Наричаме ги будители. Това са хората пример и вдъхновение за другите, които повеждат със своята смелост, решителност, знания, мъдрост и най-вече със своята любов към родината. Техните имена насред най-известните ни писатели, книжовници, хората на словото, на революцията, на културата, църковни деятели, благодетели, които в трудните години от историята на България са работили за пробуждане на нацията, развивайки българската култура и идентичност по време на Османското владичество.
От преди повече от 100 години в България 1 ноември се отбелязва като Ден на народните будители. Ден на почит пред духовните водачи на народа, пред онези родолюбци, които са го пробуждали с перо и меч, воювали са за вярата, езика и свободата на България.
Голяма част от тях са и първите издатели и редактори на вестници у нас, които са имали много важна роля в Българското възраждане за пробуждане на националното съзнание и самочувствие. Те са разпространявали идеи, новини и информация, които са подкрепяли борбата за национална независимост и са образовали населението. Вестниците са публикували статии, които са разпалвали патриотизма и са насърчавали хората да се борят за свободата си. Чрез тях се е популяризирала българската история, култура и език, като по този начин са се утвърждавали националните ценности.
Още преди Освобождението ни от турско робство в Севлиево са правени опити за издаване на вестник. Това е листът на Стефан Пешев и Никола Генев, озаглавен “Гайда”, който си поставя ясно определена задача: да критикува турската власт, да показва на яве турските изтъпления в Севлиевско.
Веднага след Освобождението от турско робство в Севлиево и Севлиевско се появяват много местни вестници, някои от които са излизали за кратко време, но техните редактори и издатели са имали същата цел – да разпространяват идеи, да провокират жителите на региона към активност за създаване на по-добър живот.
Търсейки информация в Градската библиотека в Севлиево за историята на вестник “Росица” по случай неговата 132-годишнина през 2018 година, открих един уникален вестник, с пожълтели страници, писан на ръка със заглавие “Бич”. По-късно един от редовните читатели на вестник “Росица” – Косю Гатев ни съобщи, че издател на вестник “Бич” е неговият пра-пра-дядо Гатьо Джамбазов, който е бил и опълченец. Той пожела да споменем във вестника за него, защото за времето си бил много буден човек, както и за други севлиевци, които с делата си оказали влияния за развитието на града по време на Българското възраждане, но са малко известни или позабравени.
Ето какво разказва за вестник “Бич” във в.”Севлиевска трибуна”, бр. 4 от 6 май 1961 г. Йончо Панов, уредник в Исторически музей – Севлиево:
Първият вестник в града ни след Освобождението
Непосредствено след Освобождението не е известно дали в Севлиево е излизал някакъв вестник. Краеведческата ни литература е запозната с вестници, излизащи към 1900 година и след нея.
Неотдавна попаднахме на оригиналния вестник “Бич”, който започнал да излиза през месец декември 1886 година в Севлиево, под редакцията на Гатьо Джамбазов, който бил и издателят му. Форматът е 34 на 21 см двойка листи. Списван на ръка. Текстовият материал и библиографските му сигнатури са циклостилни, а заглавието “Бич” в началните броеве е отпечатвано с отделно клише с едни масивни букви. Пълното му заглавие е “Бич – неделен вестник.”
Според кратката програма на вестника, дадена в бр.1 от месец декември 1886 година, се вижда че задачата му е да бичува нередностите, както в града, така и в страната и да осмива самозабравилите се “мамини синчета” и навъдилата се “пасмина в града, която не отбира ни от патриотизъм ни от национална независимост и гордост”. Вестникът ще постига това, според хумористични прийоми. “Бич” има главно три раздела: уводна статия, съобщения, телеграми и подлистник”.
Политически вестникът е ориентиран в подкрепа на княза и по това време на регентството начело със Стефан Стамболов /след като напуснал П.Каравелов/. Следователно и в подкрепа на англо-австрийската ориентация на България във външната й политика. Тази ориентация по това време осъществява укрепналата едра българска буржоазия. Вестникът дава широко място на пропагандата против детронаторите на княз Батенберг и против привържениците на ориентацията на България във външната ни политика към освободителката Русия. “Бич” остро критикувал руското вмешателство в българските работи като го нарича натрапничество. Пропагандира напредъка – стопанския и културен на западните държави и преди всичко на Австрия. На тази пропаганда е посветен почти целият подлистник и редица редакционни статии.
На фона на събитията преди и около 1886 година “Бич” дава място и на местните събития в града. В моменти се опитва да остане неутрален. В брой 9 от 15 февруари 1887 година вестникът отправя критика и към правителството, което предупреждава за настъпил “кризис” по събирането на “даждието” и че “населението пъшка” под данъчното бреме, за което властта трябва да се замисли.
Вестникът информира и по редица въпроси от местен характер. Така например в брой 4 от януари 1887 година съобщава за проведено тържество в чест на Христо Ботев, където критикува и неотзивчивостта на някои интелигенти от Севлиево. Дава се място и на материали, разглеждащи положението в училището, в читалището, църквата и други места. Интересно е обрисувана разпрата между свещениците, които по това време делят енории на територията на града и си служат с най-долни средства. Брой 5 от януари 1887 година дава сведения за настъпило разцепление в редовете на Народно-либералната партия в града.
В брой 11 от 1 март 1887 година съобщава за създаден охранителен комитет “Свободна и независима България” из средите на Народно-либералната партия имаща за цел защита на България от домогванията на Русия и нейните привърженици, дори с “оръжие в ръка” – според устава на комитета.
В следващите броеве е дадено място на телеграма изпратена от комитета до княз Александър Батенберег, изгонен от България наскоро посредством военния преврат на капитаните Бендерев, Груев, Радко Димитриев и други, в която се кани княза отново да се завърне. Телеграмата е подписана от група либерали и от Севлиево, между които и Петър Пешев.
В същият брой 15 от 29 март 1887 година вестникът открито нарича народно-либералната партия “своя”, с което ясно се очертава и неговата политическа принадлежност.
Не може да се разбере до кога е излизал “Бич” и по какви причини е прекратил своето съществувание.
Независимо от примитивния вид и списване “Бич” вероятно е първият вестник в Севлиево излизал след Освобождението ни от турско робство.
Неговото запазване е станало благодарение на вниманието на севлиевския зъболекар д-р Иван Дандалов.
Според други изследвания, Гатьо Джамбазов под редакторството на Петър Пешев е издавал през 1887 година и вестник “България”, орган на комитета “България за българите”, който е излизал вторник и събота.
Кой е Гатьо Джамбазов?
Официална информация за личността му почти няма. В книгата “Севлиево и севлиевския край”, чийто редактор-съставител е Христо Йонков, името на Гатьо Христов Джамбазов е в дългия списък на опълченците от този край.
“Това, което знам за моя пра-пра-дядо от моя баща е, че той е бил опълченец. Негова снимка с опълченската униформа е имало през 1957 година в коридора на гимназията.
По време на Балканската война отива със своя кон на фронта при Чаталджа, където през ноември 1912 година българската армия води най-тежката битка по време на Балканската война. Там имало много севлиевци и дядо Гатьо им занесъл писма, картички, нещо за хапване, но те най-много се зарадвали за топлите вълнени чорапи, които техните роднини им изпратили по него.
Гатьо Джамбазов е имал 8 деца – трима сина и пет дъщери. На една от тях, Иванка, синовете са известните на севлиевци генерал Иван Бъчваров и Стоян Бъчваров” разказа Косю Гатев за своя пра-пра-дядо.
Зареждане ...
