ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Светът днес се променя с изключителна висока скорост, а предприемачеството е в центъра на тези протичащи трансформации. Днес, повече от всякога, предприемаческият дух е движеща сила за иновациите, икономическия растеж и социалното развитие. Какви са ключовите тенденции, които оформят настоящето и бъдещето на предприемачеството? Какви предизвикателства и възможности очакват предприемачите в следващите години? Ще се превърне ли предприемачеството в устойчива зона на икономическо развитие или ще се придържа към ниски нива на конкурентност и оползотворяване на човешкия ресурс? Всичко това са набор от въпроси на които е трудно да бъде даден еднозначен отговор.
В момента наблюдаваме бум на дигиталните технологии, глобализация и нарастващо значение на устойчивото развитие. Предприемачите се възползват от новите технологии, от дигитализацията, от зелената трансформация, за да създават иновативни продукти и предоставят нови услуги, достигайки до глобални пазари. Същевременно, те са изправени пред предизвикателствата на нарастващата конкуренция, несигурността на пазарите и особено от нуждата за адаптиране към бързо променящата се среда.
Предизвикателствата пред предприемачите, свързани с технологични иновации, устойчивото развитие, глобализация и множеството социални проблеми, изискват целенасочени политики и инструменти, чрез които да се регулират процесите. Изкуственият интелект, големите бази данни, блокчейн технологиите и други иновации променят коренно начина, по който се извършват бизнес дейности, както и цялата бизнес среда. Предприемачите играят ключова роля в прехода към устойчива икономика, като разработват екологично чисти продукти и услуги. Предприемачеството, ориентирано към решаването на социални проблеми, набира все по-голяма популярност. Въпреки факта, че продължават дискусиите около това дали предприемачеството е бизнес или просто занаят, дали предприемачеството заема достатъчен дял в икономиката и какъв точно тип предприемачество е важен за икономическото развитие, то върви по своя път, разбрано или не, оценено или не, подкрепяно или не. Това се случва защото свободната инициатива, творческият дух на много хора търси своя шанс и интерес в реалния стопански и икономически живот.
Феноменът предприемачество не е нов за България, както и за голяма част от Европа. Предприемачеството в България започва с развитието на занаятите. Занаятчиите играят важна роля в икономиката, като произвеждат различни стоки, от текстил до метални изделия, от предмети за културата и бита, до дронове. Развива се и търговията, особено в градовете, където се създават базари, а търговските пътища са добра предпоставка за осъществяване на тази дейност. Всичко това се причислява към историята на предприемачеството. В периода на индустриализацията на страната се появяват първите значими предприемачи, които инвестират в нови технологии и производства, т.е. предприемачеството си пробива път и предприемачите се нареждат в зоната на средната класа, особено в някои отрасли като строителство. Предприемачеството преминава през различни ограничения, свързани с моделите на икономическото развитие. В условията на централизираната планова икономика държавата контролира напълно производството и търговията, а предприемаческият дух е подтиснат и лимитиран. Предприемачите са подложени на ограничения и трудни регулации. Периодът на демократичните промени след 1989 г. става благоприятен за възраждане на предприемаческия дух, особено в областта на услугите и търговията. Предизвикателствата пред цялостното икономическо развитие на България са сериозни и това се отразява върху динамиката на развитието на предприемачеството. Въпреки напредъка, предприемачите все още се сблъскват с бюрокрация, корупция и ограничен достъп до финансиране.
Две са основните зони на интерес, в които трябва да се търсят решенията за развитие на предприемачеството и превръщането му във важен фактор на устойчивата икономика – предприемаческата среда (политики, стратегии, закони, подзаконови норми) и човешкият ресурс (подготовка, управление, развитие). Трансформациите и двете зони са налице, но те се извършват с различни скорости, по различни механизми, трудно се синхронизират и изискват анализ, който може да даде правилни решения за успешно развитие.
