Независимо че за повечето от хората той е известен като Дом за настаняване на възрастни хора с физически увреждания в с.Столът, актуалното наименование на услугата, която предлага днес е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания, удостоверено с решение от ТЕЛК.
Сградата прави впечатление отдалеко – цветна, личи че скоро е санирана, а дворът е подреден, с малко езерце с лилии, което подсказва, че се стопанисва добре. След позвъняване ни посрещна млада, усмихната жена, а вътре – атмосферата е като в истински дом. На всяка площадка на стълбите има цветя, мъже и жени се разхождат спокойно по коридорите и това, което най-напомня, че си в истински дом, е уханието на вкусна храна – посещението ни беше преди обед, когато обикновено домакините готвят.
Срещата беше уговорена предварително с управителя Георги Марков и някак съвсем естествено подхванахме разговора – най-напред за него, а след това и за условията в Центъра за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания, както за потребителите на услугата, така и за персонала.
– Разбрах, че сте фелдшер. От колко време работите в социалната сфера?
-Вече 25 години съм в тази сфера – 12 години в Дома в Добромирка и 13 години тук.
-И как се развиват услугите в социалната сфера, според репортажите в големите телевизии – положението е доста трагично?
-Нещата отиват на добре, въпреки критиките. Ще дам един пример: Когато бях в Добромирка хората, които пребиваваха в дома се казваха домуващи, а не потребители на социална услуга, както е сега. И тъй като беше началото на прехода, 45 дена ги хранехме с едно дарение – американски боб, черен като кюмюр и колкото да го вариш, нямаше увиране. Често казвам на младите колеги: ”Вие не знаете какво нямане беше!” Сега е приказка. Стига да можеш да си организираш разходите така, че всичко да ти върви по ноти. Тук сме като едно семейство в една къща, както си правиш сметка колко пари си похарчил, за храна, за вода… Както есенно време се подготвяш за зимата, така е и тук – подготвяме си зимнина. Но подготовката за зимата не е само за храна, а и да си независим от авариите и спирането на тока – често се случва при голям сняг. За да недопускаме това, взехме агрегат 50 киловата – много мощен. Преди имахме един, който стигаше само за осветлението и да върти помпата на парното. Сега с този агрегат може да захранваме цяло село. Към агрегата има една система, която като спре тока, той автоматично, на 5 -тата секунда се запалва и самичък се включва в системата. Защото като падне сняг, ние в селата имаме големи проблеми с тока.
-А с водата?
-С водата нямаме проблем, защото се снабдихме с хидрофорна система. Имаме 5 тона вода. Тук не знаем какво е режим. Имаме голям бойлер 500 литра, който е за къпане. Смесената топла вода със студена е напълно достатъчна за потребителите.
Първи в социалната сфера изградихме фотосоларна система, за което благодарим на Общината. Колкото си по-близо до него, толкова по-добре, защото намалява разхода за пренос на електроенергията. Но нотариалният акт на сградата и дворът е собственост на Общината. Тя ни помогна много, за да изградим тази фотосоларна система, но се нуждаем от още малко помощ, а именно същата трябва да сключи договор за изкупуване на излишната ел.енергия.
Водил съм разговори с Енергото, дали е възможно електроенергията, която даваме през лятото, зимата да ни я връщат, дори да не е на 100%, а 80% – хипотетично. Или това да се отразява на цената, която плащаме!?. Според тях Общината трябвало да направи това предложение. Разбирам, че вече се работи по този въпрос, защото и други колеги имат намерението да решават проблема с тока през зимата по този начин. Той помага на така наречените термопомпи. Направихме ги преди 3 години и те работят до минус 10 градуса, но точно за тях ми трябва ток.
-А как се справяте с кадрите, имате ли достатъчно персонал, медицински специалисти за хората – все пак те са с увреждания?
