Иржи (Георги) Прошек – изявен борец за свободата на българите и строител на Нова България

ДОЦ. д.ф.н. ГЕНО МАТЕЕВ
Повод за написването на тази статия е издигането на паметник на инж. Иржи Прошек в София, в близост до сградата на БНТ. Прошек е изобразен седнал на пейка с чаша бира – образ, който обижда както паметта на великия чех, така и интелекта на българите. Инж. Прошек не е известен само с производството на бира, нито е бил алкохолик, още по-малко – човек, който прекарва времето си седнал. Професорка, участваща в предаването „БГ история“, сподели: „Трудно е да се обясни как за толкова кратък живот този човек е направил толкова много“. Освен това, сградата на семейство Прошек беше разрушена – вероятно мястото е нужно за „съвременен герой“. Но истината остава: необходимо е паметник, който отразява с уважение приноса на инж. Георги Прошек към България – принос, останал завинаги в историята ?.
Иржи Прошек е роден на 25 декември 1847 г. в град Бедоун, близо до Прага, Чехия. Завършва средното си образование с отличен успех и владее немски, френски, руски и английски език. След това продължава обучението си в Политехниката в Прага, където през 1869 г. се дипломира като инженер по земемерие и строителство. Още по време на обучението си, Прошек се запознава с Иван Драсов – близък съратник на Васил Левски, и с Иван Берковски. Те го учат на български език, а самият той приема българското име Георги и до края на живота си се подписва като инж. Георги Прошек.
През 1869 г. той заминава за Цариград и започва работа като инженер по изграждането на железопътната линия Одрин-Саранбей, под ръководството на фирмата на Морис фон Хирш. През април 1870 г. пристига в село Алмари (днес Ягодово). В този период Петър Берковски е главен учител на българското училище в Хасково, където революционерът Стоян Заимов също е преподавател. Заедно с инж. Прошек работят и други чешки инженери – инж. Антонин Пелц и инж. Антонин Свобода от град Острава.
Учителят Димитър Ризов – сподвижник на Левски и председател на местния революционен комитет – приютява чешките инженери в дома си. Свещеник Калин построява специална сграда за тях, наречена Славянски дом. Именно там инж. Прошек и инж. Пелц се срещат с Васил Левски и неговия интелигентен помощник Ангел Кънчев – също учил в Чехия. Те възприемат техните идеи и хуманни цели, насочени към освобождението на българите, и активно се включват в дейността на местния революционен комитет. Получават оръжие под предлог, че е за лична охрана, и с вълнение очакват всяка среща с Левски и Кънчев.
Освен революционната дейност, Прошек и Пелц преподават в местното училище и го обзавеждат с нагледни пособия по европейски образец. Училището се превръща в най-известното в Тракия. Това е прикритие за техните действия и за публикуване на статии в Европа относно тежкото положение на българите в Османската империя.
Те понасят болезнено смъртта на Ангел Кънчев на 5 март 1872 г., както и залавянето и обесването на Апостола Васил Левски през февруари 1873 г. През 1876 г. инж. Прошек напуска фирмата на барон Хирш и започва да пише като кореспондент за европейски вестници. В своите статии той разкрива героизма на българите по време на Априлското въстание и осъжда турските жестокости към населението.
Село Алмари (днес Ябълково) се превръща в център на един от най-дейните революционни комитети. Там Прошек и съмишлениците му често се срещат с Димитър Ризов, Стоян Заимов (изпратен на заточение в Диарбекир), Петър Берковски и свещеник Калин.

По време на Руско-турската война, започнала през 1877 г., инж. Иржи Прошек получава важна информация от сънародника си д-р Надхерий, ръководител на турската здравна служба. Сведенията за плановете на турското военно командване по направлението Стара Загора-Шипка са предадени на руските сили. Едновременно с това, инж. Пелц – дегизиран като поручик от австроунгарската армия – снабдява руското командване с разузнавателна информация за позициите на Сюлейман паша.
Двамата чехи, с помощта на местни селяни, демонтират част от железопътната линия от Одрин на север – около 20 метра – и така забавят предвижването на турските войски с няколко часа. Това е важен стратегически ход, напълно в духа на заветите на Левски.
След като действието им е разкрито, инж. Антонин Пелц е заловен, осъден на смърт и екзекутиран. Той загива за свободата на българите – славянски братя. Това никога не бива да бъде забравено!
Инж. Георги Прошек също е осъден на смърт, но успява да избяга чрез рисковано преобличане в селски дрехи. Преодолява фронтовата линия и достига до щаба на руската армия. Там се включва като доброволец и, благодарение на езиковите си умения и образование, служи като разузнавач и преводач. За проявения героизъм е лично награден от генерал Д. Скобелев с орден „Александър Невски I степен“ и позлатена сабя.

В редиците на Освободителната армия участва и друг чех – архитект Йозеф Шнитер, който след Освобождението се установява в Пловдив, става главен архитект и оставя потомци.
След края на войната, инж. Георги Прошек се установява в България, където заедно със съпругата си – пианистка – започва активна работа за изграждането на новата българска държава. Кани брат си инж. Богдан (Теодор) Прошек, както и братовчедите им инж. Вацлав и инж. Йозеф Прошек. Всички те работят неуморно за благото на българския народ, водени от славянския идеал.
Със старание и морален дълг инж. Прошек работи за изграждането на паметник на Васил Левски, въпреки съпротивата на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. След неговата смърт идеята е осъществена. Арх. Антонин Колар – също чех – определя мястото за паметника. Построен е от двама чехи, а скулптурата е отлята във Виена. Паметникът е открит през 1897 г.
Прошек построява фабрика за строителни материали, сгради като държавната печатница и гарата. Основава пивоварната, произвеждаща първоначално „Прошково пиво“ за двореца, а по-късно – и за гражданите. Заедно с братята си построява Орлов мост, Лъвов мост и още множество инфраструктурни обекти. За него думата „почивка“ е била непозната.
При строежа на пристанище Варна се случва свлачище. Инж. Прошек го преживява тежко и получава инфаркт. Умира на 29 септември 1905 г. Погребан е в Централните софийски гробища. Малко след него умира и брат му инж. Теодор Прошек – от мъка по брат си.
Иржи (Георги) Прошек – съратник на Левски и Ангел Кънчев, герой от Освободителната война и строител на Нова България – заслужава да бъде почитан с достойнство.