„Дом за стари хора в село Добромирка е не просто място, на което възрастните да прекарат последните си дни. Това е общност, това е място, което дава сигурност и усещане за дом. Ние подаваме ръка на хора, преживели какви ли не трудности през своя живот. Хора, които са създали и отгледали деца, които са строили, работили, допринесли за това, което сме ние днес. Тези хора имат нужда от грижи и любов, защото никой не заслужава да бъде сам. За нас е важно да предоставим на потребителите си една спокойна среда, в която те да се чувстват сигурни и да имат всички необходими битови условия за нормален живот. Екипът ни се стреми към постигане на емоционална стабилност сред възрастните. Социалните контакти са изключително важни за тях и тук те могат да комуникират с много и различни хора, които споделят тяхната съдба. Ние целим да създадем благоприятна атмосфера и да бъдем не просто дом за стари хора, а общност, в която всеки да бъде себе си и да се чувства пълноценен“. Така е представен Дом за стари хора в с. Добромирка в интернет пространството. Как се постига това удобство за хората настанени в него и какво още предстои за подобряване на условията им на живот, но и за персонала, разказа за в.“Росица“ управителят на дома Галина Рачева.
-Г-жо Рачева, сградата е красива отвън. И вътре ли е така приятно за хората?
-Да. Освен, че сградата е хубава и здрава, по-важно е, че успяхме да създадем среда, близка до семейната. При нас цари атмосфера на зачитане, приемане и уважение. Посрещаме хората тук с много внимание, разбиране и съпричастност, съобразявайки се с техните индивидуални потребности и нужди. Ние сме тези, които оказват подкрепа в трудните моменти, ние носим сигурността и защитата на тяхното битие, на тяхното достойнство в старостта, тяхната опора. Паралелно беше извършена и сериозна дейност по прякото устройване на бита: направихме ремонт във всички стаи, кухня, дневна, бани, тоалетни, сменени са мебелите в целия дом, част от дограмата, поставени са щори и още много…
-И все пак, има го това недоверие към социалните домове. Скоро четох в социалната мрежа коментари под пост на жена, която търсеше съдействие, подкрепа за решението си да настани майка си в социален дом, убедена, че тя там ще се чувства по-добре, ще получава и медицински грижи. Останах изумена от злобата, от негативизма, не само към услугата, но и към намерението й да настани майка си в социален дом. Зная, че те не са без основание и все пак, не е ли време да преосмислим отношението си към социалните услуги?
– Хората имат грешна представа за случващото се в социалните услуги, обезценено е мястото им в обществото, носи се привкус от предишни времена на отхвърленост и ненужност. Нека си представим обаче само за миг, че ги няма. Справедливостта изисква да се показва и отговорността, ежедневният огромен труд и съпричастност към слабите и немощните, защото без социалните услуги много от тях щяха да имат друга съдба. Аз самата съм понасяла удари и знам колко несправедливо и коварно е всичко, което се пише понякога в медиите. Това е манипулация на общественото мнение. И тук е мястото да кажа, че екипът на ДСХ работи вече дълги години със сърце и съвест, с уважение и зачитане на възрастните хора, с грижа, любов и разбиране. Точно поради това не приемам принизяване ролята, мястото и отговорността на социалните услуги.
-Кой има интерес за това? Защо се поднасят само негативните новини за домовете?
-Защото станахме много негативно общество. Когато трябва да отсеем доброто от злото, ние винаги виждаме злото, а доброто го пренебрегваме, липсата на зрялост също е фактор в това формиране. Дълги години ни е внушавано, че когато човек изпрати родител в социален дом е неблагонадежден и безотговорен като човек. Съвременните условия и диктатът на живота налагат своя безкомпромисен отпечатък. Ангажиментите са лавинообразни, динамиката е неспокойна, отговорностите се увеличават ежедневно.
