Преди няколко дни се проведе работна среща, организирана от областния управител Мария Башева, на която са били дискутирани въпроси, свързани със състоянието на пътната инфраструктура на територията на областта. В нея са взели участие Областно пътно управление, представители на общините от област Габрово и Областната дирекция на МВР.
„На срещата представителите на местната власт поставиха въпроси, свързани с важни пътни отсечки за техните населени места, които са в процес на ремонт, а ръководството на Областно пътно управление даде яснота относно срокове и приоритети в рамките на предвидените дейности“, се казва в прессъобщението на Областна администрация за събитието, на което е присъствал и инж. Димитър Ножаров, служител по сигурност на информацията и ОМП в Община Севлиево.
За в.“Росица“ по предложение на жители на общината, недоволни от лошото състояние не само на общинските, но и на републиканските пътища на територията на община Севлиево, той коментира проблемите, които е поставил и отговорите, които е получил за тяхното решаване на тези срещи в Областна администрация.
-Най-напред да Ви попитам каква е Вашата оценка за състоянието на републиканската пътна мрежа на територията на община Севлиево?
-Ако приемем, че на територията на община Севлиево имаме 7 главни републикански пътя, само два от тях са в добро състояние. Това са главният път София-Варна и пътя Севлиево-Габрово. Останалите са в отчайващо, трагично състояние.
-Може ли да направите анализ на всеки един от тях и да се аргументирате за тази оценка?
-Започвам по часовниковата стрелка с пътя към община Дряново. От Севлиево на този път се излиза през селата Ловнидол-Търхово. И от страните на двете общини пътят е много зле. Постоянно се правят някакви частични ремонти, от които няма добри резултати, защото докато направят едната дупка, предходната, която са закърпили преди две години, се отваря и се получава един безкраен процес. Като цяло резултатът е в противовес на всякаква пътна безопасност и досега няма цялостно решение на проблема.
Продължавам с пътя Горна Росица–Кръвеник. За мен е учудващо, че в началото на този участък, от разклона на Чакала към Горна Росица, в момента се прави ремонт, на участък от около 2 км, в района на Мотополигона. Този ремонт, според мен не беше толкова необходим – на фона на това, което се случва в по-горните участъци на този път към Кръвеник. Аз често карам колело в този район и не виждах някаква необходимост от ремонта на този първи участък от пътя, който се прави от месеци и не се знае дали е завършен или не защото няма никаква маркировка. В следствие на дъждовете през пролетта, банкета на няколко участъка вече е отнесен, нищо не се работи по него и така си стои. В крайна сметка няма никаква завършеност на целия този участък.

-Колко е дълъг този път?
-Започва от разклона на Чакала, стига до Кръвеник и излиза на пътя за община Априлци – не е къс.
-Говорите за участъка, на който имаше голямо свлачище, обозначено с бализи и чували с пясък, за което писахме във в.“Росица“, след съвместна проверка с Вас, преди две години? Нищо ли не е направено там?
-Нищо не е направено. Чувалите с арабските букви, както ги бяхме нарекли, отдавна са изгнили, а пясъкът в тях е разпръснат, само бализите са сменени.
-Но по този път преминават постоянно тежкотоварни камиони! Как е възможно да не е укрепено това пропадане на пътя? Не е ли сигнализирано за този проблем?
-Да, минават тежкотоварни камиони. Ние, с Вас бяхме свидетели на разминаването им. Нищо не е направено! Общината е писала писма за още няколко проблемни участъка и пропадания на пътя, които при обхода на този район констатирахме – едното е в центъра на с.Стоките. Всичко си е така, както го видяхме. Нищо не е бутвано в този участък, с изключение на моста към с.Кръвеник, който беше направен, но след доста голяма медийна полемика.
-И на кой проблемен път ще ни отведе отново часовниковата стрелка?
-На пътя Севлиево–Сенник–Градница-Бериево–Троян. Това е ужас и безумие – нямам друго определение за този път.
Започнаха миналата година ударно ремонт на участъка от Градница до Бериево. Беше юни или юли месец. Изрязаха отделни участъци на едното платно. Сложили са един пласт асфалт, но разликата от единия до другия пласт е 8-10 см. И това на завой. В крайна сметка за мен това е най-опасното трасе защото има разлика от едното до другото платно почти 10 сантиметра. Поставили са табела: “Пътят е в ремонт 40 км“, която е обрасла, защото стои от една година. И най-интересното е, че няма нито един завършен участък по този път, а са започнати, може би десетки отделни участъци. Започват едни 100 метра, оставят ги, после други 100 метра ….

