Самотната оставка на Кирил Петков е знакова, в коалицията невинни няма
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Ако рубриката, за която пиша в любимия ни вестник „Росица“ се казва „Политическа лечебница“, трябва да призная, че събитията по жълтите павета в последните дни ни пращат направо в „Спешно отделение“. Става въпрос, разбира се, за последните трусове с жертви в една от важните партии в политическия пейзаж – „Продължаваме промяната“ и оставката на Кирил Петков, а през тях и в самата коалиция ППДБ.
Случващото се е нещо като политическо земетресение с точно толкова непредвидими последици. Както казват сеизмолозите – ще има вторични трусове, но колко силни и кога ще утихнат не ни е дадено да знаем.
А е важно да знаем, най-малкото, защото ПП беше управляваща партия в две правителства за 4 години, а това с мерките на политическото време сякаш беше вчера. Тя събра вдъхновяващите и емоционални надежди на над 500 000 души и за съжаление трябва голям талант да го загуби толкова бързо, колкото и го спечели.
Няма да се изкуша да правя прогнози, защото динамиката, както и пълната непредвидимост в нашия политически живот са толкова големи, че не се знае какво ще стане след часове, затова ще се спра на някои принципни въпроси, които вероятно си задавате и вие.
Първият от тях е защо Крил Петков се яви сам на пресконференцията в БТА и какъв знак е това? Аз лично категорично отхвърлям обяснението, което даде – че като водач в София носи отговорност. ПП е „облачна“ партия, няма силни структури по места и решенията се вземат в т.нар. „тясно ръководство“, където решаващ глас има триумвиратът Петков-Асен Василев и Лена Бориславова. Както се казва в такива случаи – невинни няма. Най-вероятната хипотеза е, че нещата са толкова дълбоки и компрометирани, че партията трябва да се спасява с цената на скъпи жертви, всъщност един от нейните лидерите-основатели.
Не изключвам и възможността подаването на оставката да е спонтанен, драматичен жест на самия Петков. Доколкото го познавам, определено е емоционално неустойчив, което пък би обяснило донейде защо се яви сам в БТА.
Честно казано, това дотук беше „любопитната“ част, тя е свързана с въпроси като тези дали изобщо ще му приемат оставката, дали ще има на негово място втори съпредседател, или Асен Василев ще остане едноличен лидер. Докато четете това някои от въпросите вероятно ще са получили своите отговори.
За мен по-важното е да погледнем нещата през годините. Ние от времето на Тодор Живков имаме любезния навик (крайно лицемерно, между другото) да благодарим на нашите лидери, независимо дали го заслужават, или не. Да вземем за пример Христо Иванов – всички казваха, че оставката му е една достойна, изключително правилна и честна постъпка, а всъщност нямаше нищо по-логично от това. Христо просто се издъни със съдебната реформа и то на два пъти – през 2015 година и сега. Което си е катастрофа за една политическа коалиция, чиято основна цел, задача и смисъл е съдебната реформа. Заедно с това дойде и втората катастрофа – загуба на 50% от електората на изборите. В този смисъл оставката му беше напълно нормална и очаквана, а не някакъв величав израз на саможертва, достойнство и морал.
Абсолютно същото важи и за Кирил Петков. Сега преди всичко неговите симпатизанти ни убеждават, че това била достойна и високоморална постъпка, защото така превили лидерите в демократичния свят. Е, ако така правят, значи е нормална практика и няма нищо героично. А аз лично си задавам въпроса – а дали тази оставка не е фатално закъсняла? Да обясня защо.
По същият този цивилизован демократичен свят лидерите подават оставки при загуба на избори. Не винаги, но при драматична, катастрофална – 100%. Подаде ли ръководството на ПП, оставка, или поне единия от лидерите, за разлика от Христо Иванов? Знаете отговора. А подаде ли някой оставка след изтеклия запис как „Трябва да правим избори с наше МВР“, „трябва ни кеш“ и „ала-бала с президента“? Също не. Случайно някой да подаде оставка след „пуделите и пачките“, разкритията за Живко Коцев и Бойко Рашков?
Всеки един от тези примери, а има още доста, е напълно легитимен, разбираем и морален повод за оставки. Но ги нямаше. Чакаха кракът почти да гангреняса и тогава да се реже. И както казва техен верен съпартиец допреди години – Иван Христанов по една от големите телевизии, трябва да се реже дълбоко.
Та да се върнем към политическата лечебница. И най-обикновен фелдшер ще ви каже, че не вземеш ли мерки овреме, има сериозен риск за здравето на организма. Дали раната ще се кърпи, или ще се реже по-дълбоко – предстои да видим, както мъдро казват ТВ-репортерите. Аз лично съм разтревожен, че една от либералните коалиции (тук невинни няма) с ясен евроатлантически профил определено е в дълбока криза.
Зареждане ...
