Социалните мрежи ни правят съпричастни на онези вълнуващи моменти, които карат българите, избрали да живеят в чужбина, да изпитват и радост, и носталгия, към най-дребното нещо, което напомня за България. И тогава, независимо къде се намираш – у дома, или някъде по света, разбираш колко здрави и дълбоки са корените на род и родина.
В началото на месец март снимки и клип на севлиевката Зорница Антонова, която от години живее в Бразилия, станаха повод лично да изпитам това усещане. А те са направени на брега на океана в град Салвадор, където Зорница и нейният съпруг Фернандо Рамос очакват акостирането на българския кораб “Св.Св.Кирил и Методий” с българското знаме в ръце. На клипа, освен българската реч, много ясно се чуваха и плача, и смеха на Зорница. Споделих, че е предала вълнението и на мен, и я помолих да разкаже повече за този случай за читателите на вестник “Росица”.
“Аз не мога да го опиша, беше неповторимо. Такава емоция трудно се описва!”, ми отговори тя и по-късно ми изпрати публикация на кореспондента на БТА в Бразилия Анжела Георгиева, в която Зорница споделя вълнението си.
„В момента, в който застанах с българското знаме на пристанището в Салвадор, а той, корабът, се приближаваше все повече и повече, тогава си помислих колко много щях да съжалявам, ако бях пропуснала тази възможност и не бях дошла. Просто някои неща се случват по веднъж в живота и трябва да се изживеят!“, разказа за рубриката „БГ Свят“ на БТА сънародничката ни Зорница Антонова, която живее в бразилския град Сао Пауло от 24 години и заедно със съпруга си – бразилецът Фернандо Рамос присъства на пристанището в град Салвадор, по време на посрещането на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ през месец март тази година.
Тя сподели, че когато със съпруга й са научили, че българският научноизследователски кораб с бордови номер 421 ще акостира в бразилско пристанище за втора поредна година, „без капка колебание“ са взели решение, че ще пропътуват приблизително двете хиляди километра, разделящи Сао Пауло от Салвадор. „Със съпруга ми Фернандо обсъдихме, че подобни неща се случват, ако не веднъж, то достатъчно рядко и планирахме част от лятната ни ваканция да бъде именно в Салвадор, заради пристигането на българския кораб“.
Зорница Антонова разказа още, че стъпвайки на борда на кораба се е почувствала така, сякаш е в Българя. „Най-силно впечатление ми направи това, че навсякъде надписите са на български, защото тук, в Бразилия, не можем да видим нищо, изписано на кирилица. Съпругът ми пък буквално каза, че му мирише на България. Другото вълнуващо бе, че всички наоколо говореха на български език, което е логично, но за нас си беше неестествено и много трогателно. А колко само бяха усмихнати и гостоприемни всички от екипажа, почувствахме се като очаквани гости“.
Попитана коя част от кораба е била най-интересна за нея, сънародничката ни отбелязва, че това са били лятната палуба и мостикът и допълни „И преди се бях качвала на кораб, но не на такъв (ред. бел. военен и научноизследователски), разхождайки се из кораба дълго не можех да осмисля, че официално сме на българска територия, докато реално сме във водите на Бразилия. Там (ред. бел на кораба) емоциите се смесват, всички са положителни и се проявяват с най-голяма интензивност, като преобладава вълнението. От една страна ти е интересно чисто техническата част, от друга са безценните разказани истории за една експедиция до края на света и отвъд него“.
„Сигурна бях, че изживяването ще си заслужава, но признавам си – очакванията ми не се оправдаха, ами многократно бяха надскочени. Беше много по-вълнуващо, отколкото можех да си го представя. Факт е, че всеки човек чувства и усеща нещата по различен начин, но определено има неща, които може да преживееш само веднъж, вторият път ще е отново хубаво, но няма да е същото, не по-малко емоционално, но все пак – различно. С кораба вярвам е точно така!“, разказва в публикацията Зорница Антонова.
В писмото до редакцията на вестник ”Росица” тя казва: ”То просто не може да се опише! В момента, в който корабът наближи, забравих за всичките си притеснения и колко пари струваше това пътуване. Сториха ми се нищожни разходите. Това бяха 3 прекрасни дни! Разходихме моряците из град Салвадор, щата Баиа. Беше много, много приятно. А и да се сприятелиш с нови хора, винаги в много хубаво. Храна за душата, както се казва. Тя цена няма.”