ПРОФ. Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Незначителен стана делникът, който препълваме с незадоволителни събития и действия. Нашата недоволност, вътрешният ни мир и съществуването ни стават все по-завладяваща. Способността ни да описваме всичко с особената недостатъчност на нашата вътрешна неудовлетвореност се е превърнала в традиционен подход на съществуването ни. Ако не предявяваме някакво лично недоволство, то няма как да се причислим към общата масовост на обществото ни. Много прозаично би прозвучало обяснението, че сме такива и такива ще продължим да бъдем, но вероятността това да се случи и занапред е достатъчно висока.
Социалната ни принадлежност към някакво пространство ни оставя в определена зависимост към споделеното мнение или към това, което е упорито натрапено на съпътстващата аудитория. Толкова лесно податливи оставаме към определена недостоверност и дори неистинност, че последователното и? споделяне се превръща в определена обичайност. Затрупани от уж прецизността на някаква информираност се поставяме в среда на несигурност.
Разпадащите ни се представи за добро и зло, щастие и нещастие се превръщат в системност, която е плашеща дори за представите на лаик, който има познанието за случващото се.
Много ми се иска да се обърнем към определена научност, която ще ни даде относително достоверен анализ на това, което преживяваме.
Системният подход е начин на мислене и анализиране на проблемите, който разглежда взаимовръзките на всички елементи на една система. Това е парадигма, която се противопоставя на редукционисткия подход, който има тенденция да разделя проблемите на части, за да ги изучава отделно.
Системният подход възниква през 1930-те години на миналия век с работата на немския биолог Лудвиг фон Берталанфи, който предлага обща системна теория, за да обясни сложността на живота. Оттогава системният подход е възприет от различни дисциплини като социология, психология, икономика и управление. Като цяло, системният подход счита, че системите са повече от сбора на техните части. Това означава, че поведението на една система не може да бъде напълно разбрано, ако нейните елементи се анализират отделно. Вместо това е необходимо да се обмисли как си взаимодействат всички елементи на системата. Системният подход се характеризира и с фокуса си върху промяната. Системите непрекъснато се развиват и променят, а системният подход се фокусира върху разбирането как тези промени влияят на системата като цяло.
Познанието, което хората и обществото ни притежава предполага определена целенасочена системна дейност, която да носи добра резултатност. Уви сме изпаднали в крайна безпомощност на управлението на процесите и събитията, която не само ни е довела до системни ограничени, но и до набор от натрупани системни грешки. Управлението на създалата се кризисна ситуация прилича на аматьорско гасене на пожар с гумени пистолетчета, които пръскат на пресекулки мътната вода от близката локва. Овладяването на властта е най-системния подход, който наблюдаваме в последните преходни и следпреходни години. Най-висока степен на приложимост прилагаме в тези начинания, като нашата изобретателност е стигнала такава степен на съвършенство, че изкуствената интелектуалност няма способност да я опише. Борческите намерения на системната и несистемна партийност е постигнала такова развитие, че научната аналитичност не сколасва да опише родните явления, а социологическата грамотност се проявява като неспособност да оправдае научните подходи.
Интересна системност е българската действителност, но и то с устойчиви характеристики, които имат своите пикове с проявления и спадове, които се характеризират с такива попадения на падения на низост и несправедливост, че скалите не отчитат това нещо.
Проследете ежедневните указания от телевизия, радио и друга съпътстваща медийност и ще научите за всички тези събития и процеси, но не се старайте да си ги обясните – те са последица от дефектиралата ни системност на демокрация. Няма възможност за коригиращи действия, защото управителите на нашата партийност са устойчиво неподатливи на всички позитивни коригиращи въздействия. Очаквайте изкривявания на гаусовото разпределение на натрупаните грешки и ще установите, че непрекъснато вероятностно разпределение е невъзможно. Графиката на функцията на плътност на вероятността е с формата на камбана, а при нас се е превърнала в дисфункция и определено придобива неопределена форма на бъдеща леталност.
—————————————————————
Карл Лудвиг фон Берталанфи е австрийски биолог, който живее постоянно в Канада и Съединените щати от 1949 г. Основател на обобщената системна концепция, наречена „Обща системна теория“. Създател на системни проблеми – предимно в областта на разработването на математически апарат за описание на типологично различни системи. Изследовател на изоморфизма на законите в различни сегменти на научното познание. Самият фон Берталанфи описва произхода на общата системна теория като резултат от конфликта между механицизма и витализма. И двете гледни точки са неприемливи за него: първата – като тривиална, втората – като цяло антинаучна.
„При тези условия бях принуден да стана защитник на така наречената организмична гледна точка. Същността на тази концепция може да се изрази в едно изречение, както следва: организмите са организирани явления и ние, биолозите, трябва да ги анализираме в този аспект. … Един от резултатите, които получих, беше така наречената теория на отворените системи и състоянията на динамично равновесие, която по същество е разширение на обикновената физическа химия, кинетика и термодинамика. Оказа се обаче, че не мога да спра на пътя, който някога бях избрал, и бях принуден да стигна до още по-голямо обобщение, което нарекох обща теория на системите. Тази идея е много стара – за първи път я представих през 1937 г. на семинар по философия, проведен под ръководството на Чарлз Морис в Чикагския университет. Но по това време теоретичното знание като такова имаше лоша репутация в биологията и се страхувах от това, което математикът Гаус някога наричаше „гръмогласни или беотийци“. Затова скрих скиците си в чекмедже и едва след войната се появиха за първи път публикациите ми по тази тема.“
Физическите системи се различават от живите същества по това, че са затворени спрямо външната среда, докато живите организми са отворени. Жизненият процес на организмите предполага наличието на поток от материя, идваща от околната среда, чийто вид и обем се определят в съответствие със системните характеристики на организма. Излизането на материята от системата в околната среда също се осъществява в резултат на функционирането на системата. По този начин организмите си осигуряват допълнителна енергия, което им позволява да постигнат негентропия, а също така осигурява стабилност на системата спрямо околната среда.
Зареждане ...
