Росица Йонкова: “В частния сектор трябва да се търси причината за спада от 8 на 15 място на област Габрово по заплати”

Протести, ефективни и символични стачки, изразяващи недоволство от ниски заплати на медици, представители на културата, научни работници, публични институции и други браншове на обществено-икономическия живот у нас бележат първото полугодие на тази година. Като че ли встрани оставаше мнението на служителите в частния сектор. Но публикацията във в.”Росица” от 20 юни 2025 година, озаглавена “Област Габрово пада от 8-о на 15-то място по заплати в страната през първото тримесечие на 2025 година”, провокира недоволството на много читатели и от коментарите им се разбира, че една част от тях са представители именно на частния сектор. Не всички от изтъкнатите от тях причини са основателни, но има и такива, за които имащи отношение по темата институции трябва да дадат отговори.
Препоръки за проучване на причините за това рязко спадане на работните заплати в Габровска област, която е една от най-добре развитите икономики в страната и дълго време поддържаше престижното 7-8 място по работна заплата, получихме от много наши читатели.
Вестник “Росица” започна такова проучване. Първите отговори, които получихме са от председателя на РС на КНСБ в Габрово Росица Йонкова.

– Г-жо Йонкова, как ще коментирате информацията от статията “Област Габрово пада от 8 на 15 място по заплати в страната през първото тримесечие на 2025 г.”, която предизвика интереса на нашите читатели?
– Информацията е изключително притеснителна не само за нас като най-големия синдикат, представляващ работниците и служителите в региона, но и за самите работници, защото те са пряко потърпевши от липсата или недостатъчното увеличение на работните заплати в областта.
Националната статистика ясно показва, че от 8 място падаме на 15 място по заплати. През първото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в страната е 2443 лв., а в региона е 1845 лв. По сектори съответно за обществения в страната е 2373 лв., а за частния – 2467 лв. В Габровска област е точно обратното – в обществения сектор е 2038 лв., а за частния – 1790 лв., тоест възнагражденията в индустрията забавят значително своите темпове на растеж.
Доказателство за това е и процентното изменение на средната месечна работна заплата в региона. През първото тримесечие на 2025 г. тя нараства с 6.1 % спрямо същия период на 2024 г. в обществения сектор увеличението е 8.8 %, а в частния 5.2 %, което е най-ниското ниво на растеж на трудовите възнаграждения за последните 5 години.
– Какви са причините, според Вас, като синдикален лидер на КНСБ в областта?
– Основната причина е липсата или недостатъчно увеличение на работните заплати в частния сектор. Цифрите ясно показват, че за последните три години темпа на нарастване на трудовите възнаграждения в региона пада повече от 2 пъти.
Освен това при съпоставка на увеличението на средната брутна работна заплата за първо тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. в седемте области, изпреварващи област Габрово по заплати (Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново) може да видите, че в обществения сектор за тези области процентното увеличение е в диапазона 6 % -11.2 %, за Габрово този процент е 8.8 %. В частния сектор обаче ръста на възнагражденията в тези 7 области е над 10 %. Изключение е област Велико Търново с 6.9 % ръст на възнагражденията, но е по-висок от този на Габрово (5.2%). Най-висок темп на нарастване на заплатите в частния сектор се наблюдава във област Търговище – 21.1 %.
Видно от данните, увеличението на размера на заплатите в обществения сектор са близки в процентно изражение. Не така стои въпросът с частния сектор. Именно там трябва да се търси причината за падането от 8 на 15 място на област Габрово по заплати в страната.
От началото на годината предприятията от региона увеличиха възнагражденията с 5 до 10 %. Една немалка част, основно предприятия от Габрово не повишиха заплатите, а напротив – освободиха лицата придобили право на пенсия и съкратиха персонал. Областта ни се характеризира със застаряващ персонал, а младите работници, които започват работа работят 1-2 месеца и напускат и вече не отиват да работят в друго предприятие в област Габрово, а в съседни области. Предпочитат да пътуват, включително и да минават прохода „Шипка“, за да работят например във военен завод в друг регион за по-високо възнаграждение. Това смятам, че поставя нашия регион в изключително неблагоприятна позиция. Освен това при част от малките частни фирми през последните 2 години работниците са без увеличение на заплатите, като трудно увеличават дори и минималната работна заплата.
Съвсем логично в предприятията, в които се повишават заплатите ежегодно и където се води последователна подоходна политика, успяват да задържат квалифицираните си кадри.

-До колко кризите – икономически и финансови, които са следствие на войните, които се водят в света, се отразяват на бизнеса в областта и това да е причина за липсата на увеличение на заплатите?
-Да, може да се приеме, че една от причините за липсата на увеличение на заплатите в предприятия от региона е намаляването на поръчките в началото на годината. Към момента те са нормализирани, но въпреки това работодателите са предпазливи по отношение на своите разходи, в т.ч. и за възнаграждения. От друга страна, остава съмнението за картел между работодатели от Габрово, които умишлено задържат доходите на хората на ниско ниво.
Като драстичен пример мога да дам предприятие, чийто работодател намали за известен период заплатите на работниците, разбира се с писменото им съгласие, за да бъде всичко законно.
-В началото на годината КНСБ подкрепи недоволството на здравни работници, на представители на културата и други браншове, не само в столицата, но и в областта заради ниски заплати. Може ли да се приеме, че точно техните ниски заплати са също причина за сериозния спад на заплатите в Габровска област от 8-мо на 15-то място?
– КНСБ е подкрепяла, подкрепя и ще продължава да подкрепя всички работници и служители, които отстояват своите права за достойно заплащане и условия на труд без значение дали са от обществения или от реалния сектор.
Фактът, че там, където има синдикат и има сключен колективен трудов договор, възнагражденията са по-високи с 14 % говори сам по себе си каква е ролята и значението на синдикалното сдружаване.
– Какво място отреждате за този спад на промишлеността и другите браншове в икономиката? Дали това не се дължи и на факта, че все още има фирми, в които размерът на заплатите е минимален, а доплащането е в пликове?
– Вероятно спадът се дължи и на все още съществуващата сива икономика. Ние, като синдикат, по всякакъв начин се опитваме да се борим с нея. При нашите информационни кампании и консултации с работещите, ние настоятелно ги съветваме да не приемат договор на минимална работна заплата и доплащане в плик, тъй като това ощетява техните трудови и осигурителни права – по-нисък осигурителен доход за изчисляване на пенсия, различни видове обезщетения и др.
– Имате ли сигнали за такива случаи?
– За съжаление се случва да получаваме и сигнали за такива случаи, които идват от работници и служители предимно от малки фирми от частния сектор.
– Сигнал за какво и за кого е това изследване на статистиката? Какво трябва да се направи, според Вас, за да се намери решение на проблема?
– На първо място това е сигнал за недостатъчен ръст на доходите на населението в областта, което съответно понижава и покупателната способност. Хората обедняват и спада жизнения им стандарт.
Освен това се променя и пазара на труда. Ниското възнаграждение действа демотивиращо върху привличането и задържането на работна сила, особено що се касае до висококвалифицираните кадри в промишлеността. Решение на проблема може да търсим в създаването на по-благоприятен инвестиционен климат в региона, включително и чрез намеса на държавата. Също така работниците трябва да отстояват своето право на по-високо възнаграждение като не се съгласяват да работят за ниска заплата, особено минимална и то в сивия сектор.