ПРОФ.Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires
Днес топлият ден помага да допринесе за усещането за празничност, а септемврийското слънце се е пръкнало, все е едно е посред лято. Пътуването ни отвежда в крайдунавските места, които спокойно са оставили последици от своето съществуване в селцата, наместили се покрай голямата река в най-западната й част – там, където започва и свършва България. Липсата на движение на каквато и да било облачност ни карат да се взираме все по-силно и ярко в чистотата на прострялата се действителност. Движението тук е далеч от високата скорост на профучаване по големите магистрални пътища, а по-скоро нарядко е разкъсвано от някой и друг автомобил. Оределият строй на тополите вероятно си спомня и други времена, които днес са пропуснали да окажат своето действително съществуване. Останките от селскостопански постройки стоят прикрити от избуялата растителност, а пробитите покриви са се установили с последните си сили в опит да окажат някаква съпротива на случващото се.
Романтичните имена се нижат като информация за съществуването на артефакти – Връв, Флорентин, Балей, Делейна. Няма налична прибързаност, дори припряност в нищо не се усеща. Някаква перната красавица прави няколко спокойни опита да се покачи на оградата на съседния двор и накрая постига своята преодолима цел.
Протритите дрехи на понакуцваща стопанка се разхождат по остатъците от съществуващите тротоарни плочки. Нарушеният порядък на отдавна посадени градински цветя промушват своята красота през буренясалото изобилие.
Слънцето продължава да ни дарява с огромното си топлинно чувство и някак поразмеква остротата на заобикалящата ни трогателност от пропуснато очаквано щастие.
Наближавайки големия град обстоятелствата се променят частично. Пред крайпътните заведения, с масичка или две пред тях, са се съсредоточили всички налични местни обитатели, опитвайки се да споделят нещо с малкото си събеседници.
Набързо спираме, без да има някаква възможност да погледнем в разпрострялата се широта и отчайващата красота на гледката в равнината. Наблизо намираме вече презряло смокиново дърво, което отдава няколко от плодовете си на напористата ни спътница, която съвсем услужливо ни дава да вкусим от тази наслада.
Опитът ни за особена празничност, която се стараем да открием в този ден, е напът да стигне до краен провал.
Градинката пред кметството е неокосена, а познатите тротоарни плочи са останали наръбени от последния, видимо преди доста години ремонт. Притуреният цимент отдавна е отмит. С поглед се опитваме поне да открием националното знаме, но то вероятно днес предпразнично е прибрано за пране.
Някаква женица учудващо безшумно става от близката пейка, която е използваема само от едната си част, защото дъските в другата отдавна са се предали на влагата и времето и почти отсъстват. Добре бродираните парченца плат по овехтялата и? престилка и подредената цветност на старателното наредените парченца, опитващи се да прикрият нарушената цялост на плата, ни карат леко да се усмихнем. Тривиалността на разговора е очаквана, затова и той подхожда бързо към своя край. Учудването е голямо за това какво по време на празник търсим тук и защо не сме отишли в някоя кръчма, където да споделим всеобщата радостност.
Закърпихме нашата свободност, пропиляхме нашата независимост и забравихме, че всичко може да се промени с общите усилия. Дълбока несъстоятелност и дълбока заблуда в напредъка съпътстват всичките действия. Объркано е обществото ни. Нагласите му за напредък са неясни, а прозренията за идеали – почти отсъстващи. Оправдание присъства във всяка празнична поздравителна многословност, която ни укорява в някаква пропусната възможност и търсено въжделение в чужда нравственост и всеобща съпричастност.
Днес някакви важни особи ще се изправят с обособена красноречивост и ще споделят исторически моменти. Ще напомнят тяхната важност и ще търсят някакви свои си прозрения. Ще се задоволят с обилното словопредричане и ще очертаят някакво ценностно привличане, което необяснимо ще трябва да търсим другаде.
Дали не можем да изтъчем нова престилка без кръпки за тази женица и да бъдем по-уверени в това, че всичко е възможно при определени и трайни усилия в името на това, което е Родината ни!
Честит празник!
Зареждане ...
