ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Демографските грижи са се натрупали в последните години и неизменно са част от предизборните програми на политическите субекти, които се стараят да получат нашата доверчивост.
Демографията е наука за динамиката на човешката популация. Тя обхваща въпросите, свързани с големината, структурата и разпределението на населението. Наблюдава процесите на раждане, смърт, възпроизводство, миграция, застаряване. Установява зависимости при населението от гледна точка на образование, етническа идентичност, религия, социална принадлежност. Най-общо демографията е наука за населението. Терминът „демография“ е образуван от две старогръцки думи „демос“ – народ и „графос“ – описание и означава „народоописание“.
Въпреки многословните усилия, които ни се представят в последните години, проблемът с нашата демографска криза си остава непроменен и то при всяко от правителствата в най-новата ни история, и още по-значимо той се задълбочава. Демографската статистика описва неизменно отрицателни показатели, които са повече от тревожни. И ако от това вече сме обръгнали, то може би идва реч за причините, които пораждат нашето „безгрижно“ поведение.
През 2019 г. населението на Габровска област е 106 598, а в края на 2023 г. е 94 862. Наетите лица остават приблизително еднакъв брой през целия период и той е около 38 000 човека. Относително малък брой на регистрираните в бюрото по труда и неговите филиали, като в последните години техният брой е под 2 000. Относителен дял на населението на възраст между 25 и 64 навършени години с основно и по-ниско образование е 16.1 %. Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия към 31.12. (хил. еврo) към 2019 г е 340 908.7, а към 2023 г. е 459 360.9. Разходи за научноизследователска и развойна дейност в хил. лв. през 2019 г. са 8 078, а през 2023 г. са 12 767.
И ако статистическата информация ни показва, че жизнената среда е достатъчно добра и дори се развива в положителна посока, то би следвало региона да върви с нарастващи темпове и в демографска посока, но реалностите са далеч по-различни. Най-многочислено е населението на областта е през 1975 г. и е близо 176 000.
По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Габрово към края на март 2025 г. наброяват 38.8 хил. души, които се увеличават едва с 0,6% спрямо края на декември 2024 г. В сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2024 г. увеличение на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности: „Професионални дейности и научни изследвания“, „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, „Други дейности“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“. Намаляват наетите лица по трудово и служебно правоотношение в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“, „Строителство“ и „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
Какво се случва след като инвестициите се увеличават, а разходите за научноизследователска и развойна дейност са се увеличили почти с 50%. Констатациите са неизменни по демографска ситуация в област Габрово: намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост; нараства броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност и се увеличава се броят на бракоразводите.
В създалото се напрежение се оформят два центъра – единият, който безспорно е областният град Габрово, а другия е Севлиево. Останалите две общини – Трявна и Дряново имат стремително намаляващи показатели и са почти без значение за икономическото развитие на региона, или със съвсем слабо влияние. Процеси на относително добро развитие на необластни градове се наблюдават и в други административни области, като такива са градовете – Казанлък, Асеновград и Горна Оряховица, то в случая Севлиево е с далеч по-висока икономическа активност и неговите показатели като трендове са далеч по-добри от тези на областния град. Безспорно културен център на региона е Габрово, където са съсредоточени всички регионални институции, като театър, регионален музей и други културни институти. Въпросът е доколко и как те ще успеят да запазят своето регионално значение във времето и дали няма центърът на региона да се измести.
Публична истина е, че работната сила в трудоспособна възраст в Община Севлиево е недостатъчна и това води до миграционни процеси по икономически причини. Част от ежедневно пътуващите до работното си място, след известно време търсят възможност за устройването им на територията на общината. Също така е вярно, че голяма част от населението на община Севлиево е съсредоточено в многобройните и населени места, като тя е и най-голямата община като територия в областта.
Въпреки това остават многобройните въпроси, които стоят пред местните общности – защо не се подобрява демографското състояния, като се имат предвид добрите условия за развитие на бизнес, както и доброто местоположение на региона в централната част на страната. Може спокойно да погледнем плановете на всички общини за интегрирано развитие, както и тези на областно ниво. Независимо от красивите думи и изписаните пожелания движението надолу продължава доста стремглаво.
При запазване на сегашното развитие и със скорост на промяна на показателите вероятността след около 10-15 години да се измести значението на регионалният център е много голяма. Севлиево може да придобие първостепенно икономическо значение, но това едва ли ще промени демографската картина. Областта ще продължава да намалява своя човешки ресурс и все повече ще изпитва затруднения в своето обществено развитие. Предприетите мерки и действия не дават необходимите резултати, което води до натрупване и на други проблеми, които все по-трудно ще бъдат решавани.
Прилаганите политики на местно ниво се отличават с добри идеи, но те нямат комплексен характер и взаимообвързаност. Всичко това създава условия за задълбочаваща криза, която е без изход.
Вложените многократно по-голям размер на финансови средства за научноизследователски продукт би следвало да дадат очакван резултат, което да доведе до промени в определени показатели. Дали този продукт има обществена полезност за региона е трудно да се прецени, но очевидно това не дава видими резултати на този етап. Дори по-високия обем на инвестиции не дава положителни резултати. Туристическият продукт, който лесно може да бъде проследим, като брой нощувки е приблизително еднакъв през наблюдавания период.
Очевидно ситуацията в която се намираме е сложна и не може да се реши по този начин, по който се опитваме да я преодолеем. Обезлюдяването на региона, особено в извънградските райони ще се случва по начин по който не може да бъде овладян. Тогава се пита какво да правим?
Създаването на социална среда, която да отговори на потребностите на хората е най-важната част от едно ново стратегическо решение. Социалната среда включва много компоненти и това не са само набор от предлаганите определен набор от социални услуги, а цялостното социално развитие на региона. Безспорно промените тук се случват бавно и понякога са незабележими, но без действия в тази посока чувствителна и най-вече качествена промяна не може да се очаква. Например създаването и развитието на бизнес средата ще доведе до необходимост от повече работна сила и то с изпълнителски функции. Това ще доведе до увеличаване на трудовата миграция, но няма чувствително да увеличи прираста на населението. Факторите за това са много – наличието на много градове в голяма близост и лесното придвижване до работното място и др. Това и в момента се случва, но това не подобрява чувствително социалната среда. Предприемането на действия в тази посока е наложително да се случи бързо и то веднага, защото вътрешната възможност за осигуряване на тези действия намалява с времето. Всичко това е свързано с характеристиките на работната сила – квалификация и възраст. Това са тенденции, които съществено влияят на този процес и те остават негативни. Ще възникне въпроса от къде ще бъде набавен човешки ресурс, който да промени или да повлияя на промяна на социалната среда.
Настоящите стратегически планове следва да се променят и осмислят в нова посока – какви са необходимостите на хората в съвременното общество, което да позволи тяхното добро социално развитие. При даване на отговор на тези въпроси ще можем да формулираме добра стратегия и да осъществим действия, които да дадат добър резултат.
В противен случай през следващата поредна статистическа отчетност ще наблюдаваме същите процеси, които ще отразяват все по-лоши и по-лоши констатации.
Зареждане ...
