100 години от атентата в църквата “Св. Неделя” и гибелта на севлиевеца генерал Стефан Нерезов

ГЕОРГИ КОСТОВ, Исторически музей – Севлиево
На 16-ти април 2025 година се навършват 100 години от най-кървавия атентат в нашата нова история. След краха на надеждата за осъществяване на националния идеал, идеал заради който България води няколко войни, налагането на Ньойския диктат се отразява неминуемо и във вътрешнополитически аспект. Войнишкото въстание, Септемврийското въстание, серията от ляв терор, ответните мерки и десен терор от страна на държавата, отварят още дълбоки рани в българското общество. Несъмнено сред тези рани със своя мащаб, трагизъм и сатанизъм, изпъква атентатът в църквата „Св. Неделя“, осъществен от крайно леви военизирани елементи.

Забраната на БКП през 1924 година до голяма степен води до увеличаване масата на екстремистки настроените й членове, намиращи се в нелегалност. Атентатът е старателно подготвен и следва предварителния план, според който трябва да бъде убита високопоставена личност, която да събере на опелото на практика целия държавен елит, включително Н.В. царя, за да може този нечовешки акт да има максимален ефект. Леви екстремисти убиват ген. Константин Георгиев, а опелото му е насрочено за Велики четвъртък. Адската машина, подготвена и взривена от атентаторите избухва около 15.30 часа и събаря централния купол на храма. Последиците са ужасни, тъй като на поклонението присъства не само правителството, цялата политическа и военна аристокрация, но и много граждани. Допълнителни поражения нанася ударната вълна, тъй като помещението е затворено. На място загиват 134 души, по- късно други умират от раните си, ранени са около 500 човека.

В този атентат България губи повече висши офицери, отколкото през време на войните за обединение на нашия народ. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани. Загиват и 3-ма депутати, кметът на София, видни общественици, обикновени граждани, сред които и множество жени и деца. Цар Борис III закъснява за церемонията, тъй като преди това присъства на опелото на убитите свои телохранители при атентата срещу него в прохода Арабаконак. И това на практика му спасява живота. Но тук загива част от военния елит на страната като: ген . Калин Найденов, роден в Широка лъка, военен министър по време на Първата световна война; ген. Кръстьо Златарев, роден в Охрид, командир на 11-та Македонска дивизия; ген. Иван Попов, роден в Свищов, участник в четата на Филип Тотьо; ген. Григор Кюркчиев, роден в Прилеп, по време на Първата световна война губи единия си крак, но по собствено желание остава в строя и ръководи позициите на своите части от специално изработена носилка…Ето такива свидни жертви в един миг дава Майка България. За съжаление сред тези жертви е и севлиевецът Стефан Нерезов, достигнал най-висшия чин в българската армия – генерал от пехотата, чин присъден само на 19 офицери в историята ни.

Стефан Михайлов Нерезов е роден през 1867 година в Севлиево. Чичо му, чието име той носи, Стефан Георгиев Нерезов, е член на Севлиевския революционен комитет по време на Априлското въстание от 1876 година, което вероятно повлиява за избора на професия на бъдещия генерал. По време на Сръбско-Българската война младежът се записва доброволец в Ученическия легион. Служи в 12-ти пехотен полк и се уволнява като ефрейтор. През 1888 година завършва Военното училище и е произведен в първото офицерско звание. Служи в 4-ти артилерийски полк. В периода 1892- 1896 година учи в Генералщабната академия в Торино. След завръщането си служи в 6-а пехотна Бдинска дивизия, 14-ти пехотен Македонски полк, както и в свитата на княз Фердинанд. През 1905 година е назначен за комендант на двореца. По- късно през 1909 година командва 8-и пехотен Приморски полк, работи и в Щаба на армията. От 1911 година е помощник-началник щаб и ръководи оперативният му отдел.

През Балканската война (1912-1913 г.) полк. Нерезов е помощник-началник щаб на действащата армия. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) ген. Иван Фичев е поставен в изолация и на практика начело на Щаба е началникът на оперативния му отдел полк. Нерезов, който заедно с ген. Михаил Савов разработва плана за действие срещу Гърция и Сърбия, т. нар. план Савов – Нерезов. След войната е произведен в чин генерал-майор и е начело на 9-а пехотна Плевенска дивизия.
В началото на Първата световна война (1915-1918 г.) ген. Нерезов е назначен за началник на 3-та армия, която воюва на Добруджанския фронт, а мястото му е заето от полк. Владимир Вазов. Именно на Добруджанския фронт в град Бабадаг, Тулчанско, на 24 май 1917 година ген. Нерезов държи прословутата си реч, в която между впрочем се казва: „…С бога напред ний ще завършим великото дело – обединението на българский народ под скиптъра на Негово Величество Царят…“. От декември 1917 година генерал-лейтенант Нерезов е началник на Моравската областна военна инспекция. В периода юли- септември 1918 година командва 1-а армия на Македонския фронт.

След Първата световна война генерал-лейтенант Нерезов ръководи 1-ва Военно-инспекционна област, а от ноември 1919 до септември 1920 година е началник- щаб на Българската армия. На 3-ти септември 1920 година му е дадено званието генерал от пехотата и преминава в запаса.
Интересен факт е, че по-малкият му брат Христо Михайлов Нерезов тръгва по стъпките му и също е военен, нещо повече – той достига до чин генерал-майор. В Севлиево, в една къща се раждат двама генерали, т.е. случаят с генералите Георги и Владимир Вазови не е единичен. Сестрата на братя Нерезови, Мария, свързва живота си също с офицер. Нейният съпруг, бъдещият генерал-майор Добри Попов, роден в с. Калтинец, днес част от Г. Оряховица, служи в 1-ви и 9-и артилерийски полк в Севлиево, от където е командирован в Генералщабната академия в Торино през 1909 година. Тук в Севлиево през октомври 1902 година се ражда тяхната дъщеря Фани Попова, по мъж Мутафова, чиито исторически романи съперничат на най-добрите световни образци в този жанр.
Наскоро севлиевската общественост поде една благородна инициатива, която се надяваме да получи широка обществена подкрепа. На мястото, където е била родната къща на семейство Нерезови или в близост да бъде поставена паметна плоча с барелеф в чест на братята- генерали.
Поклон пред паметта на генерал Стефан Нерезов! Поклон пред паметта на жертвите на атентата от църквата „Св. Неделя“!