Нямаше да бъда толкова краен, ако не беше разликата от другия край на пътя, в Ловешка територия. Там е Дебнево, последното село до границата между Габровска и Ловешка област – пътят е перфектен. Хората го направиха за отрицателно време. Идваш от Ловеч – перфектен, европейски път. Влизаш в Габровска област – пътят е лунен пейзаж. Най-интересното е, че са започнали да маркират пътя Севлиево – Сенник и Сенник–Градница, по който също не е правен ремонт. Той наистина трябва да се прави, но защо преди да е завършен нито един участък до него!?
Отиваме на стария път за Ловеч, който е в ужасно състояние, но в същото време е важен и доста натоварен. Той е с изветрял асфалт, на едни дълги обрушвания в участъка на с. Петко Славейков. След като минеш селото има едни ужасни дупки на завоя към яз.Крапец, стигаш до границата между Габрово и Ловеч, и след това влизаш на един супер модерен, може би най-хубавия път, който съм виждал в България. Маркиран, гладък – нямам никакви забележки. Все едно че влизаш в друга държава. Същото е и през зимата. От наша страна пътят е непочистен, заледен, изоставен, а от Ловешка – напълно почистен и добър за пътуване при зимни условия.
Още по фрапантен е пътят Малък Вършец-Агатово-Крамолин. Отново частични кърпежи, с пропаднали участъци, за които няма визия какво ще се случи преди Малък Вършец. Няма разделителна ивица..Завършен ли е този път, не е ли завършен…? Никой не може да каже.
Може би нямаше да бъде толкова краен в оценката си за състоянието на републиканските пътища на територията на община Севлиево, ако в съседната, Ловешка област, те не бяха много добри. Аз не виждам тя да е по-богата икономически от нашата, но там ремонтите на пътищата са направени по-бързо и качествено. Защо тук не се случват? Не е ли по-логично да завършиш ремонта на един път и тогава да започнеш ремонта на други? Аз имам къща в Бериево и откровено мога да кажа, че пътят Севлиево-Сенник-Градница-Бериево не беше чак толкова лош, ако го сравним със стария Ловешки път, или с пътя Агатово-Крамолин, дори с този към Кръвеник. Защо трябваше този път да се разрови и да се остави в ужасно състояние?!
Черешката на тортата за състоянието на републиканските пътища на територията на община Севлиево е мостът към Велико Търново, известен като моста на Колю Фичето в града. Той също е на републикански път.
През 2012 година първата работа, която ми възложиха като служител на Община Севлиево, е да направя снимки за състоянието на устоите на моста, както и на горната му част. Още си пазя снимките и кореспонденцията с институциите, които са водени за това съоръжение. Оттогава до сега нищо не е направено. Парапетите са увиснали на една страна, ерозирали са силно. А пътното съоръжение е най-посещаваното през лятото в Севлиево, защото води към парк Черничките и велоалеята. Целият трафик от града след 17 часа се изнася по това направление и минава по този мост, което е абсурдно, като се знае в какво състояние е. В момента нито колоездач, нито майка с детска количка може да стигне до парка, защото велоалеята е направена по-късно и няма нужното трасе към нея. Говорихме с кмета д-р Иванов да се предвиди в новия проект трасе на довеждащ път от моста към велоалеята.
Дойде при мен човек от Севлиево и ме посъветва да поставя тези въпроси пред Областния управител, да поискаме някакви решения на тези проблеми, да го поставим и във в.“Росица“. Г-жа Мария Башева организира такава среща, на която присъства и директорът на Областно пътно управление инж. Деян Георгиев. Той представи подробна информация за планираните инфраструктурни проекти, както и за напредъка по предпроектните проучвания в различните участъци в четирите общини. Бяха обсъдени и етапите, на които се намират конкретни пътни ремонти, като бе поставен акцент върху значението им за подобряване на свързаността между населените места в отделните общини. На поставените от мен и представители на другите общини въпроси за ремонти на важни пътни отсечки той даде отговори за срокове на започване и завършване на ремонти, но те всички са за следващата година. Това означава, че ремонтът на пътя към Горна Росица, за който говорих в началото на нашия разговор, започнат през юни 2024 година ще бъде завършен по същото време 2026 година. Две години ремонт на този участък!?
Решаването на тези проблеми остават в градината на Агенция пътна инфраструктура и Областно пътно управление.