ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Абсурдно значи правилно. (Хосе Карлос Сомоса)
Отклонението от определени правила понякога е неприемливо за определена група от хора, но едва ли сме се замисляли, че част от тези правила са били създадени именно при определени условия и от група хора. Доминиращото мнозинство е създало системата от тези правила и норми, които по-малката група от хора са длъжни да изпълняват. Промяната в обществата създава понякога бързи необходимости от създаването на нови или коригирането на съществуващите с цел да задоволи определени потребности и интереси. И отново останалата част е длъжна да се съобрази с тези урегулирани обществени отношение.
Демократичното налагане на тези промени невинаги е възможно, а най-често не се случва по този начин, който е относително приемлив за обществата. По-близката история, а и по-далечната, познава и определя редица въстания, революции, „перостройки“, пленуми, дори метежи като част от създаването на новите правила. Всичко е в името и за сметка на суверена, който пряко или непряко участва в създаването и определянето на техния давностен срок.
„Правото на нациите“, което е валидно за всички страни и всички времена, не е нищо повече от метафизично клише от типа „права на човека“ и „права на гражданина“. Диалектическият материализъм, който е в основата на научния социализъм, скъса веднъж завинаги с тази „вечна“ формула. Защото историческата диалектика показа, че няма „вечни“ истини и че няма „права“. … По думите на Енгелс „това, което тук и сега е добро, някъде другаде е зло и обратното“ – или това, което е правилно и разумно при едни обстоятелства, се превръща в глупост и абсурд при други. Историческият материализъм ни е научил, че истинското съдържание на тези „вечни“ истини, права и формули се определя само от материалните и социални условия на средата в дадена историческа епоха. (Роза Люксембург)
„Стойността“ и „производителността“ не могат да бъдат изразени в обективни цифри, дори и да се преструваме на обратното… Целите на нашето общество, ориентирано към представянето, са не по-малко абсурдни от петгодишните планове на бившия СССР. Да установим нашата политическа система върху производствените цифри е да превърнем добрия живот в електронна таблица… Управлението чрез числа е последното средство за страна, която вече не знае какво иска, страна без визия за утопия. (Рутгер Брегман)
Абсурдността на ситуацията, в която се опитваме да се поставим или да определим нашето най-съществено значение, е точно толкова абсурдна и от това, че този времеви момент е най-абсурдният в историята на обществата. Възможно е за нашето лично усещане да е точно така, но за историята това е само един съвсем кратък елемент или момент от нейното отразяване във времето и пространството. Разбира се, това би било най-лесното оправдание – да оставим нещата в ръцете на историята и те ще се случат. И без да имаме най-малко доза подражание, то Сун Дзъ казва: „Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си, да се носят по течението покрай теб“. Но кои са днес нашите врагове и как ги определяме, защото водим войните, след като това ни носи болка и смърт, защо търсим неистини, за да определим истината, защо търсим оправдание, за да създаваме, защо не намираме съпричастност и справедливост, а поставяме всичко в поредната конкурентост на оцеляване.
Американският писател Джон Вердън дава съвсем прозаичен отговор: „От безизходицата винаги има един изход. Е, разбира се, разбра той. Това е абсурдно очевидно. Просто трябва да се обърнеш и да отидеш в другата посока“. Съвсем логически построената му теза би издържала на напрежението, в което времето поставя нас човеците на изпитание, ако винаги знаехме и можехме да определим другата посока. Най-често това е най-трудната задача, която може или да е очевидна, или да е толкова лесно определима, но невъзможна за постигане, и това е най-възможната ситуация, която ни предстои. И ако открием достатъчно правдиви и приемливи доказателства в двете посоки на тези твърдения, то бихме могли да очакваме, че това ще ни помогне.
…животът върви по тънък лед, под който се мята хаосът на масовото съзнание. Достатъчно е да паднете с един крак и тогава ще бъдете засмукани от абсурда на омразата и пристрастията. (Карл-Юхан Валгрен)
…за момент почти всеки човек може да възникне дори и най-абсурдното желание. (Скот Търоу)
…историята на произхода на религиите ни отвежда в света на жените, децата, горещите или заблудени глави. Поставете едни и същи факти сред позитивните умове, те ще ви се сторят абсурдни, необясними… (Жозеф-Ернест Ренан)
…Както показва историческият опит, именно абсурдните или даже, бих казал по-точно, идиотските идеи просто най-лесно овладяват умовете на масите. (Владимир Войнович)
Засега можем да съберем доводите, да се опитаме да ги анализираме и отново да се опитаме да намерим вярното решение. Днес то е неизвестно, дори ни се струва невъзможно, но едва ли това е така. Безспорно моделите изчерпват своето съществуване, но намират своите нови и различни проявления. Може би днес, а може би утре ще бъдем в такава нова възможност.
…трагичните елементи в настоящата история не са толкова значими, колкото ироничните. Чистата трагедия предизвиква сълзи на възхищение и съжаление към героя, който е готов да посрещне смъртта или да си навлече вина в името на някакво голямо добро. Иронията обаче предизвиква малко смях и кимване на разбиране отвъд смеха; тъй като иронията включва комични абсурди, които престават да бъдат напълно абсурдни, когато бъдат напълно разбрани. (Райнхолд Нибур)
Може би абсурдното днес е правилното утре!
Зареждане ...
