Безводието – състоянието на водоизточниците, постъпващи в ПСПВ “Стоките”

Със заповед на кмета д-р Иван Иванов, по предложение на ВиК Оператора, от 17 септември беше въведен по-строг режим на водоподаване в община Севлиево. Като причина е посочен “значително намалелия дебит на водоизточниците за питейно-битови нужди и водните количества, постъпващи в ПСПВ „Стоките“ и невъзможност за нормално водоподаване за всички населени места, захранвани от ПСПВ „Стоките“. Наличните водни количества 140 л/сек. вече са едва 60% от необходимите 230 л/сек., за да има непрекъснатост на водоснабдяването към всички населени места, водоснабдявани от Водоснабдителна система „Стоките“.

Какво е състоянието на водоизточниците и какъв е дебита на водата, която постъпва в ПСПВ ”Стоките” провери в.”Росица”, с участието на инж.Мирослав Банков, главен експерт „ВиК“ в Община Севлиево и Момчил Радоев, началник на ПСПВ – с.Стоките.

Обходът започна от ПСПВ – с.Стоките, която събира балканската вода от петте открити водохващания на реките: Зелениковец, Росица, Багарещица, Мокра Бяла и след ВЕЦ Видима. В момента дебитът на водата от всички водоизточници, които влизат в ПСПВ “Стоките” беше едва 140 л/сек.
“След реконструкцията на довеждащите водопроводи, които бяха извършени в периода след 2017 година, необходимият дебит, подаван от ПСПВ “Стоките”, за да се гарантира непрекъснатост на водоснабдяването без ограничения за ползването, беше снижен от 330 л/сек. на 230 л/сек. При това положение, след падането на дебита под 230 л/сек., не може да се обезпечи непрекъснатост на водоснабдяването и се въвеждат ограничения на ползването и режим на водоснабдяване. В такива случаи за града и селата от Водоснабдителна група “Сенник“ си помагаме за водоснабдяването с вода от наличните допълнителни водоизточници, изградени в землището около града и това са Дренажното водохващане „Чешме дере“ и шахтовите кладенци в м. Селимов геран, откъдето се добиват подземни води. От миналата година подземното водно тяло откъдето черпят вода шахтовите кладенци, при необходимост се подхранва изкуствено с условно чиста вода от яз. „Ряховски ливади“, нает от Община Севлиево за ползване в десетгодишен период.

