ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Кръговата икономика е модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделено ползване, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти. Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин и така се намалява до минимум образуването на отпадъци. Търсенето на суровини и енергийни ресурси расте, но много от тях са ограничени по количество. Ресурсите често те не достигат в рамките на Европейския съюз и европейските страни стават зависими от внос от други държави. Не трябва да се подценява и ефектът върху околната среда – добивът и потреблението на суровини увеличава потреблението на енергия и емисиите на парникови газове. По-разумното използване на суровини е мярка и срещу промените в климата.
Създаването и разрушаването на стойността, присъщо на линейната икономика, води до нарастващо количество отпадъци, които означава ресурсни и финансови загуби, а също и до изчерпване на невъзобновяемите и оскъдни ресурси и до влошаване състоянието на околната страна.
Преминаването от линейна икономика към кръгова е съществена промяна в икономическия ред. Тази промяна трябва да обхване целия производствен цикъл – дизайн на продуктите, движението на материалните потоци, създаването на правилни стимули и правни структури за стимулиране на бизнес идеи. Промяната в начина на мислене на потребителите е от съществено значение, за да може тези бизнес идеи да се осъществят. Тази промяна изисква обединяването на усилията на изпълнителна власт, бизнес, финансови и образователни институции.
По същество, кръговата икономика представлява системна промяна, която изгражда устойчивост в дългосрочен план, стимулира бизнеса, поражда икономически възможности и създава обществени ползи с неутрален отпечатък върху природата. Прекъсване на връзката между икономически растеж и образуване на отпадъци е целта на политиката на България и на приетата Нациоанална стратегия.
Преходът на производството към кръгова икономика се оценява от комплекс от показатели като ресурсна производителност, принос на рециклираните материали към търсенето на суровини, размер на инвестиции и добавена стойност в секторите, свързани с кръговата икономика, иновации, екоиновации и резултати от тях и др, а малките и средните предприятия са основата на кръговата икономика.
Безотпадните технологии на 80-те години са част от линейния модел, докато кръговата икономика предлага интегриран подход. Безотпадните технологии се фокусират предимно върху производството, докато кръговата икономика обхваща целия жизнен цикъл на продуктите. Кръговата икономика насърчава по-широки иновации и нови бизнес модели, които не само намаляват отпадъците, но и създават нови икономически възможности. Кръговата икономика осигурява пълен цикъл производство – потребление – отпадък и дава нов сериозен суровинен ресурс на икономиката. Кръговата икономика е едновременно ускорено доразвитие на концепцията за безотпадност, аналитичен модел и нов подход в използване на суровинната база на планетата при спазване принципите на устойчивото развитие и прилагане на високотехнологични решения.
Небезгрешнтите решения в развитието и ускореното движение към натрупването на проблеми с отпадъци и загуба на ресурси е свързано с отказ от традиционни продукти и изделия, замяна на редица стъклени опаковки с пластмасови за еднократна употреба, отказ от събиране и преработване на стъклени изделия, производство и употреба на пластмасови изделия за еднократна употреба, прекалено бърза смяна на модели, дизайни на продукти и агресивна реклама за замяна на вече „излезлите от мода“, налагане на агресивен модел на дизайн в опаковането и продажбата на стоки – дизайнерските опаковки имат изключително кратък живот, но затова пък произвеждат сериозни количества отпадъци.
Преходът от безотпадните технологии към кръговата икономика има своя рефлекс към образованието и науката, които променят техния ход както концептуално, така и технологично. Проблемът за рециклирането на материали присъства в доста стари учебници в някои технологични дисциплини (напимер: рециклиране на хартия) в учебници от началото на пластмасовата ера (стареене, стабилизация и рециклиране на полимери). Въпросът е доколко бързо и адекватно един проблем „влиза“ в образованието. Управлението на отпадъци все още не е достатъчно застъпено (отпадъците са различни при различните видове материали и се нуждаят от специфично разглеждане при различни специалности). Кръговата икономика е все още само понятие в образованието. Дори устойчивото развитие. Тук-там се прокрадват теми, свързани с устойчивото развитие, а трябва сериозно да говорим за „образование за устойчиво развитие“. За науката това също е перманентно третиран проблем, просто движението не е толкова бързо, както в момента. Науката също се води от модерността и винаги е предпочитала създаването на нови, вместо третирането на стари (отпаднали) материали. Науката е тази, която открива и пропагандира например прекрасните характеристики на пластмасите като материал и открива противоречието при употребата на пластмасови изделия – между едно от най-важните й качества – устойчивостта и необходимостта от разграждане след употреба. Заливането на пазара с пластмасови продукти за еднократна употреба, замяната на традиционно употребявани стъклени и метални опаковки с пластмасови полимери са част от решението и са също продукт на науката. Въпросът за участието на образованието и науката е свързан не само с професионалното им отношение. Съществена роля имат политиките, социалните измерения и средата, в които те се развиват. За тях днес са нужни нови инструменти и предпоставки, за да бъдат адекватни както тематично, така и като динамика на съответствието към проблемите.
Зареждане ...
