„Продължаваме промяната“ искат необясним вот на недоверие в най-важния момент от присъединяването ни към Еврозоната
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ, специално за в.”Росица”
Казано е: „Когото Господ иска да погуби някого, първо му взема ума“. С една забележка в нашия случай – ако изобщо има какво да взема.
Нещо подобно се случва в „Продължаваме промяната“ – с упоритото и непреклонно решение да искат вот на недоверие на правителство, което е постигнало паметен успех в европейското развитие на България е поведение , което напълно потвърждава думите на Айнщайн : „Само две неща са безкрайни ? Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен“.
Най-простият пример, който мога да дам е, че да сваляш кабинета, изпълнил (забележете) един от най-важните ти собствени приоритети е все едно да искаш да уволниш треньора, който ти е донесъл шампионската купа. И май приемането на еврото ще се окаже катализатор за разпада на т.нар. „добри сили“.
Като журналист над 45 години наблюдавам отблизо политическите игри у нас и почти не помня случай коалиционни партньори толкова ясно, публично и категорично да застават на различни позиции. Докато от ПП упорито държат на вота на недоверие веднага, след като официално Брюксел ни каже „да“ за общата евровалута, то от „Да България“ определено отказват да участват в този театър на абсурда. Заслужава си да дам няколко примера от денят 4 юни.
Кирил Петков пред БТВ: „В момента, в който имаме дата ще внесем вота на недоверие, защото за нас да си европеец не е само да имаш евро в портмонето си, а да имаш правова държава.“
Асен Василев пред БНР: “Ние казахме, че това ще стане след като имаме дата – което отнема около 2-3 седмици след конвергентния доклад. И да, ще внесем вот на недоверие, защото виждаме, че това правителство не само не се справя, а вреди на развитието на страната“.
Ивайло Мирчев пред БНТ: Ние такива заявки (за вот на недоверие, б.а.) не сме давали. Ние от „Демократична България“, най-малкото пък аз подобни заявки не сме дали, трябва да помислим първо преди да предприемем какъвто и да е ход, да обмислим дали има повод за нещо подобно и да се държим като конструктивна, а не истерична опозиция“.
Водевилът стана пълен, когато от поредното интервю на Кирил Петков се разбра, че знаят дори датата на вота, но не знаят нито по каква тема ще бъде, нито как ще съберат необходимите подписи за това, нито от кого ще търсят подкрепа. Но пък знае, че вотът няма да мине. Наистина не съм срещал в политическата практика толкова безсмислена работа на празен ход, изстрел към Луната и копаене на дупка в морето.
И ако се питате защо съм толкова рязък, ще стане ясно в следващите редове. Това дотук си е за тяхна сметка – като са решили да се самоубиват политически – тяхно право е. Но така само „клатят“ държавата и произвеждат и никому ненужен паразитен шум в обществото. Най-кратко и очно го казва доц. Стойчо Стойчев: „Въпросът е каква е целта на това усилие? Защото се хаби ресурс, парламентарно време, нагнетява се още поляризация и омраза.“
Проблемът е, че не сме извървяли докрай пътя за приемането на еврото. Сега правителството го чакат куп задачи възможно по най-безпроблемното за хората въвеждане на единната европейска валута. Точно сега, буквално от утре, институциите трябва да работят така, че да не допуснат онези неща, от които хората най-много се опасяват – възможната спекула с цените, евентуалните картели между производители на определени видове стоки за бързи печалби, изписването на цените и в двете валути, опити за предоговаряне на някои договори… Мога да изреждам още, включително и някои проблеми в икономиката, администрацията и финансите, които от Брюксел любезно и дипломатично определят като „предизвикателства“.
И както разбирате – всичко дотук е в името на спокойствието на хората и борбата за доверие в обществото. И точно в този момент някой иска да сваля същото това правителство под претекст, че имало корупция… И то от хора, в чиито партии има подсъдими за различни престъпления.
С корупцията никоя държава не се е преборила, а в България, уви, има десетилетни, дори столетни традиции. Тиловаци са крали дори обувки за войската по време на Балканските войни. Това е непрекъсната борба и никое правителство на света не е успяло да я ликвидира за няколко месеца.
Просто се търси тема и повод за агресивна неконструктивна и вредна атака във всеки удобен случай. А както казваше дядо ми Спиро Войводата, който помнеше Илинденското въстание: „Повод и за световна война се намира. Помни Сараево.“