-Засега се справяме. С гордост заявявам, че сме единственото социално заведение, в което има рехабилитатор. С разрешение на кмета разкрихме тази щатна бройка, защото тук хората са с физически увреждания. Най-вече преобладават мозъчно-съдовите и сърдечно-съдовите заболявания. И от там те правят парези и трябва човек, който да ги раздвижва. Имаме и общопрактикуващ лекар. Тук е важно да кажа, че закупихме една система – тъй наречената телемедицина. Чрез нея направената кардиограма на пациент се изпраща директно при личния лекар. Имаме потребители, които са в много тежко състояние, трудно транспортабилни и не транспортабилни и благодарение на тази система се оказва навременна медицинска помощ.
Сега се надявам, че с новото електронно досие, тези изследвания ще се запазват в него. Всеки потребител има своето здравно досие, където се отразяват всички промени в здравословното му състояние. Ако той е бил на лечение в болница, епикризите при изписването се прилагат към здравното досие. Така и роднините могат да са наясно със здравословното състояние на пациента. При пациенти с деменции и други психически заболявания правим консултация с психиатър, те са хората, които определят терапията и изписват медикаменти. Ние само я изпълняваме и им докладваме. А по телефона съобщаваме на роднините, ако са приети в болница, в кое отделение се намират.
Тук имаме проблем, за който съм уведомил моите ръководители. При постъпване на пациент в болница искат от нас да им осигурим човек да го гледа. Аз не мога да пусна санитар да гледа пациента, защото при нас те са по график и няма кой да изпълнява техните задължения.
Има една заповед на РЗОК, в която се казва, че социалните заведения не са длъжни да осигуряват болногледачи.
-Казахте, че има подобрение в сферата на социалните услуги. Какви законодателни промени са необходими, за да продължи тенденцията за тяхното развитие?
-Нещата вървят заедно и в двете посоки. Агенцията за качествените социални услуги, която беше създадена, на този етап само проверява и издава констативни протоколи. Прекият ми ръководител трябва да реши, как съм си свършил работата. Докато Здравната каса са точно обратното – тя само глобява и наказва. Може би сега ще се решат тези проблеми, след всички негативни случаи, които бяха представени в медиите, с промените в законодателството за изнудване на стари хора, за имоти и т.н.
-При вас има ли такива случаи?
-Не. Няма как да има! Нас ни проверяват отвсякъде. Ние се познаваме. Когато потребителят постъпи при нас, се изисква данъчна декларация. В нея се описва дали той е дал движимо или недвижимо имущество срещу доизглеждане. Ако е срещу доизглеждане се плаща 100% такса. Ако няма, тогава се плаща 50% от чистата пенсия. На никой не му минава през акъла да върши такива нередни неща!
-Какво още предстои да правите – виждам, че на двора нещо се строи?
-В Националната карта за социални услуги до края на 2026 година трябва да се вдига капацитета на двете ЦНСТ-та – вместо с 30 места, трябва да станат с 36 места. По този повод правим три нови канцеларии: за управител, социален работник и домакин. А тази стая и още една ще се преобразуват в стая с две легла и една – с едно легло за потребители .
-Как се отрази промяната от Дом за стари хора с физически увреждания в Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с физически увреждания?
-Бяхме първите с колежката от дома в с. Батошево, които с решение на Общинския съвет приехме новото наименование – от Дом да станем Център. Голямата промяна е в подобряване на финансирането, което е много важно.
Парите за годината на един потребител се разпределят по месеци от Министерството на труда и социалната политика. Най – много средства се отпускат за зимните месеци, а по-малко – през летните. От месец октомври средствата постепенно се повишават. Това ни помогна по-правилно да си разпределяме парите и дори започнахме да даваме преходен остатък. С тези средства купихме телевизори за всяка стая и плащаме пакет програми. Те са особено необходими за лежащо болните, които нямат други занимания и развлечения. Това е за сметка на социалната институция. Започнахме да купуваме памперси, а не да караме близките им да ни ги доставят. Купуваме и такива като чаршаф, защото много от тях са с декубитални рани. Това е нашата дейност, да координираме нещата и каквото им се полага на хората, да им го осигуряваме. Новите изисквания са във всяка стая да има баня и тоалетна, затова от Стоките ги свалят в града. Но ние, когато подадохме документи, идваха да ни проверяват и прецениха, че тук е заварено положение. Но на етаж имаме по две тоалетни и баня.
