ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Сигурен съм, че съм имал спомени
от един сезон – навярно български.
Иван ДИНКОВ
Убиваме реалността, унищожаваме същността си, а очакваме да бъдем проспериращи. Убедително вървим към собственото си самоубийство, а несъзнателно се оправдаваме, че това е единственият й верен път. Прогресивната ни същност отдавна се е провалила дори в собствените ни очаквания и отдавна вече не търси оправдания за непристойното си поведение.
Никаква обективност не съществува дори в личното ни поведение, а някаква прикрита лицемерност. Някои от нас са намерили лесно избавление в собственото си оплакване, други – упорито си приписват мъжественост появила се от ежедневния махмурлук. Вижте в какво удобство сме поставили нашето живеене и в опасност някоя воля или неволя да придойде и да ни изненада. Никакво безпокойство от продънената ламарина на покрива, който се срутва от проялата го ръждясалост.
Арестувана същност притежаваме днес, дори непристойна похотливост не я спохожда в нощните й часове. Някакви призрачни реалности бродят в просъница, а припадъци са озаптили някои ранобудни трезвени изчадия, които си позволяват да смущават смъртоносната ни летаргичност. Дори сутрешната олелия е запълнена с изгорелите газове на поостарелите ни автомобили. Новичките не се ползват в ранните часове, а са предназначени за безсмъртните ни вождове.
Историята ни е дарила с много безсмъртни и между живите, които усърдно и старателно овладяват смъртните ни същности. Никаква възможност за промяна не се определя от случващата се утопична вакханалия.
От смирение вече нямаме нужда, за опрощение пък – закъсняваме, разпятието е в невъзможност да ни спаси и да ни даде нужното изцеление. Каква обречена безизходност и колко видимо ненужна се оказва днес.
Вече дори нямаме спомени, че сме били други!
Зареждане ...