Първото видимо нещо, което хората, занимаващи се с предприемачество, искат да се промени, е да бъде предоставена възможност за по-голям брой и по-ефективни финансови стимули от държавата и общините – целеви, диференцирани, гъвкави и работещи. Това зависи от региона, в който се развива предприемаческият бизнес, доколкото той има сериозна зависимост от местните власти. Тук нека добавим и нуждата от по-лесен достъп до кредити, при това в по-големи размери и за по-продължителен период от време – конкретно това отново е финансиране, което да осигури достъп до нужните инвестиционни и оборотни пари. Добавяме и изискването за създаване на политика за данъчни облекчения за предприемачите.
Второто видимо нещо са съответни законодателни промени. Тук очевидно в термина „законодателни промени“ се включва всичко, което е свързано със създаване на правна основа за стартиране и развитие на предприемаческия бизнес. Тук се включват регистрационни процедури, набор от облекчения за предприемачи, трудови договори, гъвкава сигурност, осигуряване на подходяща инфраструктура, авторски и сродни права. Правните норми играят ключова роля в развитието на предприемачеството. Ясните, прозрачни и предвидими (такива, които са създадени и функционират в продължителен период от време без да се променят основно) закони, съчетани с ефективна съдебна система, са от ключово значение за създаването на благоприятна бизнес среда, която насърчава иновациите, инвестициите и икономическия растеж. От съществено значение са процедурите по регистрация и лицензиране, данъчната система, защита на правата на собственост, трудови и договорни отношения и достъп до правосъдие.
Процедурите за регистрация на предприятия и получаване на необходимите лицензи трябва да са опростени и бързи. Дигитализацията на тези процеси може да ускори значително стартирането на бизнес. Законите трябва да определят ясно изискванията за регистрация и лицензиране, за да се избегне бюрокрацията и несигурността. Информацията за правните изисквания трябва да е лесно достъпна и разбираема за предприемачите.
Данъчно-осигурителната система трябва да е справедлива и конкурентна, за да не възпрепятства развитието на бизнеса. Данъчните закони трябва да са прозрачни и лесно разбираеми, за да се избегне несигурността. Данъчните облекчения и стимули могат да насърчат предприемачеството и инвестициите.
Законите трябва да гарантират ефективна защита на интелектуалната собственост, като патенти, авторски права и търговски марки. Защитата на физическата собственост е от ключово значение за сигурността на бизнеса. Законите трябва да предотвратяват монополите и да гарантират справедлива конкуренция. Законите трябва да защитават предприемачите от нелоялна конкуренция, като например дъмпинг и др. Законите трябва да определят ясни правила за трудовите и извънтрудовите отношения, за да се избегнат спорове и конфликти. Законите трябва да гарантират справедливи трудови условия и защита на правата на работниците и служителите. Законите трябва да регулират договорните отношения между предприемачите, клиентите и доставчиците. Механизмите за разрешаване на договорни спорове трябва да са ефективни и бързи. Ефективната съдебна система е от ключово значение за разрешаването на спорове и защитата на правата на предприемачите. Съдебните решения трябва да са бързи и справедливи.
Третото видимо е развитие на нужната модерна и удобна IT инфраструктура. В условията на дигиталния свят предприемачите очакват пълна електронна комуникация на всички нива и изключване на отживели методи за пренос и трансфер на данни и документи. Тук процесът е двустранен, тъй като в определени случаи именно част от предприемаческия бизнес, особено този, свързан с търговия, се опитва да избегне пълната видимост, която се гарантира от дигиталните комуникационни модели.
За развитието на предприемачеството е необходимо сериозно подобряване на средата. България има потенциал за развитие на предприемачеството, но е необходимо да се преодолеят редица предизвикателства. Те са свързани опростяване на регулаторната среда, подобряване на достъпа до финансиране, инвестиции в инфраструктурата и образованието и стимулиране на иновациите. Европейските фондовете могат да играят важна роля в този процес, но е необходимо ефективното им усвояване и използване. Сравнението с другите страни членки на Европейския съюз показва ясни области, в които България трябва да се фокусира, за да създаде по-благоприятна среда за развитие на предприемачеството.





