-Отминава ли тази стигма в нас, българите, че грижата за възрастните ни родители в социален дом е нещо лошо, неуважение към тях?
-Вижда се проблясък. Ето един пример. Последната баба, която дойде каза: “Искам да дойда в Дома, за да има с кого да си приказвам!” И сега контактува с всички, говорят си на терасата. Самите стари хора вече си търсят средата. А младите разбират, че не могат да си оставят работата, за да гледат възрастните си родители, които същевременно се нуждаят и от медицинска грижа.
Много често близките искат да си ги вземат за съботата и неделята – няма проблем. Подписват декларация, като молба за отпуск, защото през тези дни те поемат отговорност за тях.
-А има ли хора, които оставят родителите си и просто забравят за тях?
-Е, има и такива. Когато вземаме някой при нас, правим срещи с близките, да се запознаят и те с условията в Центъра. Бабата, за която Ви разказах, идва при нас, преди да бъде настанена. Ние също посетихме дома й. Ние обгрижваме хората, но сме до неизбежното. Като стане неизбежното, близките си поемат отговорностите. Имахме потребител, който като почина, близките не пожелаха да го погребат и го погребахме ние, тук в село Столът. Ето това най-много тежи!
-Какво още трябва да се направи, за да се подобри живота на хората в социалните центрове?
-Както един човек каза: „На хората носете цветя докато са живи, не като починат.“ Тук има значение човечността на всички нас. Би трябвало да внесем някакво разнообразие на тези хора. Опитваме се да им осигурим разходки, екскурзии с автобус. Но при нас от 30 души, 22-ма са на легло. И за тях е трудно и невъзможно.
-Какво трябва да притежава човек, за да работи толкова години тази работа?
-Да си съпричастен към болката на другия и да си християнин. На първо място трябва да си човек. Всеки, който идва при теб, идва от зор, не идва от кеф. Така че ако можеш да му помогнеш, помогни му. Ако не, поне не му пречи. Има по-капризни хора, на които се опитваш да им правиш добро, но хората са казали „на човек можеш да му вземеш, не можеш да му дадеш“. Затваряш си очите и напред.
-Вие говорите ли си с тях? Какво ви разказват?
-Разбира се, постоянно си говорим. Повече говорят за децата си, разказват спомени.
-Как приемате случаите, които се представят в медиите за състоянието на социалните домове, наложеният етикет, че те са място едва ли не за изтезания на хората?
-През месец януари имахме проверка от Агенцията за качеството на социалните услуги. Питам проверяващите дали ходят на проверка в частните домове. Всяка услуга си има цена. Аз как успявам с 500 лева на месец да храня и топля домуващите, а в тези частни домове за толкова много пари, не успяват? Аз лично съм ходил да вземам потребители от такива частни домове. И питам имат ли касова книга, специална програма за изчисляване на такси, по Закона за държавните такси и вземания? Проверяват ли ги за тези неща? Отговорът е: ”Не!” Вземал съм баба от частен дом, която не са я къпали, защото дъщеря й “не е купила сапун”. Е, аз мога ли да си го позволя това!? Даже купувам всички хигиенни препарати. И купувам за лежащо болните специална пяна за обтриване. За това ме е яд, че нас ни гледат под микроскоп. Това може да направи държавата, да бъде еднаква за всички социални центрове.
-Има ли много желаещи за настаняване? Дълго ли се чака ред?
-При нас пълняемостта през цялата година я поддържаме между 90-95%. Сега имам само едно свободно мъжко място, а желаещи много. И за Центъра в с.Столът се чака дълго. Друг проблем е водещата диагноза. Например хора с деменция се настаняват в Дома в Дряново. Не мога да ги взема тук, защото тук са с физически увреждания.
-Кое Ви носи удовлетворение?
-Човек се чувства жизнен и потребен, когато си между хората, когато работиш. Трябва да уважаваш всеки човек. Но има правила, които трябва да се спазват. Най-важно е отношението към потребителите. Някога те обиждат, но дишаш дълбоко и продължаваш. С хората не трябва да се караш.
Зареждане ...
