ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Изминаха няколко дни от смяната на Наталия Киселова с Рая Назарян и вече можем да погледнем малко по-спокойно на процеса. А той е важен, защото става дума за смяната на един от „тримата големи“ в политиката. Малко го осъзнаваме, но си представете, че сменят премиера, или че държавният глава подава оставка…
Веднага искам да успокоя привържениците на БСП, каквито и критики да се изсипват върху партията им. Нищо не са отстъпили, пред никого не са клекнали, най-малкото предали. Точно обратното – в абсурдно-бурните политически времена, с преговори и компромиси, парламентът успя в началото на годината да избере председател и това беше тяхната депутатка Наталия Киселова. Тя премина през всичките задкулисни схеми и да ме прощавате, но БСП умно я трампиха срещу нищо не задължаващ подпис за прочутия санитарен кордон около Пеевски, което само показва колко глупава беше идеята.
Но има и друго. Като стара, дори бих казал престаряла партия, от БСП си даваха ясна сметка, че този пост не им приляга. Правилата и традициите в целия демократичен свят са други и там винаги, вкл. и в Европейския парламент председателят е от партията/коалицията, спечелила най-много гласове на изборите. Това е изпробвана и доказана система и само у нас по традиция се опитваме да я побългаряваме с какви ли не хватки. В този смисъл от партията на социалистите трябва да бъдат горди, че с техните 19 депутати имаха близо година председател на Народното събрание. А с ротацията на практика ГЕРБ им признават нещо като политическо равенство, въпреки трикратната разлика в изборните резултати и в парламента. Кое му е лошото?
Третият елемент по темата всъщност се отнася до истинските бесепари, които следят живота и поведението на партията си, както и за опозицията, която винаги е готова от шапка и лак за нокти да сътвори скандал. Ако си припомните израстването на Киселова и пътя, по който попадна в парламента, ще ме разберете. Всъщност Киселов никога не е била сърцата бесепарка, не е била политически ангажирана с проблемите на партията и едва ли партийното ядро на „Позитано“ 20 силно скърби за нея. Тя беше включена в т.нар. „гражданска квота“ заради телевизионната си популярност.
Да припомня, че всъщност Наталия Киселова на последните парламентарни избори беше поставена назад в списъците и сечели мястото си с множество преференции, изпреварвайки тези над нея. А защо събра преференции? Защото медиите я направиха телевизионна звезда и силно разпознаваема личност. Просто по едно време се питахме дали не спи по студията.
Изобщо телевизиите не веднъж са произвеждали депутати и политиците с охота са се възползвали от медийната известност на един или друг журналист, спортист, певец и т.н. и най-често тези опити са завършвали с безсмислен, сивичък провал. Сега просто една медийна звезда изгря и залезе. Повярвайте, не само в Юридическия факултет има поне двайсетина далеч по-компетентни конституционалисти, а и никъде не пише, че председателят на НС трябва да е с точно това образование. Безспорно помага, но далеч не е задължително.
Ето защо, смятам, че ръководството на БСП не се подаде на първосигналните емоции, било на хардлайнерите в партията, било на опозиционните клетви и това правителство продължава да работи.
Е, вярно, че след 10 месеца ще дойде ред на ИТН и отсега ме втриса кого ще предложат за ротационен председател. Но по този повод да ви припомня една арабска притча за човек, който обещал на султана да научи камилата му да говори за една година, ако му пощади живота.
Та върнал се бедният човечец вкъщи и разказал всичко на жена си, а тя през сълзи го попитала: Как така ще накараш камилата да говори? А мъжът и отвърнал:
– Е, за една година може аз да умра, може султанът да умре, а може и камилата да проговори…
Зареждане ...
