Преди дни бяха връчени наградите на победителите в националния литературен конкурс за поезия и проза „Асен Разцветников”, в който поетесата Христина Борисова бе отличена с призовото първо място. За шеста поредна година читалище „Напредък-1869” в Горна Оряховица организира литературната проява, в която този път се включиха 152 автори от страната и чужбина. Участниците, разпределени в 3 възрастови групи, се състезаваха с по едно авторско произведение в станалия вече традиционен конкурс. Както и в предишните издания, и тази година бяха поставени на изпитание въображението и творческите умения на участниците, с предварително зададена тема, която бе едновременно интригуваща и предизвикателна, а мотото „Кралица или пеперуда – тамян в първия ми грях” даваше възможност за интерпретации и оригинални творчески хрумвания.
Със специално написаното за конкурса стихотворение – „Тамян от кокичета” Христина Борисова успя да впечатли компетентното жури и да отговори на очакванията за смислово обвързване по темата, добро структуриране и въздействащо емоционално внушение. Поетесата представи по най-добрия начин умението да изгражда образи и състояния в произведение, в което лирическият герой се слива с личното „аз”. Творбите бяха оценявани от жури, в състава на което влизаха Станка Бонева – поетеса и редактор, Ели Видева – поетеса и редактор, Миролюб Влахов – редактор, Цвета Нинкова – поетеса, Атанас Петров и Светлана Гъркова – читалищни дейци в НЧ ”Напредък 1869” – Горна Оряховица.
ТАМЯН ОТ КОКИЧЕТА
Избирам си име на пролетна цветна дъга
и мятам през рамото шала от слънчева прежда.
Поемам в следобеда с волно развята коса
по тънка пътека, облечена в бяла надежда.
В лехите, разгърдили ризи, земята дими
с онази невидима лека и светла омая,
в която долавям как пърха и леко кръжи
най-сладката стигма – да бъда от обич пияна.
Избирам си име на пролет! И вече летя
тъй както пчела в лабиринт от нектарени знаци,
в които се рони узрелият цвят на греха,
напук на безсъници нощни и зли пущинаци.
Мъгливо съмнение тъмни къдели преде
в изопната нишка, която на възел ме стяга,
но стигна ли прага на твоето светло небе,
в тичинката медена леко сърцето ми ляга.
Потъвам в небето заоблило куполен свод
с оттенък изгрял на корона рисувана в златно.
Приижда вълна и надига се прилив висок,
след който дори не помислям за път наобратно.
Защото е пролет, прилича вълшебно на сън
с разбудени пъпки, широко разтворили двери…
Кралица с корона от грях?! Пеперуда? – Не съм!
А топла дъга
под тамян на кокичета бели!
Това е първото участие на Христина Борисова в конкурса на името на „Асен Разцветников, което заедно с отличното й представяне, показа, че тематичните рамки не са спъващо ограничение, а напротив – предизвикателство за творческата мисъл и вдъхновяващ импулс за поетични открития. Наградата за първо място включва Диплом и ваучер за книги на стойност 50 лв. от книжарници „Хеликон”.
ЗАВРЪЩАНЕ В СРАЦИМИР
Към тебе, Срацимир, вървя сега…
Мълчанието спомените буди
и знам, че се завръщам у дома,
към детските лета с игрите луди.
Аз още помня топлата трева
и нощните цигулки на щурците
под звездните пътеки на съня,
в които сто мечти ме мамят скрити.
Отдавна проумях, че не с една,
с безброй следи светът навън ме вика
и хвана ли ги, губя се сама –
почти прашинка, малка и безлика.
Откъсвам се подобно на сълза
понесена от вихрени порои.
Животът е забързана река,
а времето е пълно със завои.
И само като малък остров тих
остава кътче, скрито във сърцето –
там чака ме селцето Срацимир
с огнището, което топло свети.
Усетя ли, че искам да поспра,
и тягостна умора в мен напира,
притихвам и се сгушвам там сама –
под стряхата на чистата му сила.
Обичам те, мой роден Срацимир!
Ти имаш своя прелестна омая,
а в името ти царствен богатир
през всички векове, до днес, остава!
Земята ти е славен кръстопът!
Земята ти изпраща и посреща!
Но днес не са изселници от път,
земляци се събират тук за среща –
за празник, в който песен ще звучи
и спомените в ручей ще запеят.
Ще има смях, ще блеснат и сълзи,
но радостни, очите пак ще греят.
Към тебе, Срацимир, сега вървя,
а коренът не спира да ме вика
с онази сила бликаща в кръвта
сравнима със земята ни велика!
Още едно високо отличие получи наскоро поетесата – този път от националния конкурс в Срацимир, област Силистра, организиран по повод Седмия фолклорен събор „Срацимир към корените”. Организатор на събитието бе читалище „Иван Вазов – 1941”, което отправи покана към творци от цялата страна да се включат със свои творби – стихотворение, разказ или есе. Темата бе фокусирана върху село Срацимир и съгласно условията на конкурса, всеки автор можеше да изпрати по едно произведение във всяка от посочените категории. „Завръщане в Срацимир” е заглавието на стихотворението, което Христина Борисова написа и изпрати специално за конкурса. В него историята и превратностите на времето бележат нишката, с която мисълта търси опорни точки, за да изведе на преден план идеята за непреходната любов и привързаност към родното място, за силата на родовите корени и вечния зов за завръщане към дома.
След като разгледа задълбочено всички конкурсни творби, журито определи най-добрите, които в категория „Стихотворение”, за възрастова група над 18 г. са – първо място за Христина Борисова и „Завръщане в Срацимир”, второ място заема Николета Христова със стихотворението „Моето родно село”, а третата награда отива при Анна Дюлгярова от Варна за стихотворението „Някой ден”. След официалното обявяване на резултатите, творбите ще бъдат публикувани на фейсбук страницата на читалището.
Успешното представяне на Христина Борисова и в двата литературни конкурса е поредното признание за таланта й, а присъдените отличия носят символиката на есенна щедрост и на онзи очакван и благословен плод, който след положения труд радва, мотивира и вдъхновява.
Зареждане ...
