ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Преди дни гостувах в авторитетното предаване „12+ 3“ на БНР по една тема извън политиката, но толкова важна, че бих я поставил в първите редици на бавно видиотяващата ни се държава.
Темата беше и продължава да бъде онзи потискащ и обезкуражаващ негативизъм, който се лее като мътна река след порой и залива и улици и мазета, и дворовете на родното съзнание. С всеки сутрешен телевизионен блок се събуждаме с разни „трагедии“, битки и войни – било битката между двете ДПС-та, било битката за стола на омбудсмана, за войната по пътищата, за поредния насилник, за кражба в някое магазинче за алкохол, за няколко наводнени мазета, за паднала подпорна стена, а ако няма друго – все ще се намери някое дърво, паднало върху кола, при което „като по чудо няма убити“.
Аз искрено моля да не ме разбирате грешно – всеки от нас, разумните хора е съпричастен към подобни случаи. Проблемът, който дискутирахме в национален ефир обаче наистина е важен и ще се опитам да обясня защо. Че нацията ни е болна, че сме бедни, корумпирани и т.н., че политиците ни са лицемери, демагози и популисти – тая песен я пеем и пригласяме от години. Но нито помагаме на слабия ученик като му „набиваме канчето“, че е слаб и за нищо не става, нито помагаме на държавата си, като непрекъснато я ругаем и унижаваме. Повтарям – унижаваме!
В този смисъл някак си свикнахме с този бавен, но упорит като китайска капка телевизионен негативизъм на принципа на сварената жаба – слагате я в съд със студена вода и бавно започвате да я нагрявате и тя изобщо не усеща какво и се случва.
Аз ще бъда последният човек в журналистиката, който ще се противи на свободата на словото и показването и осветяването на проблемите. Те са големи и у нас, и по света. Но тук става въпрос за нещо съвсем друго – за изграждането на общ, непрекъснат и според ме потискащо-пагубен фон на лошото и почти катастрофическо. Преди години имаше някаква пагубна вълна от хора, които се самозапалват, спомняте ли си? Имаше някакво усещане за мрачна, почти пагубна безпътица и липса на перспектива. Точно в този период и след това имаше едни влудяващи скандали по сутрешните блокове, когато продуценти и водещи събираха по 4-5 гости от различни партии и ставаха такива скандали, препирни и надговаряния, че никой никого не чуваше. А зрителите, извинявайте за уличния език, направо изтрещяха. Точно тогава, преди повече от 10 години с негодувание и грижа написах първия си коментар по темата „Какво става със сутрешните ни блокове“!
Сега прибавете към този фон и отвратителните и унизителни скандали в парламента, където се ругаят, обиждат, псуват и заканват (вие не го знаете, но аз от 35 години ги слушам лично) и демотивиращото усещане, че сме в предверието на ада ще бъде напълно разбираемо.
Водещият в БНР ме пита – дай добри новини… Ами когато нашите деца-олимпийци се завръщат с по един куфар медали, защо това е последна новина в емисиите, отговарям. Когато едно момиче видяло на абитуриентски бал самотно момче и е решила да бъде негова дама, какво е? Искате нещо по-съществено? Новината, че ще строим 4 нов ПАВЕЦ-а за мен е изключително добра новина с десетилетно значение. Всяка помощ за претърпели бедствия от съвсем непознати хора е изключително добра новина. Там се старайте, вместо да отразявате някоя паднала подпорна стена в пернишко, или 2 залети улици в берковско с интервюта с кметове и потърпевши. Това са местни новини, както и местни проблеми, които трябва да са теми на регионалните медии.
Но какви са плановете, възможностите, ползите и перспективите от новите ПАВЕЦ е нещо толкова всеобхватно и от национално значение, че три вестника няма да ми стигнат.
България е моята родина и се гордея с нея при всичките й кусури и особености на българския характер. И един от примерите за това е, че когато у нас дойде чужд инвеститор може да прави бизнес и то добър, и успешен. Един от примерите е пред вас – носи марката “Идеал Стандарт – Видима” и всичко в нашия дом е от тази марка. От информациите във вестник “Росица” и други национални медии разбирам, че компанията е пример за социално корпоративна отговорност не само към Севлиево, но и към цялата Габровска област.
И както казваше Царят – „да гледаме на положителното“.
Зареждане ...
