Д-р Огнян Пешков, управител на Групова практика „Актамед“, получи приза „Семеен лекар на годината“. Това стана по време на юбилейната национална научно-практическа конференция по обща медицина, състояла се от 2 до 4 октомври в к.к. Албена. Отличието се връчва за 20-и път от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Номинациите тази година засегнаха над 100 общопрактикуващи лекари. Престижното отличие на д-р Пешков е заслужено признание за професионализъм, отдаденост и всеотдайност към здравето на пациентите. Той е завършил МУ-Плевен през 1998 г и освен, че е семеен лекар, той е и обучител по специалност „Обща медицина“.
-Д-р Пешков, знам, че най-голямата награда за един лекар е благодарността на оздравелите пациенти и все пак какво е за Вас признанието на Вашите колеги за “Семеен лекар на годината”?
-Призът „Семеен лекар на годината“ е ежегодна награда, която Сдружението на общопрактикуващите лекари /ОПЛ/ връчва на изявени колеги на Националната ни конференция, която тази година празнува 25-годишен юбилей. Разбира се, че тази висока професионална оценка от колеги за колеги не може да не ме радва. Тя е резултат на 25 години усърдна, ежедневна работа, постоянно усъвършенстване за по-доброто здраве на нашите пациенти. Заслугата за тази моя награда е и на целият екип на Групова практика “АКТАМЕД”, на която имам честа да съм управител, на колеги, с които ежедневно оказваме първична медицинска помощ на повече от 17000 пациенти от община Севлиево.
-В едно интервю Вие казвате, че изборът Ви на професия е бил между правото и медицината. Защо избрахте медицината? Кое Ваше качество надделя за този избор? /казвате, че сте добър човек/. Може ли лошият човек, дори да си е взел всички изпити със шестици, да бъде и добър лекар? Според мен не може!
-Като момче на 17 години тогава, следвайки мечтата си за постоянно развитие и усъвършенстване избрах медицината, заради необятността на тази наука, възможностите да помагам за най-ценното на всеки човек, а именно здравето. Разбира се, че това да правиш добро, да даваш добро е неизменна част от моята работа. Емпатията, съчувствието, преживяването болката на пациента ми помага в разкриването на тайната на всяка болест и когато срещна удовлетворението в очите на пациента, разбирам че всичко това, което правя си е заслужавало.
-Много Ваши колеги не желаят да бъдат семейни лекари – предпочитат болницата, Медицинския център… А Вие защо избрахте тази специалност?
-Още като студент проявявах интерес към повечето медицински специалности и именно в Общата медицина намерих възможността да имам досег до цялата медицина. Това е интегративна специалност, която разглежда пациента като съвкупност между биология и психика, специалност, която дава възможност за лекаря да разгърне и развие и своите мениджърски способности.
-Според Вас има ли разлика между определенията “семеен лекар” и “общопрактикуващ лекар”. При тази организация на здравната система у нас, успявате ли да бъдете семеен лекар, т.е. да познавате и семейната среда на Вашите пациенти, защото тя също има значение за здравословното им състояние?
-Правилното определение за нашата специалност е „Специалист по Обща медицина“. Това, разбира се, включва всички аспекти на първичната помощ, чиято основна цел е превенция, профилактика, диагностика, лечение на отделният човек, което е невъзможно без познаване и съобразяване на неговата семейна и професионална среда. Човекът е много повече от плът и кръв – той е съвкупност от душа, физика, емоция, които взаимно си влияят и лечебният процес трябва да обхваща всички тях.
-Кои са трудностите във Вашата специалност – при Вас е първата среща на пациента със лекаря?
-Трудностите ни основно са свързани с многото административни задължения и с големият брой пациенти, които обслужваме ежедневно, което създава условия понякога за влошаване качеството на предоставяната от нас услуга. Благодарение на целият екип на АКТАМЕД успяваме да предоставим необходимата качествена, навременна, 24-часова първична медицинска помощ на нашите пациенти. Гордея се с колегите си – лекари, медицински сестри, фелдшери, технически сътрудници, с които успяхме за развием и утвърдим нашият бизнесмодел първичната медицинска помощ от цялата страна.
-Казваме, че живеем в трудни времена. Напрежение има във всички области на живота у нас. За съжаление го има и в сферата на здравеопазването. Много Ваши колеги напускат, младите са разколебани дали да останат или и те да заминат в чужбина. Каква е Вашата диагноза за здравеопазването у нас? И каква трябва да бъде терапията, с какво да се започне за оздравяването му?
