-За учителите в нашето училище мога да кажа, че им пука за всеки един ученик.
-Ученикът трябва да има респект към учителя, но не от страх, а защото знае повече и иска да те научи
Румен Мартинов е един от отличниците на випуск 2025 на ПГ “Марин Попов“ Севлиево. Доскорошен председател на Ученическия съвет в училището той е и неформален лидер, сред учениците. Умее да ги организира за провеждането на различни инициативи, той е в помощ и на учителите – признанието е на ръководството на гимназията.
Как връзката между учители и ученици влияе на учебния процес Румен Мартинов, заедно с неговия учител по английски език и класен ръководител г-жа Красимира Данаилова, и г-жа инж. Сабие Ходжева – н-к отдел “Образование, спорт и младежка политика” в Община Севлиево , по проект Let’s care представиха България в началото на месец май на Международна конференция в Италия. Във форума са участвали лектори от образователни институции от страната домакин, Испания, Португалия, Литва, Франция, Полша и България. На нея Румен е демонстрирал не само добра езикова подготовка, но и активна гражданска позиция, с което е впечатлил участниците във форума.
За уроците, научени в училище, и как те ще му помагат в бъдещото му развитие той разказва в интервю за вестник „Росица“.
-Какви са мислите ти в края на един много важен период от твоя живот – завършване на средното ти образование?
-Мисля за много неща и всички те са свързани с матурите, защото от тях зависи всичко занапред. Дипломата е документ, който ще ми даде възможност за продължа да уча, да си намеря по-добра и по-платена работа, и за още много неща, които ще ми помагат в живота.
-Кои оценки от матурите са важни, за да продължиш висшето си образование?
-За нас, които учим в професионални гимназии, освен оценката по български език и литература, ще са важни и оценките от специалните предмети, които сме изучавали до 12 клас. Аз имам намерение да кандидатствам в УНСС – София, специалност “Бизнес логистика” и оценките от матурите ми трябва да са много добри.
-Чувстваш ли се добре подготвен за старта на новия, истинския живот, който ти предстои?
-В това училище, с помощта на учителите ние сме добре подготвени. При мен лош фактор е притеснението преди голямо събитие. Ако трябва да говоря от името на повече хора, да правя нещо за другите, нямам проблем, но когато става дума за мен и зависи от мен, тогава се притеснявам най-много. Но съм си обещал, че няма да разочаровам учителите. Ще покажа всичко, което знам, за да видят, че не са били напразни техните усилие. За тези 5 години научих много. Научих как да се справям с живота – не само от сухата теория в учебниците, а от практиката, от примерите.
-От съвместната ни работа по проекта между вестник „Росица“ и ПГ “Марин Попов“ научих, че във вашето училище има някаква симбиоза между учители и ученици, без да се нарушава уважението и респекта към учителите. Така ли е и в какво се изразява тя?
-Така е и това важи за всички учители. Те наблюдават ученика и поведението му. Забелязват, ако някой не е добре, че не учи така, както е било преди. В такива случаи педагогическият съветник разговаря с този ученик, за да разбере причината и да се намери решение на проблема, за да продължи нормално живота и учението си.
Така се прави в нашето училище и аз съм много доволен от това.
-Поводът за съвместната работа между гимназията и вестник “Росица” беше желанието ви да разсеем незаслужено поставения етикет на вашето училище, че в него не отиват най-добрите ученици, че не се набляга сериозно на обучението. Как се промениха нещата, след нашето партньорство?
-Според мен доста неща се промениха, защото успяхме да покажем, че в училището се случват хубави неща, участваме в много проекти, включваме се в различни инициативи в града и региона и постоянно гледаме напред – училището ни да се подобрява и обучението на учениците да е на по-високо ниво.
-Т.е. трудностите, които изпитвахте заради незаслуженото пренебрежение, ви обединиха ученици и учители да покажете достойнствата на вашата гимназия!?
-Точно така! Ние искахме да покажем, че в нашето училище учат не по-лоши ученици от другите, че обучението също е много добро. Ние сме наясно, че когато се говорят лоши неща за теб и те мачкат, и обиждат, ако сам не покажеш какво можеш, оставаш на това ниво и нямаш развитие. Затова ние непрекъснато показваме какво правим, за да видят хората какво можем. Това ни дава увереност и самочувствие да побеждаваме в различни състезания и конкурси на градско и национално ниво, да пътуваме в чужбина по Еразъм и т.н.
-Липсата на работна ръка и специалисти във всички сфери на икономиката като че ли помогна да се обърне по-сериозно внимание на професионалното образование и на национално ниво!?
