които обаче се използват по най-непочтен начин в пропагандата срещу еврото от силно непочтени политици.
Ще се опитам да разсея страховете ви с най-мощният контрольор на цените – пазарът. Както се казва – не е свършен, но по-добър засега не е измислен. Колкото и някои да възразяват, при плановата икономика имахме дефицити, а малцината, които се връщаха от Западна Европа, споделяха: „Ами как е на Запад – Кореком до Кореком…“
Та да ви обясня с примери от всекидневието защо пазарът и по-точно конкуренцията пазят от някакво спекулативно повишаване на цените. Представете си, че обичате бира. Едно кенче ако сега е 2 лева, ще стане кръгло 1 евро. Вие обичате „Каменица“ и хоп – нейните шефове решили да повишат цената да речем до 1.50 евро. Да, обаче имате още поне 10 други марки бира, те продължават да се продават по 1 евро. Какво правите? Ами минавате на друга бира, а „Каменица“ – на студена вода.
Или да вземем хляба – това е една от най-конкурентните стоки, защото има стотици и по-дребни и по-едри производители. Добруджата от 2.40 лева ще стане 1.20 евро. Ако някой умник реши да „намаже“ в суматохата, останалите веднага ще го схрускат точно като топъл хляб. Милост няма в бизнеса, не се лъжете.
Тук почти чувам възражението: „Ами ако се наговорят и направят картел“? А как 400 производители на хляб ще го направят? Да вземем киселото мляко – в Билла, или Фантастико съм отбелязвал по над 15 вида от различни марки. И ако някой вместо от 1.40/ 0.70 евро (средна цена) реши да го продава за 1 евро, т.е. 2 лева и кофичка няма да продаде. Аз лично много бих искал поне по една фирма от тези, които пълнят малката кошница да се пробва. С удоволствие ще наблюдавам фалита и от лакомия и простотия.
Уважаеми, та по гръцките кръчми на Халкидики без проблем приемат лева, защото на практика си е евро, само че наполовина.
А нима някой от вас, решил да продава имот не го оценява именно в евро? И така му свикнахме, че цени в лева почти няма.
Знам, че има и още страхове – как ще е обърнат влоговете ни, дали ще бъдат по сегашния курс и т.н. Оставих ги за накрая, защото уверявам ви, са несъществени и чисто технически операции. Залагам месечната си пенсия, че ако имате депозит от 10 000 лева, с приемането на еврото в банковата си сметка ще имате 5113 евро. Както и пенсията ви от 1000 лева ще стане 511.3 евро. Просто делете левовете на 1.9558, ако искате да сте точни до десета от стотинката…
За ползите при бизнеса няма да се спирам – удобство при разплащане, икономии при превалутиране. Добре е и за туризма – европейците няма да тичат по обменните бюра. Същото важи и за вас – след вдигането на Шенгенската бариера просто си слагате малко кеш и кредитната карта и тръгвате да пътувате със самочувствието на пълноправни граждани на Европа. Не е малко, уверявам ви.
Зареждане ...
