Събитията у нас през последните години, протестите и недоволството по улици и площади, организирани от различни браншове на икономиката, обществения и културен живот у нас, все по-често ни карат да правим извода, че за тези 35 години преход към демокрация не сме постигнали онова добро, което всички очаквахме. Защо? Каква е причината и отговорността на тези, които ни управляваха през тези години, но и нашата, защото ние ги избираме и им поверяваме управлението на държавата? Отговор на тези въпроси ежедневно слушаме, гледаме и четем по всички видове медии от политици, политолози, социолози и всякакви други анализатори. И в зависимост от партийната ни идеология, възпитание, образование и политическа култура ги приемаме или отхвърляме.
Статистиката сочи, че доверието на хората към тези анализи по-скоро намалява, защото съмнението, че не отразяват обективните причини за хаоса, в който изпадна държавата ни и отговорните за това държавници, се задълбочава. Нещо повече – с езика на омразата, който често използват, за да защитят тезите си и да получат политически дивиденти, те разделят още повече нашето общество.
И тъй като националните медии рядко канят учени, които с факти и аргументи да представят причините за сполетялото ни връщане към началото на прехода, ръководството на Клуба за хора с ограничени възможности – Севлиево покани професор д.н. Венелин Терзиев да представи своята теза за хаоса, в който живеем.
„Това, което виждате в държавата, е резултат на всичко, което сме свършили ние през последните повече от 35 години. Много често казвам, че нито социализмът, нито демокрацията са ни попречили да бъдем и да се чувстваме добре“, започна изложението си проф.Терзиев и със строфата от творчеството на един от любимите му поети Павел Матев: “Всяка дарба се оспорва, бездарието е безспорно“, назова една от главните причини за случващото се в държавата и определи тона на неговия анализ, който се превърна по-скоро в дисекция и оценка на разрухата, и неосъществените очаквания по пътя към демокрация.
От позицията на длъжностите, които е заемал в държавната администрация той заяви, че „проблемът на българите е не в това, че те са бедни, а в това, че голяма част от тях въобще не работят и не искат да работят“. Към тази категория той цитира представители на малцинствени групи, които дори не са научени да работят, но се ползват от различни помощи.
Особено внимание отдели на причините за демографския срив, който се дължи и на недобра управленска политика по отношение на стратегическо планиране за развитието на регионите.
„През първите 10 години обвинявахме, че системата на социализма е виновна, а сега обвиняваме системата на прехода. Моето виждане е, че ние вървим към промяна на тази система и нито пазарната икономика, нито плановата могат да решат проблемите ни“, заяви проф.Терзиев. Той даде примери с населени места във областите Видин и Монтана, които са с най-висок ръст на безработица, но няма и достатъчна заетост на работна сила в икономически активна възраст, и има най-много незаети работни места не само в икономиката, но и в здравеопазването, и образованието.
„Как след 5 години ще плащаме на хората в пенсионна възраст“, зададе реторичния въпрос професор Терзиев и обстойно анализира предлаганите промени в пенсионната система, които няма да решат проблема.
Особено внимание той отдели и на образованието, което има ключова роля за развитието на всички сфери на социално икономическото, обществено и културно развитие на страната.
„Всички учат икономика, публична администрация, а точно управлението на националното стопанство е в най-голяма криза у нас, защото няма хора, които да управляват процесите в държавата“ представи още един пример за липсата на стратегическо планиране в образованието, което има своето значение и за избора на хората, на които поверяваме управлението на страната.
„Хората, които ни се предлагат да избираме по време на избори са наш продукт, ние сме ги създали, заяви още професор Терзиев. Той призна, че „оптимизмът ми се изчерпва почти до безкрайност и смятам, че не може да се реши този проблем с тези хора в управлението, някои от които нямат висше образование и са започнали да учат едва когато са станали народни представители“, което също буди съмнение.
„Ако искаме България след близо 1400 години да оцелява, това няма как да се случи по този начин – политиката на държавата да прави всичко под натиск отвън. За съжаление всичко, което се случва в момента е пак под натиск отвън“, продължи с дисекцията на процесите, довели до недотам успешната демокрация у нас професор Терзиев. Той не пропусна да коментира и една от най-спорните теми, довели до още по-сериозно разделение и напрежение в обществото – референдумите.
„Никой нас не ни пита какво искаме. И ако все пак сме се съгласили на това, уважително е да бъдем попитани. Въпросът е, че част от нашите избраници са неособено грамотни за тази работа. Те може да са грамотни да правят нещо, но не и това, за което ние ги пращаме там“, оцени професор Терзиев и с мисълта на професор Марко Семов: „Ето защо много ли ще сбъркаме, ако кажем, че българинът живее два живота – единият си е за него, за неговата си душа, вторият е за „какво ще кажат хората”… „Сподиряни от завист, ние трудно набираме сила и намираме мъжеството да отделим дребното от едрото, да ударим по масата и да кажем – стига сме се плели в паяжината на собствената си завист, ако ние не се уважаваме, как искаме другите да ни уважават…“, представи друго характерно качество на нас, българите, което също има отношение към нашето днес.
С признанието, че оценката в изложението му за всичко, което ни сполетя през последните години, не е много положителна, професор Терзиев благодари за вниманието на членовете на Клуба за хора с ограничени възможности, сред които бяха и Цецка Иванова и Тотка Хаджийска, негови учителки в ОУ “Стефан Пешев“.
„Всички бяха възхитени от уважението и умението на проф. Терзиев да представя проблемите на нашата действителност на разбираем за редовите хора език”, сподели за вестник „Росица“ мненията на част от аудиторията Тотка Хаджийска.
На срещата присъстваха още известната севлиевска поетеса Минка Вачева, която прочете стихотворението „Доброто“ от стихосбирката й “Оцеляла струна” и художничката Цецилия Ангелова, която представи свои картини, които бяха подредени на стените на Клуба на хората с ограничени възможности – Севлиево.
Зареждане ...
