Марилена Христова,11б клас, клуб „Журналист“ при СУ “Васил Левски”

Димитър Томев, 36-годишният бегач от Севлиево, бивш възпитаник на СУ „В. Левски“, е пример за отдаденост, упоритост и любов към бягането. Пътят му в света на дългите дистанции започва през 2022 г., когато записва участие в първия си маратон – този в София. Оттогава бягането за него се превръща не просто в хоби, а в истинска страст.
През 2023 г. Димитър започва да тренира в Академията на Христо Цветков, където усъвършенства техниката и издръжливостта си. Участва в редица състезания, сред които ултрамаратоните в Южен парк – София, където постига впечатляващ резултат от 100 километра за 8 часа и 55 минути. Двукратен участник е и в състезанието „Витоша 100“.
Следващата голяма стъпка в неговото развитие е Спартатлонът – един от най-тежките ултрамаратони в света, с дистанция от 245,3 км. За да получи правото да участва, всеки бегач трябва да покрие норматив. През ноември 2024 г. в Лутраки, Гърция, Димитър успява да пробяга 121 км за 12 часа – резултат, който му осигурява място сред участниците. Чрез томбола е изтеглен да се включи в тазгодишното издание на Спартатлона, проведено в края на септември, където постига изключителен успех – завършва състезанието за малко под 35 часа.
С него се срещнаха членове на клуб „Журналист“ на 11 октомври, минути преди старта на масовия крос „Севлиево бяга“, превърнал се в традиционна част от празника на града.
– Разкажете ни за себе – с какво се занимавате извън бягането?
– По професия съм строителен инженер, работя на обекти като технически ръководител и организирам работата по строителството на сградите.
– Как се роди интересът Ви към бягането?
– Винаги съм обичал да бягам. Преди бягах два-три пъти в седмицата и то на периоди. Но през 2022 г. реших да избягам един маратон и свалих програма от интернет, която беше за бягане пет или шест пъти в седмицата. В нея пише всеки ден колко километра трябва да направиш. И така се запалих. Като избягах първия си маратон (Софийския маратон), еуфорията по време на състезанието много ми допадна и започнах да се занимавам по-сериозно. В този спорт има и много математика: като тръгнеш да бягаш на такива дълги дистанции, предварително трябва да си изчислил как трябва да бягаш. Ако не си изчислил, има два варианта: да стигнеш финала и да имаш сили за още. или „да гръмнеш“ (спортно така му казваме), да се изгърмиш по-рано и накрая да забавиш много темпото. Всичко трябва да е умерено и затова се изчислява предварително. Трябва да знаеш как да бягаш на самото състезание – баща ми е математик и мен математиката също ме грабна.
– Какво си спомняте от първия си маратон през 2022 година?
– Много хора критикуват организацията на Софийския маратон, понеже емоцията била само в центъра. Трасето тогава минаваше по Ботевградско шосе – изхода за София. А там няма много публика, понеже е доста отдалечено. Това е основната причина, поради която хората не го харесват. Ама аз като отидох, може би защото ми беше първото състезание, ме грабна самата емоция – усещаш как всички хора се радват! Наистина само в центъра има публика, но е много зареждащо.
– Какво Ви минава през ума по време на дългите часове по трасето?
– Всевъзможни работи – това е прекалено много време и мислиш за всякакви неща: за работа, за семейство, по някое време мислиш и колко те боли нещо, защото неминуемо почваш да усещаш механична умора в мускулите.
– Какво означава за Вас да бъдете част от състезанието Спартатлон и какъв е резултатът от участието Ви в него през септември?
– Като почнах да бягам по-сериозно, започнах да гледам разни клипчета. И видях, че най-известният ултрамаратон в България е „Витоша 100“ – обиколка на Витоша. Много ме впечатли момчето, което през последните пет години става първи – Христо Цветков, та започнах да гледам негови видеа. Той беше участвал в Спартатлона. И оттогава това е една мечта, която ми се струваше недостижима. Но като участвах и го завърших, се почувствах много удовлетворен от себе си – емоцията е много голяма, понеже там, в Гърция, много си го тачат. Това е историческо състезание, трасето е 245 км между Атина и Спарта. Минаваш през доста населени места, в които всички ти се радват и енергията е много голяма. Резултатът ми е малко под 35 часа. Бях тръгнал по-бързо, обаче допуснах някои грешки и завърших за 35 часа, което е добре.
– За тези 35 часа спирате ли, спите ли, или бягате непрекъснато?
– Не, не спиш. По трасето има 75 пункта, като всеки от тях си има контролно време, а крайното контролно време е 36 часа. Ако минеш тия 36 часа, опитът се брои за неуспешен. Единственото правило е да нямаш външна подкрепа под каквато и да е форма – трябва да се справиш сам. Можеш да носиш храна и вода, но на тези пунктове има, както и сладки, банани, фъстъци.
– Нощем има ли публика по трасето?
– На пунктовете да, има доста хора, иначе ти минаваш през междуселски пътища и там няма никой. Движиш се с челник и внимаваш да не се изгубиш.
– Заедно ли се движите?
– Тръгват 400 човека – толкова е квотата. И се движат в началото заедно, после всеки тръгва със своето темпо и се раздалечават доста. Така че на моменти бягаш сам – няма никой отпред, няма никой отзад.
– Какво бихте казали на хората, които искат да започнат да бягат, но не вярват, че могат?
– Не бих казал, че всеки може да бяга. Най-важното е да не се пренавиваш, да не се пренапъваш. Защото основната част от тренировките е леко бягане. А хората не знаят това – отиват и се напъват. Но това ти носи дискомфорт. И се отказват много бързо, основно заради това. А просто трябва да намалят темпото.
– Като ученик имахте ли интерес към спорта?
– Не мога да кажа, че съм бил от най-добрите, ама добре се представях. Имах шестици, нормативите си ги покривах поне на минимума. Но 600 метра много обичах да бягам, не знам защо.
– Каква е разликата между подготовката на спринтьорите и тази на маратонците, които трябва дълго време да издържат?
– Подготовката е коренно различна. На спринта ползваш експлозивност. Там ти трябва много мускулатура, защото развиваш висока скорост за кратък интервал от време. Докато маратонското бягане повече е за издръжливост. Там работят бавните влакна на мускула. Мускулът има бавни и бързи влакна. При спринта работят основно бързите, а при дългите дистанции – бавните влакна. Те се развиват с времето и с тренировки. И затова обикновено хората, които практикуват ултрамаратоните, са на по-зряла възраст. Даже рекордьорът на 100 км – 24 часа, 12 часа, прави рекордите на 41-годишна възраст. Бавните влакна изискват време, докато на младите хора по им спори скоростта, с бързите влакна.
– Тренирате ли ежедневно?
– Да, бягам 6 пъти в седмицата, а един ден е за почивка. В неделя обикновено бягаме дълго, 2-3 часа. И понеже както е важна тренировката, така е важна и почивката, понеделниците са ми почивни.
– Спазвате ли диета?
– Не, по принцип следя калориите. Трябва да си набавяш необходимите калории. Защото бягането е енергоемко, то изисква доста храна и ако не си я набавяш, сваляш килограми, което пък пречи на възстановяването. А за да се възстановиш, основно трябва да се наспиваш и да си набавяш необходимите калории.
– Какво ще пожелаете на учениците от СУ „В. Левски“?
– Да спортуват повече. И да правят това, което обичат.





