Тези местни водоизточници компенсират до известна степен недостатъчния дебит на водата, подавана от Пречиствателната станция в с. Стоките в периодите на засушаване. Но наличният дебит на водата постъпваща в пречиствателната станция вече е само 140 л/сек., което означава, че в нея влиза едва около 60 % от необходимото количество вода”, заяви инж.Банков. Той обясни още, че за да се промени ситуацията драстично, трябва да вали дъжд няколко дена. Но и това няма да помогне много, защото изворите на реките в Севлиевския Балкан и въобще в Стара планина, на които са изградените нашите открити речни водохващания са с карстов произход.
Дъждът не може да реши радикално проблема, защото карстовите води се подхранват основно от снега през зимата. А си спомняме, колко сняг падна миналата зима и колко време се задържа? По данни на НИМХ – филиал Плевен валежите през последните четири поредни екстремално сухи години са били едва 40% от нормалния им размер. Затова се изпразват и язовирите. Те не се пълнят от днес за утре, а са многогодишни ретензионни изравнители, които имат предназначение да събират целия повърхностен отток, който се формира във водосборните им области в период от няколко години (три до пет) и после да го изпускат равномерно през годината така, че да могат целогодишно да задоволяват всички обичайни потребности от вода – за питейни нужди, за напояване и за поддържане на санитарния екологичен минимум в речното легло в периодите на засушаване. Именно в периоди на суша те помагат. Валежите са едва 40% от нормата, а потреблението остава същото. Не може един басейн да го пълниш от една тръба, да го изпразваш от две, като първата и да се изненадваш после защо водното ниво в него спада.
Освен от коритата на филтърните клетки в Пречиствателната станция, където, дори и от неспециалистите, се вижда малкото количество вода, която влиза в станцията, това показва и специалната апаратура. Тя показва какво влиза в Пречиствателната станция от двата водопровода – Видима и Росица. Два от мониторите показват какво тръгва по Западният водопроводен клон за Севлиево и селата, и Източния водопроводен клон – посока Велико Търново.
„В момента влизат 140 л/сек. и толкова излизат към потребителите. Като започне профилактиката и промивките на пясъчните филтри ще намалее и количеството на подаваната пречистена вода, защото за тези промивки се ползва чиста вода от резервоара“, обясни Радоев.
Проверката продължи към водохващанията, за да се види какво е състоянието на реките – водоизточници на водоснабдяването на община Севлиево.
Водата на р. Зелениковец едвам се промъква между оголените камъни в коритото. „Във водохващането влизат една 15-20 литра вода в секунда, а то може да поеме 80 л/сек.“ съобщи Момчил Радоев.
Там се намира и Автономна хидрометеорологична станция, чиято цел е да събира данни за валежи, за температура, мътност на водата, влажност на въздуха. Тя е построена по проект на Министерството на околната среда и водите с финансиране по програма ФАР на ЕС, но не е посочено през коя година. От информационната табела става ясно още, че е поверена за стопанисване на Басейнова дирекция, но не се използва. На въпрос на в.“Росица“: “Защо?“, Момчил Радоев отговори: “Защото не е наша собственост. Поставена е на това място, за да не бъде окрадена – на водохващането има пазач.“
Според инж.Банков такива съоръжения би трябвало да има на всички реки. „Минал е тригодишният мониторингов период по проекта и те са я „забравили“, но това е апаратура, която може да се ползва. Но след всички промени в Басейнова дирекция, не се знае дали сегашните служители там знаят за нея. Вътре има ценна апаратура, която може да бъде полезна на ВиК оператора“, коментира още той.

Продължихме към водохващане „Росица“. Реката и тук едвам се движи между камъните на коритото. „Водата преминава през решетките на тръбата. При нормално пълноводие на реката отдолу има един канал, който прихваща водата. Ако е в порядъка на 120-130 л/сек., водата започва да преминава отгоре. Под решетките има един улей, който събира и вкарва водата във водосборната шахта и от там тръгва по тръбите. Освен че е малко количеството на водата, листопадът през есента също създава проблеми за нейното преминаване, затова трябва редовно да се почиства шумата“, обясниха експертите.

От водохващане „Багарещица“ тръгва водата и се събира с водите на р.Росица и другите водохващания. Тук водата е сравнително повече от предишните – 40-50 л/сек. Инж.Банков припомни, че съоръжението е построено докато са били изграждани и другите елементи на Хидровъзел „Бяла“, но дълго време не е работило, защото при едно значително прииждане на реката (през осемдесетте години на миналия век), и двете камери на утаителя са се запълнили и затлачили с наносни материали от реката догоре. „Почистихме го през месец март 1994 година. И оттогава падна водния режим в общината, докато в същото време много областни градове с язовири (София, Габрово, Враца и Монтана) въведоха режим на водоснабдяване “, сподели още той.