-Аз мисля, че не само в нашия град, но и в другите градове, на професионалното образование не се гледа сериозно, дори се пренебрегва. Не е ли в езикова гимназия, не е ли компютърен специалност – няма нужда от него! А то е точно обратното и липсата на кадри го доказва. В Севлиево, а и в цялата Габровска област, имаме развито промишлено производство, което изисква добре подготвени технически кадри. Има нужда и от специалисти, каквито излизат от нашата професионална гимназия, защото в региона има развито земеделие, за което се изисква необходимата техника и специалисти, които да работят с нея и да я поддържат. Да, чуждите езици са важни, но не са достатъчни, за да имаш професия, която да ти осигури добро бъдеще. В нашата гимназия също се учат усилено чужди езици – английски, немски и руски. От 8 клас се учи по 12 часа седмично чуждия език.
Разликата с хуманитарните гимназии е, че колкото по-нагоре отиваш, толкова повече различни предмети, свързани с избраната от теб специалност, започваш за изучаваш.
-Оказа се, че ти си неформалния лидер в училището – признанието е и на ръководството на гимназията. Как се постигна това и какво те накара да обединяваш учениците?
-Целта ми беше да покажа, че нашето училище е добро и ние, учениците, които учим в ПГ „Марин Попов“, не сме втора ръка хора. И мен са ме питали: “Защо отиде в Селското? Там не ти е мястото!“ Отвътре нещо ме жегна и си казах, че аз мога да направя нещо, да се промени това мислене, дори и то да е съвсем малко. И не бях единствен, срещнах разбирането на мои приятели и съученици, създадохме Ученическия съвет, знаехме какво искаме и как да го постигнем. Макар и трудно, спечелих доверието на учениците и си казах, че каквото мога, ще го направя за нашето училище. Защото и учениците, и учителите като че ли бяха се свили, бяха се отказали да се борят. Аз не исках това да е така, защото за мен училището щеше да бъде моето място в следващите 5 години. И така три години, заедно с моите приятели успяхме да постигнем до голяма степен нашите цели. Ръководството на училището беше винаги зад гърба ни, за което благодарим.
-На какво те научиха учителите и какво научи ти за тях?
-За всеки един учител мога да кажа своето мнение, макар че някои да са ми преподавали много малко часове. Това, което мога да кажа за нашите учители, е, че на всеки един от тях му пука за всеки ученик в училището. Имаме учители по специалните предмети, които дори и да не си отличник, те искат да те научат освен на знания и на умения, които ще ти бъдат полезни в живота. Тях това истински ги интересува. Учителите държат преди всичко учениците да разбират материала и се стараят по различни начини да го представят, за да може всеки един да го разбере и научи. Има и учители, които предпочитат стария метод на преподаване –диктуват, пишеш, слушаш, но така е по-скучно.
-Разкажи ми за конференцията в Италия. Разбрах, че си предизвикал фурор с твоите тези за образованието у нас!?
-Аз не очаквах, че ще отида на тази конференция в Италия, защото тя се отнасяше за образованието в различни европейски държави. За участие в нея бяха поканени професори, учители, директори на училища. Когато разбрах, че съм единственият ученик, който ще участва във форума и искат да чуят моето мнение, аз бях много изненадан. Съгласих се да участвам, стегнах една малка раничка и тръгнах. Имах притеснения за моето представяне, защото там щяха да са хора с дългогодишен опит, а аз съм ученик, който още не е завършил 12 клас. Какво ще говоря и какво ще правя сред тях? Хубавото беше, че не бях сам.
Първият ден се проведе така наречения уъркшоп /организирано събитие, в което група хора работят заедно по определена тема или задача, като се фокусират върху практическо приложение на знания и умения б.а./ Бяхме разделени на 6 отбора. Всеки отбор имаше тема, която се обсъждаше на английски, руски и немски език, според участниците. Моята тема беше „Как училището да стане по-добро място и образованието да бъде по-качествено“. Успях да си изразя мнението и макар че съм ученик, много от участниците останаха изненадани от моето изказване, защото тяхната система е по-различна от нашата. Ще дам пример, който мен много ме впечатли. В държави като Португалия, Испания и Италия, ако иска един родител да се свърже с даден учител, за да попита нещо за детето си, трябва да поиска разрешение от директора на училището. И ако той позволи, тогава може да напишеш имейл или да звъннеш на учителя, в противен случай не може. Правилата са такива.
-И защо?
