ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
България в последно време е засипана с добри новини, стига да имаме очи да ги видим и сърце да ги приемем, отвъд политическите войни, които тровят съзнанието ни.
Разбира се символ на добрите новини и всенародното обединение станаха сребърните ни медалисти от световното по волейбол. Телевизиите малко пресолиха манджата, но всенародната любов беше безспорна. Също като през 1994-та, когато пак се обединихме и после поне десетина пъти се разединихме, за да го докараме до обичайното ни всекидневно състояние на нетърпимост и омраза.
Нашият най-добър параолимпиец Ружди Ружди също ни зарадва с прекрасна новина – световен шампион за шести път и десети световен рекорд!
Дотук добре, но да напомня, че това е само върхът на емоцията породена от конкретни успехи. Те ни носят гордост, слава и престиж по света, но някакси не вдигат благоъстоянието на всеки от нас поотделно.
Другаде са онези добри новини, които бавно и сигурно правят живота ни по-добър, стига да не пришиваме собствените си неуспехи, неудачи и тегоби на някой друг виновник, най-често държавата и институциите.
Поводът е едно решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) да вдигне близо 26-годишния мониторинг над България, което наистина е отлична новина. И е такава, защото напук на най-мрачните прогнози, „хейтове“, обвинения и заклинания колко сме зле, в цяла Европа не мислят така. На обратното мнение са само трима северномакедонски представители в асамблеята и уви, за срам, българската представителка Надежда Йорданова, гласувала с „въздържал се“, което е любезната форма на „против“.
Ще попитате – ами какво толкоз, че са вдигнали наблюдението върху България? Не носи преки ползи… Не, но носи бъдеще. В това, че ни признават върховенството на закона, работещите институции, че спазваме правата на човека и демократичните принципи. Учудващо, нали, на фона на истерията, че сме „завладяна държава“.
И точно тези оценки повишават доверието в чуждестранните инвеститори, финансовата мечта за всяка държава и на изток, и на запад. Та точно на вас ли, от Севлиево да напомням каква роля изигра инвестицията във „Видима-Идеал“?
Да, сигурна държава, особено с тежко наследство се гради дълго и трудно. Но и времето тече странно бързо. Тук ще ви напомня една моя любима японска поговорка: „Дните се точат, месеците бързат, а годините летят“.
Сякаш беше вчера, когато изпълнихме едни финансови и политически условия през 2020 година и ни приеха в „чакалнята“ на Еврозоната – последна стъпка преди пълната ни интеграция в „клуба на богатите“. Последва близо 4-годишно безвремие, но само след месеци ще направим най-важната крачка след приемането ни в ЕС през 2007 година. И да ви кажа защо това е много важна и добра новина. Защото извън обясненията в икономически план носи и гордост и престиж, подобно на спортните ни успехи. Обиколил съм близо 100 държави в света. Навсякъде освен долара познават и еврото. Не лева, запомнете го, когато ви лъжат каква велика валута имаме. Н са чували дори за него.
Има и друга, много добра новина, за която малко се говори тъкмо, защото в нея няма скандал, интрига, или драма. Това е очакването да ни приемат в един още по-голям, сериозен и влиятелен клуб на богатите – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, или ОИСР. В нея членуват не само държави от ЕС (забележете, не всички!), но и страни като САЩ, Япония, Нова Зеландия, Южна Корея, Турция, Австралия. А когато сте в един клуб, контактите с останалите членове е много по-директен, възможностите – по-големи, а авторитетът – сериозен. И той води инвеститори, повишава кредитен рейтинг и носи международен престиж.
Да, той не вкарва в сметките ви пари на минутата, но на колене ви моля – вярвайте, че животът ви става по-добър. Отдавна съм захвърлил розовите очила и обективно ви казвам – бавно, сякаш неусетно, но това е факт. Колкото и да сте подозрителни, обладани от внушенията, че всичко отива на зле, държавата рухва, а политиците крадат всичко, до което се докопат – тази лъжовна омраза я има само по нашите балкански ширини.
Ако не вярвате – ще ви дам пример от вашия всекидневен бит и в Севлиево, и в София. Пенсиите от 2020 година са нараснали двойно, минималната и средната работна заплата – също с почти толкова, но токът само с 13 на сто, а билетчетата за градския транспорт и в метрото не са мръднали повече от 10 години…
О, да, толкова много още има да се желае, още ще гоним средноевропейското ниво на стандарта на живот, но омразата, черногледството и дестуктивното поведение не помагат с нищо. Обратното – вредят.
Лично аз стискам палци добрите новини за България да продължат. За нов завод в Сопот с над 1000 нови работни места, за строеж на малки ядрени мощности и т.нар. гигафабрика за изкуствен интелект, а Севлиево веднъж завинаги да си реши въпроса с водата!
Зареждане ...