При водохващане „Мокра Бяла“ е най-малкото количество вода, което влиза в него – едва 10-12 л/сек., колкото на Зелениковец. Западният водопроводен клон, по който водата оттук е част от хидровъзел “Бяла”, която вече е изпълнена и по която на този етап се събират и постъпват в ПСПВ – с. Стоките водите от всички водохващания на реките Зелениковец, Росица, Багарещица и Мокра Бяла. Той тръгва от водохващането на р. Мокра Бяла и стига до ПСПВ Стоките. И отделно е направен Западният водопроводен клон за Севлиево и напорния водоем „Запад“ с вместимост 11000 куб.м. Те са част от Генералния план за хидровъзел (“Бяла”). Той включва:
· Път от с. Валевци до площадката на язовирната стена (изпълнен);
· Път от площадката на язовирната стена до каменната кариера (изпълнен, но вече се нуждае от ремонт към настоящия момент);
· Път до отбивния тунел (изпълнен, но вече се нуждае от ремонт към настоящия момент);
· Язовир „Бяла“;
· Преносен водопровод до ПСПВ – с. Стоките (изграден и въведен в експлоатация);
· Реконструкция на ПСПВ – с. Стоките (ще се извърши в периода до края на 2028 г. със средства по ОПОС и Бенефициент ВиК Оператора);
· Западен водопроводен клон от ПСПВ – с. Стоките до НВ „Запад“ (изпълнен, но вече се нуждае от реконструкция, която ще се извърши в периода до края на 2028 г. със средства по ОПОС и Бенефициент ВиК Оператора);
· НВ „Запад“ ((изпълнен, но вече се нуждае от реконструкция, която ще се извърши в периода до края на 2028 г. със средства по ОПОС и Бенефициент ВиК Оператора);
· Реконструкция на Източен водопроводен клон (извършена на 75 %, за останалите ще се търси целево финансиране от Държавния бюджет по Приложение № 2 – За стратегическите обекти с национално значение);
· Тунелна деривация за прехвърляне на води от водосборния басейн на р. „Багарещица“ в чашата на яз. „Бяла“ (в идейна фаза).
Последната точка на проверката за състоянието на водоизточниците на ПСПВ – с. Стоките беше допълнителното водохващане на река Видима. Банков и Радоев обясниха, че то се използва в моменти на авария или профилактика на съоръженията на ВЕЦ „Видима“. И тук водата в реката видимо е в доста ограничено количество, което едва преминава през решетките преди да влезе в голямата тръба към Пречиствателната станция.

И на това място е имало повече вода – на тръбата има решетки за пречистване на водата. При дъждове водата прелива, преминава над шахтите и завива между дървета. Но вече нямаме такива снегове, които да пълнят реките.
В хода на разговорите стана дума и за сечта в горите, като проблем на водоснабдяването на община Севлиево. „В този район няма изсичане на частни гори, защото няма такива. Или ако има те са в малко количество. Изсякоха се гори в другата зона на водосбора на р. Суха Бяла“, съобщи инж.Банков. Той отново обясни, че изворите на тези реки са с карстов произход и това означава, че те не зависят от гората, а от снега през зимата.
„Винаги е било така и не случайно дебитът им е драстично намален. Той намалява от последните 50 години. Ние сме пораснали покрай реката и имаме спомени как бавно с времето тя се променяше. Тези промени не са само тук, това се необратими климатични промени. Това че преминаваме през периоди на 2-3 години валежни и както е сега вече 4 години екстремално сушави години ще става НОВОТО НОРМАЛНО, което трябва да приемем и да се приспособяваме към него така, че да съхраним и подобрим условията си за водоползване.

„В условията на водовземане от течащи води, без наличието на необходимия многогодишен резервиращ ретензионен обем, какъвто е в нашия случай е предвиден да бъде Язовир „Бяла“, неравномерно разпределеният през различните сезони на годината повърхностен отток, който се формира във водосборните области на реките, е крайно недостатъчен в периодите на засушаване и маловодие в тези реки, на които са изградени нашите открити речни водохващания. И когато количествата на добиваната по този начин вода за питейно – битови нужди вече е недостатъчно да обезпечи непрекъснатост на водоснабдяването, следва въвеждането на ограничения за водоползване и режим на водоснабдяване“ поясниха двамата ми спътници в обиколката.
Към края на обиколката на водоизточниците на ПСПВ – с. Стоките пътят ни водеше по дъното на бъдещия язовир. В момента то представлява гъста гора, с огромни дървета и храсти, между които се виждат останки от зидове на къщи и дувари на дворове в селището, чийто жители са били изселени заради строителството на язовира.
Но това е тема за друга публикация ….