Градска библиотека – Севлиево стартира важна и навременна образователна инициатива под надслов „Пътуване към чиста медийна среда“, насочена към подобряване на медийната и дигитална грамотност на местната общност. Кампанията има за цел да помогне на гражданите да се ориентират в морето от информация, което ги залива ежедневно от различни онлайн източници, социални мрежи и новинарски сайтове, и да развият умения за критично мислене и отсяване на надеждно съдържание. Инициативата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата по Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“.
Какво е дигитална грамотност и защо е важна?
За дигитална грамотност е важно да се говори на фона на обема от информация, която ни залива ежедневно от социалните мрежи, онлайн новинарски и имитиращи новинарско съдържание сайтове. Днес много от потребителите на интернет не се замислят, когато търсят информация. Те просто влизат в мрежата и задават търсене.
– Колко безопасно е да ползваме информацията, която се зарежда и дали можем да й се доверим?
Един от първите изследователи, който използва термина „дигитална грамотност“, е Пол Гилстър (1997 г.) в книгата му „Цифрова грамотност“. В нея авторът подчертава значението на цифровите технологии като „съществено умение в живота“ и споделя, че при дигиталната грамотност „става въпрос за овладяване на идеи, а не на клавишни комбинации“.
Вярно е, че днес понятието „грамотен“ има разширен обхват и това е нормално в свят, в който всеки буквално има в джоба си огромен информационен ресурс. Държим нашите смарт устройства докато пътуваме, докато чакаме, дори докато се храним. Поемаме всяка информация, често я споделяме и така самите ние ставаме разпространители на съдържание.
Имаме ли обаче уменията да го правим грамотно?
Дигитална грамотност е умението да търсим, оценяваме, използваме и сами да създаваме информация в дигитална среда. Човек, който умее да отсява източниците на информация е дигитално грамотен.
Чрез критично мислене към дигитална грамотност
Представете си, че четете публикация, в която се говори за чудодеен начин за отслабване без диети и спорт. На екрана се показва опаковка на продукт и снимка на известна личност, която никога не е имала проблем с килограмите, но уверява, че дължи формата си на въпросния продукт. Под тази публикация има поле за поръчка на чудото за отслабване. Ако си отговорите какво ще направите, ще получите отговор и на въпроса дали сте дигитално грамотни.
Подобни примери има много, дори наскоро главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев направи обръщение към хората да не поръчват продукт, за който е използван (без негово знание и съгласие) в генерирана с изкуствен интелект реклама.
Ето още един пример. В края на май потребители на Фейсбук разпространиха кадри, на които се вижда голямо шествие в столицата. Според публикациите снимките са от протеста в София срещу членството на България в еврозоната, който се проведе на 31 май. Проверителите на факти обаче доказаха, че това не е вярно. Кадрите са от друга демонстрация – тази в подкрепа на столичния кмет Васил Терзиев по време на транспортната стачка в града по-рано същия месец. След разкритията въпросните кадри са свалени от сайта, който ги е разпространил първи, което обаче не е пречка те да продължават да се „въртят“ в интернет с подвеждаща информация.
Достоверно или подвеждащо
Един от подходите за да установим достоверността на информацията е дали е подкрепена с доказателства. Подвеждащите публикации обикновено се фокусират върху лесното възприемане – гръмко заглавие, сензационна снимка и липса на автор. Обратното е с текстовете, които са обосновани, фактите и обстоятелствата в тях са проверени и читателят може да се увери в това чрез препратки към доказателствата. Тези текстове цитират мнения, името на автора стои най-горе, а в редакционното поле има негов имейл адрес и телефон.
По отношение на различните продукти, които се предлагат онлайн, има начин да проверите дали наистина става въпрос за ефективно средство или измамна търговия. Отворете коментарите под рекламата. Потърсете дали има негативни. Ако няма, това трябва да заостри вниманието ви. След това прегледайте профилите на коментиращите. Много често, когато става въпрос за подвеждаща информация, коментарите идват от едни и същи профили, вероятно умишлено създадени, за да привличат клиенти.
Споделянето на информация и личната ни безопасност
Има един много прост начин да преценим кое да публикуваме – ако е нещо, което не бихме казали на непознат на улицата, значи не е за споделяне с хиляди онлайн потребители.
Колкото повече лична информация споделяме онлайн, толкова по-уязвими ставаме, защото споделеното в мрежата вече няма поверителен характер и може да бъде използвано за злоупотреби.
Ето някои съвети на Комисията за защита на личните данни, написани за деца, но в пълна сила актуални и за възрастни:
Не кликвай просто върху „Приемам всички”(Accept all)
видиш ли съобщение за поверителност или банер за бисквитки. Помисли дали искаш да ги приемеш. Потърси бутона, който ти позволява да отхвърлиш тези, които можеш. В противен случай споделяш повече лична информация, коeто може да ти навреди.
„Безплатните” услуги не винаги са безплатни. Голяма част от личните данни, споделяни онлайн се използват от приложенията и сайтовете, за да се печелят пари от неща като реклами. Винаги се питай дали си заслужава да споделяш твоите лични данни и получаваш ли справедлива сделка срещу тях.
Поддържайте устройствата си актуални
Винаги е изкушаващо да кликнеш върху бутона „Напомни ми по-късно” (remind me later), когато устройството поиска да инсталираш актуализация. Трябва да знаеш, че тези актуализации често съдържат важни защити срещу най-новите вируси и измами. Винаги инсталирай актуализациите възможно най-скоро.
И нещо много важно – не публикувайте снимки на децата си, които лесно могат да бъдат използвани за зловредно съдържание, което е изключително лесно във времето на изкуствения интелект. Същото може да се случи и с наши снимки. Особено внимание трябва да обръщат родителите на тийнейджъри, тъй като на тази възраст децата са много изобретателни и често манипулират снимки просто за да се забавляват, без да подозират за последиците.
Защо тази инициатива е важна?
Времето, в което живеем, изисква не просто потребители, а критични, информирани и отговорни дигитални граждани. Градска библиотека – Севлиево с тази инициатива не само предоставя знания, но създава и пространство за диалог, въпроси и развитие на умения, които са от съществено значение за всяка възрастова група.
Именно библиотеките, като доверени културни и образователни институции, играят ключова роля в изграждането на медийна култура и дигитална отговорност – а Севлиево вече е на тази пътека към по-чиста, по-информирана и по-сигурна медийна среда.