102 години живот е събитие, което носи гордост и уважение. Има ли човешкият живот лимит не знаем, но знаем, че Иванка Рачева от с. Градище, или баба Вата, както всички в селото обичат да я наричат, вчера навърши 102 години. Малко хора имат този шанс да изминат толкова дълъг житейски път.
Родена е на 4 ноември 1923 г. в многодетно семейство. Тя е второто от шестте деца на Рачо и Яна Атанасови, а съдбата й отрежда да надживее всичките.
Дълголетието при нея може би е генетично заложено, защото бабата, на чието име е кръстена, доживяла до 108 г., а другата й баба по майчина линия – до 101 г. Но тайната на дълголетието й навярно се крие и в работата. Цял живот Иванка се труди неуморно. Казва, че не е усетила годините, защото не е скучала. „Работата ме поддържаше“, сподели тя. Рядко боледувала, а и лекарства почти не употребявала.
От рано разбира, че работата е тази, която дава хляба и живота на човека и на 17 г. отива в София да работи като слугиня. След това 30 години работи в консервната фабрика в Севлиево. От 1995 г. е вдовица. С много болка си спомня за своя добър и изключително трудолюбив съпруг Петър, с когото са отгледали двама сина и построили три апартамента. На 66 г. той е покосен от коварната болест рак. Останала самичка в къщичката си на село Иванка се справяла сама с всичко. Но с годините силите й отслабват, става по-трудно подвижна, с отслабен слух, но с изключителен бистър ум. Сега живее при единия си син в Севлиево, където всеотдайни грижи за нея полага снаха й Марианка. Радва се трима внука и трима правнука.
Зареждане ...
