Проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ
Подреждането на смислени думи в хаоса на делничната ни бъркотия е не само трудно, но дори понякога и невъзможно.
Търсенето на смисъл в човешкото съществуване има различни и крайни измерения. Всичко това се определя от много обстоятелства, а често дори не зависи от подредеността на нашите желания. Обществото ни винаги е имало и ще има нужда да чува своите мъдри гласове. То, значението и ролята на общественото мнение, за нас понякога е твърде голямо.
Дали въобще успяваме да разберем къде и как се случва тази необходимост и още повече – къде е нашето място в тази обществена необходимост. Толкова много сме се съсредоточили върху нашата „съвършена“ значимост, която, отнесена към безкрая, се приближава до незначителност, че установяването на тази наша потребност е някъде в безкрайността на същото.
Но въпреки всичко ние приемаме, обясняваме, обосноваваме и дори защитаваме всичко това, което сторваме с обществената значимост. И какво от това, като тя, тази обществена значимост, е тъй незначима за „притежателите“ на това усещане.
И все пак – как да я открием и намерим във все по-нарастващата незначителност на нашето лутане, в този тъй интересен, но кратък живот, е трудно да се определи – дори и от математици, статистици, политици или от химици.
Та то, усещането за обществената ни значимост, приключва с нашето тъй незначително участие в това безкрайно и дълго събитие, което ние си мислим, че управляваме, напътстваме, а понякога – дори и дълго от него отсъстваме.
Е, какво пък, да вървим към следващото обществено значимо събитие на утрешния ден, но дано се замислим за нашето участие или безучастие в него.
„Човек не бива и не може да живее само за себе си.“, казва великият Димитър Талев. Дали са правдиви тези негови думи или не съвсем, като виждаме, че част от човеците живеят или съществуват само заради необходимостта да задоволяват единствено и само собствените си потребности за величие или достатъчно много пари, а то съвсем ниско е това в хранителната верига. Какво и как да очаква обществото ни в трудни и тежки времена от тези свои представители е трудно да се каже или по-скоро – именно в такива времена осъзнаваме колко нищожни са последствия от тези наши очаквания.
Димитър Талев дава просто и еднозначно отговор на тези сложни мисли:
„Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.“ И ако ние, обикновените човеци, казваме, че животът е сложно нещо и не винаги го разбираме, то простичките думи на великия ни писател го обясняват по следния мъдър начин:
„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…“ и „Нашата нищета и всички наши грижи ние сами ще си ги знаем и ще ги понасяме.“
Обаче трудно се понасят някои неща с човешкото сърце и душа. Устроени сме така, че понякога, да не кажем всякога, да бъдем достатъчно много чувствителни към тази човешка несправедливост и нечестност. Тогава и сърцето, и душата ги боли по начин тъй сърдечен и дори неразбираем.
„Такова е човешкото сърце – пълно с противни една на друга сили. Но човек трябва да се бори и със сърцето си. Човек не бива да се оставя на тия враждуващи сили.“ И ако тази борба ни се вижда жестока и почти изгубена, то трябва да се замислим в хаотичната безкрайност на нашите действия или бездействия и избори в тези трудни и безсмислени времена.
Затова, дори когато осъзнаем, че„няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие“, то нека намерим сили и добри възможности да направим делата, които мислим за добри, сега. И няма нужда да бъдем тщеславни и суетни или да очакваме думи на особена благодарност за това си действие.
Времена трудни и безсърдечни са – това за никой не е новооткрита доза истина, но едва ли са ни толкова интересни в тази трудност, която сами си причиняваме с тази си собствена безсърдечност и простичка човешка глупост.
И ако Димитър Талев изрича мъчни думи: „Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава… Това знайме ние за робство и тегло. Сега, виж ти… Свой насилва своя, мъчи го, ограбва го.“, то ми се струва съвсем наложително и просто да намерим ний нашето си знаме в тази тъмна тъмнина.
„Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.“ Дали време на трезвост и мъки предстои е много трудно да се каже, но то все пак предстои и ще случи – независимо дали ние го искаме и очакваме или не. Очакванията за добри бъднини трябва настойчиво да са свързани преди всичко или единствено с нашите смислени решения, за да може така безсмисления ни свят да оцелее.
В какъв безумен и добър начин нарежда думите в смислени послания Димитър Талев. „Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!“ Дано успеем поне малко по-смислено да подредим или наредим тази чудна бъркотия, в която безспорни участници ще бъдем и ние – сега и занапред.
Успехът на това, което за добро мислим, че трябва или може да се случи, ще зависи от тази наредба и няма как то да ни се струва неинтересно. Как и кога – ще получим отговор на тези уж прости, но със сложни проявления въпроси, е въпрос на предстоящо и очаквано бъдещо време.
Зареждане ...