И всеки един работещ човек трябва да се справя с всичко това. Ние сме прибирали възрастни хора болезнено, сред избуяла растителност, оставени сами на себе си. Това не е грижа за родител, а изоставяне. По-добрият вариант в такива случаи е да се търси съдействие. Много често, в началото, настаняваните възрастни идват толкова стъписани и уплашени, като малки деца, объркани в своята самота и безпомощност. Минута по минута, час след час, ден след ден, с много внимание и грижа обръщаме ситуацията, за да се чувстват те на своя територия и във свои води. Тук, в дома намират приятели, стават близки помежду си, откриват своята среда. Това е благодарение на персонала в ДСХ, който има отношение и отговорност към тяхната съдба, който се грижи всеотдайно и безкомпромисно за тяхното добруване. Всеки случай е строго индивидуален, различен и унифицирането е невъзможно. Все повече тежестта на социалните услуги ще се актуализира, защото те са един баланс и стълб на нашето общество.
-Преди 30 години тези домове бяха някъде в гората, материалната база не беше добра. И изведнъж не може да се направи всичко!?
-За всяко нещо трябва време, търпение, преодоляване на много трудности в ежедневието, надмогване на различни ситуации, не винаги добри, за да се случат нещата. Промените в последните години засегнаха всички аспекти: законов, финансов, контролиращ.
Това афиширане на домовете също е част от тази програма, макар и негативна. Ето например проектите, които се случват с домовете, един дом от село в нашата община ще бъде преместен в града, изключителен плюс в развитието. Това говори за отношението на хората, които са в тази сфера, към работата, която извършват.
-Какво включва проектът, който предстои да се реализира в ръководения от Вас Дом за стари хора?
-Проектът е много сериозен. Заложени са строително-ремонтни дейности, които включват изграждане към всяка стая на баня и тоалетна, така както е записано в НКСУ. Изискванията, които са актуални и необходими към днешния ден, ще бъдат реализирани. И мебелировката ще бъде променена, и дограмата ще бъде сменена, ново саниране на сградата, което да отговаря на съвременните стандарти, цялостен ремонт и обновяване, подреждане на парка….
-Къде ще бъдат настанени хората, докато трае ремонтът?
-Сградата позволява хората да останат тук, защото има достатъчно място – ще бъдат по двама потребители в стая, ще има осигурен кетъринг. Освен това на възрастните хора, които не желаят да бъдат тук по време на ремонта, им е предложено да бъдат преместени в друга социална услуга на територията на нашата община. Те имат право на отпуск и могат да ползват такъв, ако искат да избегнат неудобствата, по време на ремонта. Няма как да пропусна факта, че нито един от настанените в ДСХ потребители не пожела да го напусне или да отиде на друго място. Това не е ли доказателство за свършена работа в социална услуга?
-Какви са трудностите, с които най-често се сблъсквате в ежедневието?
-Работим с хора. А когато тези хора са в напреднала възраст, е много по-трудно: болести, безверие, тъга по отминаващия живот. Необходими са много търпение, разбиране и внимание, за да ги задържим на повърхността. Животът, който са имали преди, също дава отражение.
С годините настъпват много промени в поведението, в отношението към битието, но остава част от това, което човек е носил в младостта си, то не изчезва.
Нашите потребители са добри хора. Голяма част от тях имат по 30-40 години трудов стаж, много са привързани към семействата си, към децата си, носят любов към тях. Разбира се, има и егоцентрици, с които се работи по-различно и приобщаването е много затруднено.
Проблеми има и с намиране на отговорен персонал, защото сме откъснати от града и основно може да се разчита на местното население. Имаме пътуващи, често постъпващите са необучени и неподготвени. В нашата сфера, както навсякъде образованието е фактор, но то не е достатъчно, за да умееш да работиш. Редом с него вървят и личностни качества, ако нямаш милост и вътрешната нагласа да помагаш, нищо не може да се случи, формалността тук е ненужна и видима.
-За тази работа трябва да имаш и състрадателно сърце и подход към хората, търпение… Те осъзнават ли, че трябва да бъдат внимателни с потребителите?
-Всеки ден водим много разговори. И мисля, че натрупването на тези знания и отношение дават резултат. Персоналът е много внимателен, отзивчив и грижовен. Ако не отговаря на изискванията, ние се разделяме. Гръбнакът на работещите в ДСХ са тези, с които преминахме през covid епидемията и които не напуснаха настанените хора, а останаха докрай.