-Живеем в много динамичен и отворен свят, без граници, който предоставя необятни възможности пред младия човек. Това не подминава и сферата на здравеопазването. Не е тайна за никого, че медицината е тежка професия, пътят към успеха е дълъг и труден, реализацията идва на по-късен етап, в сравнение с другите професии, което прави медицинските кадри все по-дефицитни в световен мащаб. Младите ни специалисти заслужават много по-добри условия за професионална реализация, за да остават и се развиват в Родината ни. Диагнозата на българското здравеопазване и проблемите му са ясни на всички, но лечението се оказва проблем, на който все още търсим решение. Имаме система, която осигурява най-бърз достъп до общопрактикуващ лекар, тесен специалист и болница, но невинаги качеството на здравната услуга е на нужното ниво. Въпреки многомилиярдният бюджет за здраве, все още отделяме по-малко средства от средното за Европейския съюз, същевременно искаме навременна диагностика, съвременно лечение и всички модерни терапии, които медицинската наука предлага. В тези 25 години на здравни реформи създадохме дисбаланси между извънболничната и болничната медицинска помощ. Допуснахме раздуване до спукване на балона в болничната мрежа. Вместо да имаме по-малко, но по-добре оборудвани откъм персонал и апаратура болници, които да предлагат цялостна комплексна грижа, ние сме свидетели на безконтролно роене на болнични здравни заведения, които взаимно си изсмукват кадрите. На 1 място сме в Европа по брой болнични легла и на последно място по брой на медицински сестри, което е абсолютен нонсенс. В провинцията здравеопазването се крепи на пенсионираните колеги лекари и медицински сестри, което става все по-стряскащо.
-А Вие защо сте тук, в Севлиево?
-В Севлиево ме доведе любовта, впоследствие се влюбих в работата си, благодарение на колегите, които ме приеха и ми дадоха шанса да се докажа професионално и накрая се влюбих и в града със всичките му плюсове и минуси, който чувствам като роден.
– От какво най-често боледуват севлиевци? Отговарят ли на профилактичните прегледи или понякога се самолекуват от Интернет и социалните мрежи?
-Севлиевци се отличават със своята отвореност към новостите в медицината, както откъм нови кадри в града ни, така и към нови технологии. Относно профилактичните прегледи, аз и моят екип се стремим да постигнем максимален обхват на пациентите с нужното му качество и своевременност. Революцията, която носят интернет, социалните мрежи, изкуствения интелект не подминава и нашите съграждани. При правилно и критично отношение новите технологии трябва да бъдат в помощ, както на нас лекарите, така и на пациентите.
-На какво ниво е здравната ни култура?
-Това е поле, в което има място за изява не само на медицински специалисти, а и на цялата сфера на образованието в нашата страна. Тук изоставаме значително – не малка част от нашето общество се храни нездравословно, не се движи, употребява алкохол повече от необходимото, отказва да се ваксинира. Неслучайно сме на едно от водещите места по сърдечно-съдови заболявания в Европа. Профилактичният пакет дейности, които ние, общопрактикуващите лекари извършваме постоянно се надгражда и призовавам всеки севлиевец да се възползва от тази възможност, защото образно казано – “1 лев, даден за профилактика спестява много пари за лечение“.
-Панацея ли са за добро лечение прегледите в големи столични или университетски болници? Как ще коментирате понякога пренебрежението към медиците в общинските и областни лечебни и здравни заведения? И не е ли това една от причините в тях да липсват лекари и медицински сестри, въпреки че предлагат добри условия за работа и лечение? Вие как се справяте с този проблем?
-Предимството на университетските болници е в това, че предлагат комплексна грижа за пациента от висококвалифициран екип от колеги, които имат достъп до всички съвременни начини за диагностика и лечение и трупат опит с най-заплетените медицински случаи, развиват медицинската наука.
Областните болници пък са гръбнакът на болничното здравеопазване – териториално разпределени, те извършват всички необходими медицински дейности на регионално ниво и са място, където младите лекари и медицински сестри би трябвало да намерят своята добра и навременна реализация. Невинаги отношенията в даден екип са отлични, но и на нас лекарите нищо човешко не ни е чуждо. И тук идва мястото на добрият мениджър, който да използва силните страни на всекиго от колектива и търси нужните баланси. В най-тежка ситуация се намират общинските болници, защото работят с клиничните пътеки с най-ниски цени, при ограничен кадрови ресурс и без достатъчно финансова помощ от съответната община.
-Как съвместявате лекарската специалност с мениджърската, Вашата практика е една от предпочитаните в общината? Каква е ролята на екипа, с който работите?
-Екипът е всичко. Ние работим като оркестър, а аз съм само негов диригент. Изградихме в годините добра организация, която разширяваме с новите лекари – специализанти, тъй като сме база за специализация по Обща медицина и вече предоставяме услугите си на над 17 000 жители на нашата община.
-Кое е най-добрият лек за добро здраве, за да не се стига до тези, които се продават в аптеките?
-Здравно образование от ранна детска възраст, навременна профилактика и търсене на компетентна медицинска помощ при необходимост.
-Каква е Вашата лична терапия в трудни и напрегнати моменти?
-Спорт и пътуване.
-Имате ли девиз, мото в работата, водещ принцип, който категорично спазвате?
-Моят житейски принцип е: „Прави всичко по силите си, усилията рано или късно ще се възнаградят“.
Зареждане ...
