ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Съгласно волеизявлението на конституционния законодател изразено в преамбюла на Конституцията на България, е налице ясно изразено желание за създаване на социална държава, но този принцип не е правно закрепен и доведен докрай.
В последните седмица сме затрупани с думи, като социално значение, социални нужди, социални потребности, социални домове и всичко определяме като дълбоко социално случващото се и го характеризираме по определен начин, който ни се вижда съвсем правилен.
Най-лесното е да се обърнем към речника на българския език, който определя по следния начин „социален“:
1. Който се отнася до живота на хората в група, в общество; обществен.
2. Който се отнася до отделните групи в обществото. Социална класа.
3. Който се отнася до общуване между хората. Социални контакти. Социални клубове.
И в определяне на смисъла на това му значение ще разберем, че всички сме част от този процес, който удобно разграничаваме от себе си. Огласените проблеми, които станаха част от медийната среда в последните дни са представени като изненадващи и недопустими, което има своето прагматично обяснение. Обществото ни търси определена вина за случващото се, но се разграничава от процеса в който всеки един от нас е участник – независимо от съпътстващата го роля. В този контекст на мисли виновност има у всички участници в този социален процес. Някак неглижирани са елементите му и сме оставени само в определена съпричастност на пострадалите и с невнимание пропускаме всичко останало. Участниците са загубили усещане за принадлежност към своята социална група и наблюдават случващото се в един филмов вариант и само и единствено в привилегията да могат да го оценяват. Това в никакъв случай не определя невиновност на техния поведенчески модел и още повече няма как да ги разграничи от последиците.
Опитите за дефиниране на определена конкретност в тези ситуации няма как да заблуди останалите какво все пак се случва. Уж управляваме социалните процеси, които трябва да бъдат съпроводени с всички необходимости за съществуването на една социална държава.
Оказва се, че ни липсват набор от знания и умения за да свършим тази нелека работа с която сме се нагърбили. Резултатите от това са видими и не е необходимо дори социологическо проучване или експертен анализ – те са част от несоциалното ни битие.
Избягвайте неособено приятната прилагателна част на битуващите определения е ясно, че социална държава няма. Най-неприемливото е че създадените механизми във вид на закони, правилници, наредби и ред други правила се оказват неприложими за обществото ни, което или то е непригодно да ги приложи или те самите са непригодни за него.
Случайно придобилите властнически функции хора упорито хвърлят в публичното пространство определения, които се оказват без всякакви последици. Възможно е конкретно създалата се ситуация дори да се реши по определено добър начин, но никой от тях не се опитва поне да обясни как ще се решим проблема за липсата на социална държава. Не се опитвайте да свързвате този термин с отминалата социалистическа система на управление или определена партийност.
Социалната държава (на немски: Sozialstaat; в буквален превод държава на всеобщото благосъстояние или държава на всеобщото благоденствие) е обществена система под формата на механизъм за преразпределение на обществените блага в съответствие с принципа на социалната справедливост в интерес на всички граждани, така че всеки един индивид освен да може да съществува да има и достоен стандарт на живот.
Понятието и концепцията за „социална държава“ е използвано за първи път през 1850 г. от Лоренц фон Щайн. Той го включва към функциите на държавата с цел „да поддържа пълно равенство в правата на различните социални прослойки и за всяко едно лице, посредством властта“. Държавата, според Щайн, е длъжна да съдейства за икономическия и социален прогрес на всеки свой гражданин, защото в крайна сметка развитието на един е от полза на друг и при условията на разделение на труда, и в този смисъл се отнася до социалната държава.
Сега остава да потърсим нашето място в това нещо, наречено социална държава и поне да направим опит да бъдем част от него.
Зареждане ...
