В началото на месец април една хубава инициатива на Община Севлиево, сдружение “Севлиево и селата” и ДКЦ-1 обедини севлиевци в засаждането на 136 дръвчета покрай велоалеята в парк “Черничките”. Тя е и част от програмата за честването на 25-тата годишнина на ДКЦ-1. Какво включва още тя и с какви трудности се сблъскват медиците и как решават общия проблем на здравеопазването у нас – липсата на кадри, коментира за вестник “Росица” управителят на ДКЦ-1 д-р Младен Пенчев.
-Каква беше целта на инициативата със засаждането на дръвчетата, д-р Пенчев? Какво включва още програмата за честването на четвъртвековния юбилей на здравното заведение?
-Годишнината се навършва на 1 юли. Първата инициатива беше да засеем един значителен брой дръвчета и по този начин да покажем отношението ни към живата природа. Тя има отношение и към здравето ни. Да направим така, че един толкова хубав обект, какъвто е велоалеята, да бъде привлекателен за много млади хора. Да ги изведем от нездравословната среда и да ги насочим към едно по-добро и подходящо място за спорт и отдих.
Поставили сме си за цел да обособим и нов детски сектор. Това са три кабинета, които ще бъдат отделени от останалите кабинети за амбулаторни прегледи. Два от тях ще бъдат за деца със заболявания. А третият ще бъде за профилактични прегледи и за детска консултация. Той ще бъде с отделен вход, за да не се смесват потоците на здрави с болни деца.
В момента вече се извършва и монтажа на чисто нов мамограф, последно поколение на фирмата “Дженерал Електрик”. С него рязко ще се подобрят мамографските изследвания и по този начин ще се подобри скрининга и диагностиката на социалнозначимото, злокачествено заболяване на млечните жлези.
Планирали сме още и реновиране на входа на ДКЦ – ще монтираме нова козирка и по този начин входа ще придобие по-съвременен вид.
Последното, което очакваме да се случи за годината, е да подменим асансьора, който е на възрастта на сградата, над 50-годишен. Въпреки че през последните години подменяхме много негови компоненти, ние сме заложили монтирането на на изцяло нов асансьор, подобен на този в болницата, за да сме в синхрон с новите изисквания за този вид съоръжения. А това е и начин за по-добро обслужване на нашите пациенти.
-А как се справяте с другите, общи проблеми на здравеопазването в България – липсата на кадри?
-Кадрите са проблема на проблемите! Той винаги е бил значим и ще става още по-значим.
-Защо д-р Пенчев?
-Много от младите хора вече не избират нашата професия, защото реализацията е бавна, изключително трудна и изисква да даваш от себе си. На практика – през целия си живот. Медицината не е само образование, тя е преживяване. Просто те трябва да преживеят това нещо – да се отдават на тази професия, а не да учат, за да печелят много пари. Тези, които избират да учат медицина, с цел да припечелят много пари, обикновено остават разочаровани, както те от медицината, така и медицината от тях. Успяват тези, които знаят и искат медицината да бъде за тях преживяване. Да преживяват всичко, заедно със своите пациенти.
-А медицината беше една от най-предпочитаните специалности за кандидат-студенти преди години!?
-От тази гледна точка третото десетилетие на 21 век изглежда по различен начин. Младите хора искат бърза реализация, много пари и то сега, в момента. Вече има такива професии, които отговарят на тези изисквания. И все по-малко медицината е избор като образование за тях.
Не е тайна, че дефицитът на здравни кадри е особено тежък във всички цивилизовани страни – като са започне от САЩ, Скандинавието, Европа. И този дефицит поражда трансфер на кадри от Източна Европа към Западна Европа, от Западна Европа към Скандинавието и респективно към САЩ. Но най-пострадали от пътя на миграция са точно страните в Източна Европа. Ние сме най-бедната страна в Източна Европа, респективно очакваме тук да останат най-малко кадри.
-Като причини най-често се посочват ниското заплащане, липсата на добри условия за специализиране на медиците. А всичко това не означава ли и липса на държавна политика в областта на здравеопазването?
-Липсата на държавна политика е факт. Колкото и жалко да е, такава не е имало от времето на Тодор Живков. През 80-те години на 20-ти век се усети такъв дефицит и направиха УПК /Учебно-професионален комплекс/за медицински сестри. И това бяха последните кадри, които попълниха здравния сектор. Сега една медицинска сестра трябва да учи 4 години, и завършвайки се сблъсква с всичките несгоди на здравеопазването. И в тези случаи най-лесно е да намери път на Запад за реализация. Преди години, когато бях управител на болницата и провеждах проучвания за здравни кадри, открих, че във Висшето техническо училище – сега Русенски университет, има една паралелка за 20 медицински сестри. И 20-те, след като завършиха, заминаха за Германия – нито една не остана в България.
Беше затворено училището за медицински сестри и фелдшери във Велико Търново. След няколко години с общи усилия беше възстановен филиал за специалностите “Медицински сестри” и “Акушерки” към Медицински университет във Варна. Но това са малки позитиви, които не могат да променят съществено картината в родното ни здравеопазване. Другата причина, която аз намирам за проблем е, че държавните и общински лечебни заведения не са в състояние да са атрактивни за младите медицински специалисти.
Да, дефицит има и в София, и в Пловдив, Варна, Бургас – навсякъде. Но завършилите млади медици първо попълват дефицита в лечебните заведения в тези градове и за Габрово, Севлиево, и другите общини не остават кадри. Вие може да видите колко млади лекари са започнали работа в Габрово, в Севлиево, в Ловеч или в Троян – говоря за болниците. А когато няма лекари в болниците, ги няма и в ДКЦ-тата.
Но в нашия Диагностично консултативен център е малко по-различно, защото намираме варианти с лекари, които работят в други лечебни заведения, но в свободното си време идват при нас. По този начин имаме представители на водещи болници в страната и областта, и предлагаме на жителите на община Севлиево добра специализирана доболнична помощ.
И все пак, аз съм оптимист и надеждата ми идва от младите хора, родени в началото на 21 век. Смятам, че те ще променят, както здравеопазването, така и отношението на обществото към здравната система. За тях спортуването и отношението към природата са от първостепенно значение. Те са упорити, целенасочени, имат друга ценностна система и това ми дава надежда не само за медицината, но и за други области на живота у нас.