ЕВГЕНИ ПЕТРОВ, специално за в. “Росица”
В шахмата има един термин „цугцванг“. Думата е немска и най-общо означава, че играчът няма полезен ход. Особеното в шаха е, че играчът е длъжен да го направи, въпреки че ще загуби. Той не може да каже „пропускам този ход, ти играй два пъти“. Такива са правилата на играта.
Е, в политиката горе-долу е същото. Когато си на дъската (разбирай в парламента) задължително трябва да предприемаш някакви ходове в зависимост от поведението на опонента ти и идеологическия ти профил.
Поредният неуспешен вот на недоверие очерта в какъв политически цугцванг са изпаднали някои партии. Говоря за ПП-ДБ и ДПС на Доган. При хората на Сокола нещата са обясними. Гласуването им в подкрепа на вота – също, което ще ги досъсипе. Със старите си прашасали кадри и почетен председател-мумия са със затихващи функции те просто не успяха да се впишат в новите реалности. Накратко – на техния тепих излезе един по-голям и силен пехливанин, при това отгледан от самите тях и ги унищожава. Всъщност в този си вид особено след влизането ни в ЕС, подобна партия на верска основа просто стана ненужна.
Съвсем друго е при ПП-ДБ. Те имат подкрепата на най-общо градската либерална общност, образовани елити и западноориентиран електорат. Проблемът при тях е пълната липса на политически опит, съчетана със свръхамбиции, агресивност, маниакална омраза към противника и голяма доза властолюбие. Те искаха всичко и веднага, но в политиката революции рядко се случват, а когато се случат най-често завършват катастрофално. За разлика от ДПС, либерален център е нужен, просто не знаят как да се случи.
Пътят на ПП-ДБ дотук е осеян с противоречиви, напълно противоположни и взаимоизключващи се ходове, за да се стигне изобщо до липсата на ходове, при които се избира най-малко губещия. Трябва да си магьосник с отрицателен знак за да докараш нещата до следното: да арестуваш лидера на най-голямата партия и после да управляваш с него, да хулиш дамгосания по Магнитски и да ремонтираш Конституцията с него, да ги обвиняваш в гигантска корупция и да приемаш закони с тях. И накрая – и електорат загубиха и конституция не поправиха и властта загубиха.
Припомням всичко това като фон за поведението им в последно време и при вота на недоверие. Тяхната работа по народному е „Хем сърби, хем боли“. И сега трябва да си плащат за грешките.
Ще разгледам само поведението им около приемането ни в Еврозоната. От една страна са против Борисов и Пеевски, от друга са за влизането ни в Еврозоната. Проблемът е, че към нея ни водят тъкмо Борисов и Пеевски. Ако ги подкрепят – лошо, значи са с тях. Ако не ги подкрепят – пак лошо – значи са против приемането на еврото. Ето как няма полезен ход. Но и да се скриеш страхливо, също е губещо.
Втори пример – от ПП твърдят, че държат на Еврозоната, защото е здрава стена срещу корупцията. Съгласен съм изцяло, но ако са прави, че Борисов и Пеевски са най-големите мафиоти и корупционери, защо именно те полагат всички усилия да ни приемат в Клуба на богатите? Нещо е се връзва.
Трети пример: Като ни дадат дата за приемане в Еврозоната, веднага внасяме вот на недоверие. Е, защо да го внасяте? Нали точно това правителство е изпълнило свръхзадачата от последните години, значи е работило добре и е изпълнило и ваш основен приоритет?
Четвърти пример – „Ако кабинетът падне след вашия вот на недоверие, кого ще управлявате“ – питат и журналисти, и политици от ГЕРБ? Отговорът на Кирил Петков: „С всички без Пеевски“. Тоест – може и с „Възраждане“, с „Меч“ и с „Величие“?
Ако го направят, електоратът им съвсем ще се стопи. Ако пък пак се сглобят с Борисов – също. Както ми каза веднъж Христо Иванов: „Направо се зануляваме“…
Ето ви само няколко примера и то само от последните седмици за политически цугцванг. И тези примери ги зная не само аз, но и всеки политически грамотен българин. И тук, както и в шаха накрая избираш най-малко губещия ход. Като слушам медийните изяви на техните лидери, изглежда са го избрали – стремеж към нови предсрочни избори. Той също е глух коловоз в буренясала нива и ще бъде одобрен само от най-най-верните им фенове, които сляпо ги подкрепят.
Една прогноза за финал. Доган и неговата партия ще си отидат като сухо листо в късна есен. Що се отнася до ПП-ДБ – рано, или късно ще се разведат и всеки ще си поеме по пътя. Някои с усилие ще влязат в парламента, други – не. Просто Доган си изпя песента, а коалицията на промяната свиреше ужасно фалшиво. Важното е, че Пеевски ще е виновен.