-Защото личното пространство на учителите има определени граници, не може да ги безпокоиш когато пожелаеш. Там няма такава връзка родител – учител, както при нас, защото работата е отделна част от личния им живот. От една страна това е добре, но от друга се губи връзката ученик, родител, учител. И там стават проблемите – това те го отчетоха. Затова търсят решения как да го променят. Друго, което ги впечатли е наличието на ученически съвети в училищата и това е още една причина да смятам, че в България училищата са по-добри от училищата в другите държави от ЕС. Дори и ученик да съм, изправен пред другите участници във форума, аз изтъкнах и друга причина защо нашите училища са по-добри – заради връзката ни с учителите. Ние нямаме проблем да звъннем на нашия учител и да поискаме консултация или да ни отдели време, за да споделим свой проблем. Говорих за нашето училище и за нашите учители, които чувстваме като втори родители, те винаги ни помагат и ни разбират когато сме в трудни ситуации. Моят извод бе, че при нас учител не е само професия, учителството е призвание, тези хора се грижат за децата, интересуват се от техните проблеми, организират интересни занимания и извън училище, стараят се да им е интересно и съответно ученикът да научи материала по съответния предмет. Те така живеят. В подкрепа на това показах клип, който ги впечатли много.
Разговарях с един професор от Португалия за различните методи на преподаване и за връзката между ученици-учители и родители, и мисля, че успях да го убедя, че когато тази връзка съществува, всичко се случва по-добре.
-Как успя да го убедиш?
-На тези кръгли маси обясних, че старият строг и дистанциран метод не е полезен, защото ние приемаме само информация, без да я разбираме. Няма как да научиш нещо, как се прави, ако не го пипнеш с ръце, ако не го видиш. Има предмети като историята например, които сега, в ерата на новите технологии, могат да ти покажат дори моменти от исторически събития. Това привлича вниманието на учениците и така те научават повече.
-Ти си направил революция на тази конференция!?
– Аз им разказах, че при нас не важи максимата: „Аз съм учител, аз решавам как да му предам материала, той е длъжен да го научи!”. Един ученик трябва да има респект към учителя, но не от страх, а респект, защото този човек знае повече и иска да го предаде на учениците си по най-добрия начин. Тогава учениците ще учат този предмет, и за да не разочароват този учител, ще слушат в час и ще дадат всичко от себе си на теста или на изпита. Респектът включва отношението учител – ученик в училището и извън него.
-Освен ангажиментите ти в училище, ти си спортист, играеш народни танци, пишеш стихове от време на време, работиш. Как съчетаваш всичко това?
-Много хора ме питат какво правя през свободно си време. Аз казвам, че нямам такова. На първо място аз съм ученик, и това е най-важното за мен в момента. Уча в понеделник и вторник, защото е такава програмата ни в 12 клас в дуална форма на обучение. От сряда до петък съм на практика. Освен тази практика, имам и друга по проект пак от училището. След училище в понеделник, вторник и събота работя по моята специалност в друга фирма. Имам един свободен ден в седмицата – неделя и пак работя, но със семейството си. Имам и различни интереси, ходя на танци, на фитнес, правя фотосесии – обичам да снимам хора. Намирам време, защото правя неща, които ми харесват, но се налага да правя неща и по задължение. Ходя на работа по задължение, но правя така, че и тя да ми харесва.
В противен случай няма как да се справя. Чувствам се добре, защото тези занимания не ме изморяват психически, а физически трудно мога да се изморя, защото от малък тренирам и си знам възможностите.
-Разкажи ми за връзката ти с вестник “Росица” – ти споделяш на страниците на вестника не само твоето мнение за това, което вълнува теб и твоите съученици, но и стихотворения, които ние публикуваме в изданието за ученическо творчество?
-За мен вестник “Росица“ не е просто вестник, той е медията, която не познавах до момента, но от няколко години е част от живота ми. Когато за първи път влязох тук, бях объркан. Аз не бях стъпвал в редакция. За мен това беше нещо ново. След нашия разговор, на мен ми беше пределно ясно, че нещата са сериозни и трябва да разбера какво се случва тук и защо аз съм тук. Когато разбрах, че мога да си изразя мнението на страниците на вестника, останах изненадан, че някой ще иска да чуе, да прочете какво мисля аз за проблемите, които ме вълнуват. Кой съм аз, че да имам тази възможност? Но когато видях за първи път моя статия във вестника си казах: “Това място е много важно! Мястото, където мога аз, а и всички ученици, да изразяваме мнението си на хартия, и то да остане за години напред, трябва да се запази! Всеки може да отвори телефона си и да напише нещо, но то не е същото, като написаното в истинска медия.
След като дойдохме в редакцията, ни обедини идеята да продължим да разказваме и да пишем за нашето училище, защото то дава добро образование и добри професии за едно бъдещо развитие на един млад човек. Надявам се другите след нас да продължат това, което ние започнахме.
Иска ми се да бъдем чути и разбрани, и тук, в Севлиево, както това се случи в Италия!
Зареждане ...
