Трябва да отъпкваме пътеки, за да влизат хората в храма на изкуството. Това сподели в редакцията на в.“Росица“ художникът Роман Грицков, като извод от изложбата „Отъпкана пътека”, която беше експонирана в началото на месец май в ГХГ “Асен и Илия Пейкови”.
“Исках да преминат емоциите от събитието, за да оценя това, което се случи и тогава да го споделя с читателите на вестник „Росица“. А то наистина беше много силно, много истинско, защото вложих цялата си душа не само в картините, но и в подготовката на изложбата, която беше съпътствана с концерт, защото градската художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” предлага много добри условия за такова събитие.
Поласкан съм, защото изложбата беше посетена от много любители на изкуството. Оправда се и символиката „Отъпкана пътека“, която за мен означава преминаването през път, по който отиваш вече като автор в художествената галерия” сподели удовлетворението си от представянето на изложбата Роман Грицков. Тя е негова сбъдната мечта, но и пътека, която води към друг, по-широк път.
Роман сподели, че отдавна е получил покана от галериста на ГХГ “Асен и Илия Пейкови“ Христина Борисова да представи изложба в нея, но искал това да да бъде по-различно, по-стойностно и запомнящо се събитие, което трябва да включва и друг вид изкуство.
„Цялата логистика и организация е финансирана от мен. Благодарен съм на Събчо Сомлев, Драгомир Ястрев и Мартин Лалев, които ми помогнаха. Специални благодарности и на г-жа Ирена Камбурова от Община Севлиево за подкрепата. Да, организацията и подготовката на изложбата ми отне 4 месеца, защото исках наистина да се случи запомнящо се събитие, а не само отчитане на дейност. Изложбата беше съпътствана и от концерт. И това стана възможно с Пламен Димитров и неговите момчета – прекрасни младежи и едно момиче, които сформираха група въз основа на моята покана да участват в изложбата.
Пламен е страхотен млад човек, който също през трудности е отъпкал своята пътека към музиката. Имаше момент, когато и двамата бяхме унили и се питахме: ”Какво се случва тук?” Тогава той ми каза: ”Ще дойде време, когато ние ще трябва да даваме нещо и тогава плещите ни ще бъдат още по-тежки.“ И се оказа прав. Много е лесно, когато започнеш да правиш нещо и до себе си имаш спомоществователи, т.е. да отидеш в една фирма, да кажеш какво искаш и, ако тя те познава, ще ти каже: “Нямаш проблем!” Но ако знаят, че ти изискваш и държиш нещата да се вършат професионално, не точно така, както те ти казват, започват да си правят тънки сметки. А това е обидно, защото на подобни събития ти не представяш само себе си, а общността от твоя град – в случая Севлиево.
Изложбата предизвика интереса на БНТ-1 и БНТ-2, които посветиха две предавания в галерия „Асен и Илия Пейкови“. Дойдоха не само приятели от Севлиево, но и колеги от Велико Търново. Те бяха впечатлени и от самата пътека.
Идеята за нея беше като вървят хората отегчени от живота, гледайки в краката си да видят пътеката и да си зададат въпроса: “Защо това нещо е тук?“ И обръщайки се наляво и надясно да видят, че са пред храма на изкуството. Тази пътека им казва: “Заповядайте, влезте в художествената галерия!”
Това беше цялата идея, а другото е разказа, който представя един процес от моето учение до 2025 година. Аз съм имал други изложби, но тази вече е моето официално представяне като автор в галерия. Ние трябва да помагаме на хората да влязат в храмовете на изкуството – театър, концертна зала и т.н.“, разказа идеята за сбъдната си мечта Роман Грицков. Тя е основата за отъпкване на следващите пътеки, но по-уверено, с по-стабилни крачки към следващите трудности, които сигурно ще бъдат и по-големи. И причината за една от тях е, че “у нас успехите не се приемат еднозначно от всички”.
„Важното е да се обединяваме, когато искаме да направим нещо голямо, красиво, запомнящо се. Зад един успех стоят много хора и всеки трябва да знае своето място в него. Тогава и личното удовлетворение ще бъде по-голямо. Стига сме се разделяли, в нашата държава!“, напомни Роман Грицков.
Зареждане ...
