
МАРИЛЕНА ХРИСТОВА, 11 „б“ клас, СУ „Васил Левски“
В днешно време телефонът се е превърнал в нещо повече от средство за комуникация — той е първият приятел на човека. Превърнал се е в личен асистент, развлечение, фотоапарат и огледало на социалния статус. Но с тази близост идва и сериозната опасност – манипулацията чрез социалните мрежи.
В техния свят фалшивите новини се разпространяват по-бързо от истината. Заглавия, които целят да провокират емоции, често се споделят без дори да бъдат прочетени. Това създава информационен хаос, в който истината губи стойност.
Как да ги разпознаваме?
Проверявайте източника — има ли реална история зад публикацията? Търсете новината и в други медии. Обърнете внимание на езика — прекалено емоционален тон често е сигнал за манипулация.
Съвети за дигитална хигиена. Не вярвай на всичко, което виждаш онлайн.
Използвай фактчек платформи (като Factcheck.bg, Snopes).Не споделяйте преди да проверите. Образовайте се по темите, които ви вълнуват — информираността е най-доброто оръжие срещу манипулация.
Генерираното съдържание трудно се различава от реалното
С навлизането на изкуствения интелект, дълбоките фалшификации (deepfakes), генерирани изображения и видеа, почти не се отличават от истинските. Това прави измамите по-опасни, а доверието — по-крехко от всякога.
Случаят със Севлиевската гимназия, която бе въвлечена в обществено напрежение след обвинения в разпространение на руска пропаганда, предизвика широк медиен отзвук. Публикувани снимки на деца от училищната страница бяха извадени от контекста и представени по начин, който не отразяваше действителността. Реалността бе изкривена и това подведе голяма част от обществото.
„Избягала пантера“ — търсенето на сензация
Все по-често се създават „звезди“ в Tik Tok — фалшиви образи и събития, около които се строят цели рекламни кампании. Черната пантера, например, бе използвана като фон за съдържание, което привидно няма връзка с реалността. Това обеднява въображението и убива автентичното творчество.
След принципа „нещо се случи — качваме генерирано съдържание“, социалните мрежи се превърнаха в състезание по измисляне на по-абсурдна реалност. Без да се провери дали пантерата съществува, заливането с AI-снимки и видеа я направи по-реална от истинската.
Къде е вината и как стигнахме дотук?
Отговорността е споделена. Алгоритмите на платформите възнаграждават емоционалното и сензационното. Потребителите, от своя страна, често предпочитат бързото удоволствие от клика, пред аналитичното мислене. Образователните системи не подготвят младите хора за дигиталната реалност.
Накъде ще продължи това?
Бъдещето зависи от нас. Имаме два избора: Да продължим да бъдем манипулирани или да изградим нова култура на критично мислене, дигитална етика и отговорна комуникация.



