-Колко са домуващите?
-34. В момента имаме леко ограничаване на приема, заради проекта, който предстои да се изпълнява, защото много по-трудно ще можем да сме на ниво при повече настанени. Има много желаещи, има чакащи, но… Повечето са местни хора. Дирекциите кореспондират помежду си и когато някой човек има нужда да бъде настанен, обикновено от Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово ги настаняваме. Основно са хора от нашия регион.
-А Вие от колко години сте в тази сфера?
-От 14 години. Започнала съм като педагог в село Батошево, след това станах социален работник в ЦНСТ-тата в Батошево и след това дойдох тук.
-Какво се промени във Вас през това време?
-Много неща. Промених отношението си към хората. Станах по-устойчива, по-силна и по-мъдра, но и по-компромисна и толерантна, по-отсяваща. След многобройните атаки, които имаше към мен, сега се радвам, че успях да запазя отношението си към света и към хората, да не си позволя да се счупя.
-Дадохте ли си сметка от какво е провокиран този негативизъм към Вас? Завист, злоба, заради Вашите успехи или всичко взето заедно?
-Всичко взето заедно. Аз сериозно съм анализирала този отрязък от живота си. Много успехи бяха постигнати и то за кратко време в Добромирка. Това се прие трудно от хора, на които не бях удобна, които не искаха тези промени. Не винаги, когато се прави нещо положително, то извиква радост и аплодисменти, дори когато е свързано с добруването на болни и страдащи хора. Промените бяха подчинени единствено на грижа, на сигурен и добър живот за потребителите на услугата, на осъществена стабилност. Постигнато е.
-Какво ни липсва?
-Основното, което ни липсва е в нашата душевност. Липсва ни състрадателност. Липсва ни разбиране към проблемите на другите хора. Липсва ни смиреност. Една от промените в мен е, че започнах да гледам по друг начин на нашето съществуване. Човешкият живот е и кратък, и дълъг! И е много важно нещата, които правим да са смислени. Имаме проблем и като народопсихология. Индивидуализмът на оцеляването поотделно го носим като привкус от миналото. Прогресивността на едно общество е в единението, в общата цел и пътя към нейното постигане.
Познавам хора, които работят всеотдайно, с желание, без да се щадят, но в един момент изниква някой, който е стоял на сянка и насочва към тях цялата си омраза. Дадохме много власт на неграмотни хора, на некомпетентни хора, на некоректни хора. Нека всеки да си върши работата на мястото, на което е, по възможно най-добрия начин. Това е напълно достатъчно за успех.
-Какво разказват тук хората?
-Тук са хора предимно от селата, занимавали са се със земеделие. Трудолюбиви хора, които носят своята мъдрост. Разказват за живота си. Но много от тях са с много тежки душевни травми. Загуби, които не се компенсират, но времето ги е успокоило и примирило. Имаме жена, която е на 98 година. Откакто съм тук и тя е в дома. Загубила е двама сина. Въпреки всичко тя поддържа връзка с внучките си, не прекъсва контакта с тях. Баба Анка е участвала в певчески състави и когато имаме някакво мероприятие, винаги е готова да изпее нещо. Преминала е през нелек живот и е успяла да се съхрани. Отначало като дойдох през 2015 година, тя си вземаше по един месец отпуска и си редеше домакинството сама. Духът крепи живота.
-Държавата вече обръща по-голямо внимание на домовете. Какво още трябва да се направи?
-Много неща се промениха в положителна посока. Това е факт. Когато започнах, заварих една съвсем различна ситуация от сегашната, вниманието към социални дейности е рязко променено. Може би трябва да се прецизират само някои нормативни документи, защото ние работим по Приложение 13 и там е написано: “Домове за възрастни хора без увреждания“. Възрастни хора без увреждания няма.
Решаващо е съдействието на нашата Община, много е помогнала и нищо от свършената работа не би се случило без подкрепата на заместник-кмета „Хуманитарни и социални дейности“. Винаги е имало отклик и реакция, когато е било нужно.
-По какъв начин се оказва медицинската помощ тук?
-Работим с Медицински център „Здраве“, д-р Юсеинова е личен лекар на нашите домуващи. Тя познава заболяванията и определя лечението. При нужда търсим и други специалисти. Разполагаме с транспорт, тогава, когато има нужда някой да бъде заведен на лекар, го водим. Проблем с медицинските кадри има навсякъде, но се справяме. Лекари от Велико Търново идват на място всяка година и извършват кардиологични прегледи.
-А как се справяте с отоплението през зимата?
-Нямаме проблем. От три години имаме климатици във всички стаи и в коридорите. Отделно имаме парно на твърдо гориво, което винаги можем да използваме. Имаме агрегат, ако спре тока. Агрегатът ни е нов, включва се сам, автоматично. Температурата, която трябва да поддържаме в стаите според НКСУ е 18-22 градуса. Възрастните хора обичат да им е топло. При нас е 22 градуса, като климатиците могат да се настроят индивидуално, според температурните предпочитания на всеки човек. Важно е хората да не мръзнат, това е част от комфорта. Тази година направихме сондаж за вода и въпреки че има още работа по него, ще бъде извършена, за да се избегне проблема с безводието при сухи лета.
-С какво се занимават хората през деня? Какви развлечения имат?
-Имаме дневна с библиотека, снабдена с много качествена литература. Дълги години поддържаме връзка с детска градина от Варна, оказа се, че директорката е севлиевка. Абонирани сме за вестници и списания по избор на потребителите. Телевизори има във всички стаи на желаещите. Имаме уредба за музика и проектор. Възрастните хора контактуват помежду си, обичат да пият кафе. Извеждаме ги, могат да слязат до селото, да си купят това, което желаят, ние не сме затворено общество. Идват близките им. Някои са много редовни. Радваме се на тези посещения, защото така се поддържа връзката с външния свят, чрез децата и роднините, което е от значение за психическа стабилност. Нашите хора знаят, че не са забравени, а това подхранва самочувствието им.
-А храната?
-Храната се приготвя на място. Много държа на храненето, защото възрастните хора приемат медикаменти. Организмът не може да издържи прием на лекарства без храна. Подготвяме меню, в което участват и те – по график. В него могат да предложат всичко онова, което пожелаят, каквото им се яде. Ние може да пропуснем нещо. На обяд имат изборно меню, много сезонни плодове и зеленчуци, без неделя всеки ден консумират месо и риба. Приемали сме гладни хора, самотни или от улицата. Като дойдат тук, не могат да повярват, че имат такава качествена храна. Миналата година са сменени уредите в кухнята, отново с италиански: нов конвектомат и професионална съдомиялна, зеленчукорезачка, която реже твърдите зеленчуци толкова фино, че те могат да се консумират без затруднение.
-Притеснявате ли се от старостта в личен план?
-Не. Не съм притеснена, защото обичам да работя, чувствам се полезна. И това е нещото, което крепи един човек. Много може да се научи от един социален дом. Аз съм завършила филология и това ме е формирало да търся дълбочината и красотата на човешката душа, но литературата ми беше спестила много от реалността. Тук, на сегашната ми работа, всичко прозира много по-оголено, по-земно и животът пулсира точно такъв, какъвто е. Човешкият ни път има и друга страна, която видях точно тук и затова съм благодарна. Това е обогатяване, защото не всички краски са само розови, нито пък само черни.
Може ли да кажа още нещо, относно негативизма към социалните домове, може и да не Ви хареса?
-Няма значение дали ми харесва, това е Ваше мнение, кажете!?
-Част от журналистите са крайно некоректни към обществото и към представянето на социалните услуги. Търсене на сензации, търсене на унищожение, ясно показване на някаква язва, на някакъв проблем. Начинът, по който го поднасят, е настройване на обществото. Защо се мълчи за постигнатото? За доброто, което е в смисъла и същността на тази дейност. Аз не съм в позиция да давам оценка за цялостната работа в социални сфери, но съм пряк участник, действащ и работещ в тази сфера, тук и сега. И познавам добрите й страни, нека има гласност и за тях. Оценка е редно да се дава обективно и да не е едностранна.
Зареждане ...
